Уикипедия

Международен наказателен съд: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м r2.7.1) (Робот Добавяне: la:Iudicium Internationale Criminale
вр Версия от 16:02, 11 декември 2010 на Luckas-bot -- творческа компилация на копираници от pomagalo, www.transparency-bg.org и http://www.legaltheory.org/index.php?rid=22&id=77
Ред 1:
{{към пояснение|Международен наказателен съд|Международен наказателен съд (пояснение)}}
{{обработка|форматиране}}
[[Файл:ICCmemberstatesworldmap102007.png|мини|300п|<small>Членове (Август 2010г), в оранжево са означени дървавите, които са подписали договор за членство, но още не е ратифициран</small>]]
 
'''Международният наказателен съд''' (МНС) ({{lang-fr|Cour pénale internationale, CPI}}; {{lang-en|International Criminal Court, ICC}}) е [[съд]]ебен орган, който се занимава с [[геноцид]], [[престъпления срещу човечеството]], [[Военно престъпление|военни престъпления]] и престъпления на [[Агресия (психология)|„агресия“]] (това понятие все още не е дефинирано, очаква се дефиниция в по-късен етап).
 
МНС е независима международна организация със седалище в [[Хага]], [[Нидерландия]], чиито отношения с [[ООН]] се регулират чрез договор за сътрудничество. Председателят на съда от март 2003 г. е [[Канада|канадският]] съдия [[Филипе Кирш]]. В него са назначени 18 съдии и заедно тях работят още 300 служители.
 
== Създаване ==
 
Създаването на Международния наказателен съд се определя като едно от значимите събития на XX век, което започва да функционира ефективно през XXI век. Международният наказателен съд е първата постоянно действаща международна съдебна юрисдикция с компетентност по отношение на най-тежките престъпления срещу международната общност. Той може да бъде определен като световен проект за институционализирано правосъдие на международно ниво. Един от основните аргументи за създаването му е необходимостта от своевременно преследване и наказване на нарушителите, независимо от желанието или възможностите на държавата, чиито гражданин е съответното лице.
 
Международният наказателен съд е независима съдебна институция, в чиято юрисдикция е да съди и наказва отделни лица за най-тежки нарушения, засягащи цялата международна общност: геноцид, престъпления против човечеството, упражняване на агресия, както и военни престъпления. Той има допълнителна, спомагателна роля спрямо вътрешните съдилища.
 
Съдът се появява като продукт на едно споразумение, което е познато като Римски статут, а започва официално да функционира на 1 юли 2002, след като 60 страни вече са приели членство по договора. Седалището на съда се намира в Хага, Холандия.
Римският статут се основава на постиженията на трибуналите от Токио и Нюрнберг, а ускоряването на реализацията му се дължи с много висока степен на създаването на трибуналите за бивша [[Югославия]] и [[Руанда]] и съдържащите се в техните статути нормативни разрешения.
 
За разлика от до този момент съществуващите съдебни трибунали и съдилища за военни престъпления, Международният наказателен съд свежда дейността си върху специфични конфликти и същевременно юрисдикцията му се простира неограничено в световен мащаб: той може да бъде свикан по всяко време без никакви ограничения. Дори лица, чиято национална принадлежност не е към държава, която членува в Римския статут, могат да бъдат зависими от юрисдикцията на този съд при определени обстоятелства. Въпреки това не може да се счита, че той има примат пред националните съдебни инстанции, защото неговата роля, както вече бе споменато, е само допълваща, когато в рамките на държавата, чието гражданство носи престъпникът, вече му се търси наказателна отговорност за правонарушение с най-висока степен на обществена опасност.
 
==История==
 
Историята около установяването на Международния наказателен съд е дълга, условие за създаването му е устойчивата традиция на два типа международни споразумения: от една страна, това е международното хуманитарно право, което е опит да се регулират отношения между страни във военен конфликт, а от друга, впечатляващото развитие на международноправната материя, засягаща човешките права и престъпления като [[геноцид]], [[изтезание]], и др. Първата част е развита в серията Женевски конвенции, които датират още от 1864 година и са завършени през 70 години на XX век. Втората започва главно от Хартата на [[Нюрнберг]] от 1945. В нея за пръв път се появяват изразите ,,престъпления срещу човечеството" и ,,престъпления срещу мира". Част от Хартата на [[Нюрнберг]] се принася в Хартата на [[ООН]], Всеобщата декларация за правата, Конвенцията за геноцида, и т. н. След дълго самостоятелно развитие, двете линии започват да се обвързват една с друга, а Международния наказателен съд е най-амбициозният проект за техния синтез и институционализация.
 
Началният етап на международното наказателно правосъдие трябва да се свърже с дейността на Обществото на народите. Още през 1920 година е обсъждано подобно предложение, но е отхвърлено като преждевременно. Впоследствие разглеждането на въпроса е подновено. Конвенция за създаване на Международен наказателен съд е открита за подписване в [[Женева]] на 16 октомври 1937 година заедно с Конвенция за предотвратяване на тероризма и неговото наказване. [[България]] е сред страните, подписали тези договори.Те обаче не могат да влязат в сила поради дълбоката криза в Обществото на народите и започването на [[Втората Световна Война]].
 
Възможността да се създаде Международен наказателен съд се разглежда особено задълбочено след края на [[Първата световна война]], но тази идея се сблъсква с трудно преодолима съпротива. Политиката на [[Германия]] по това време търпи критика, защото се отличава със значителни недостатъци по отношение на преследването и осъждането на военнопрестъпници. Счита се, че поради тази причина по-късно през Втората световна война се достига до момента, в който съюзниците поемат отговорност за премахването на този проблем и свикват трибуналите в Нюрнберг и Токио, които да се произнесат по въпросите за немските и японски престъпления.
 
На 27 октомври 1946 година, по–малко от месец след приключване на Нюрнбергския процес, Френското национално юридическо движение свиква в Париж международен конгрес с участието на представители от 22 държави. Той приема резолюция, призоваваща за създаване на Международен наказателен кодекс, забраняващ престъпленията против човечеството и на съответен Международен наказателен съд.
По време на сесия на Комисията по международно право през 1993 година, създадената по - рано работна група отново заседава и изготвя доклад с предложения за текстове, придружени с кратък коментар. Този проект е изпратен до правителствата чрез посредничеството на Генералния секретар на [[ООН]].
 
По време на тридесет и шестата сесия на Комисията през 1994 година работната група успява да изготви цялостен проект за статут. Той се състои от осем части, като включва петдесет и девет члена и един анекс. Отделните части са следните: 1)създаване на съда; 2)състав и администрация; 3) компетенция; 4) наказателно преследване; 5) организация на процеса; 6) условия за преразглеждане; 7) международна компетентност и правна помощ; 8) изпълнение на присъдите ; в анекса към член 20 са изброени деяния, които са инкримирани по силата на конкретни международни договори.
 
Комисията по международно право одобрява проекта на работната група и съгласно член 23, буква ,,d” от своя статут, го изпраща на Общото събрание на [[ООН]] с препоръка да бъде свикана международна конференция за приемане на окончателния текст на договора.
С резолюция 49/ 53 от 9 ноември 1994 година Общото събрание на [[ООН]] одобрява доклада на Комисията по международно право, но като междинна стъпка решава да създаде комитет [[Ad hoc]], открит за всички държави-членки, който да разгледа принципните положения и административните въпроси, свързани със създаването на Международния наказателен съд. Освен това е решено в дневния ред на петдесетата сесия на ОС на [[ООН]]да бъде включена точка ,, създаване на Международен наказателен съд”.
 
На 11 декември 1995 година комитетът Ad hoc е преобразуван в подготвителен комитет, който първоначално има едногодишен мандат. На следващата година се взема решение за удължаване на този срок, като подготвителния комитет заседава още четири пъти през 1997 и 1998 година.
 
==Учредяване==
 
На 15 декември 1997 година Общото събрание на [[ООН]] взема решение за свикване на дипломатическа конференция в [[Рим]], на която да бъде приет окончателния текст на договора. Конференцията за приемане на Статута на Международния наказателен съд е без съмнение най – представителната с оглед на броя на участниците в сравнение с другите дипломатически конференции.
 
На 18 юли 1998 година представителите на 120 държави заявяват в Рим своята готовност за учредяването на постоянен международен съд и радостта си, че такъв най-после ще бъде реалност. Генералният секретар на [[ООН]] [[Кофи Анан]] изразява своя възторг, говорейки за съда като за ,,подарък на надеждата” и реакцията му ясно свидетелства за това, че за мнозина Постоянният трибунал е извеждането на добрите идеи в действителността и вдъхването на живот в тях. Той набляга неколкократно, че благодарение на Международния наказателен съд, който се поддържа от 89 държави, ще бъде предотвратена появата на колективна отговорност за държави и няма да се разглеждат като виновни тези, които по един или друг начин са били в по-близки дипломатически връзки с държави, които се преследват от съдa. Според него този съд е пътят към истинския преход на държавите към правовост, благодарение на факта, че справедливостта и законността ще бъде обект на усилия в международен план, така че глобалните престъпления да бъдат заплашени от подобаващо възмездие.
 
Създаването на Римския статут поставя началото на третия период от развитието на международното накзателно право- първият период започва след Първата световна война, а вторият- след Втората световна война. Римският статут често е определян като резултат от сериозен дипломатически компромис.
 
Текстът на Римския статут е одобрен с гласуване от 148 държави, от които 120- ,,за”, 7- ,,против”, и 21- ,,въздържали се”, което означава пълно или частично несъгласие на една седма от тях.
 
==Държавите гласуват както следва:==
 
'''Против:'''
*{{flag|САЩ}}
*{{flag|Израел}}
*{{flag|Китай}}
*{{flag|Индия}}
*{{flag|Бахрейн}}
*{{flag|Катар}}
*{{flag|Виетнам}}
 
'''Въздържат се:'''
*{{flag|Мексикo}}
*{{flag|Шри Ланка}}
*{{flag|Сингапур}}, както и почти всички арабски държави. Това до голяма степен предопределя по – нататъшното обвързване с Римския статут.
 
Необходимо е следното уточнение, че [[САЩ]] не просто гласуват против приемането на договора, а по повод направените на 25 септември 1998 година от Генералния секретар на [[ООН]], в качеството му на депозитар, постъпки за редакции в текста, тяхното правителство изпраща на 6 ноември 1998 година до всички държави-участнички съобщение, в което се претендират нарушения при оформянето и дори подмяна на формулировките на ключови членове. Все пак администрацията на Уилям Клинтън подписва в последния възможен ден – 31 декември 2000 година.
 
След идването на власт на [[Джордж Буш]] правителството на [[САЩ]] уведомява с нота от 6 май 2002 година Генералния секретар на [[ООН]], че [[САЩ]] не желаят да бъдат страна по договора и нямат правни задължения, произтичащи от акта на подписването на 31 декември 2000 година. Като цяло политиката на Съединените Щати спрямо Международния наказателен съд може да се окачестви като преход от силна подкрепа за идеята до абсолютно противопоставяне на неговото съществуване и работа.
 
Аналогично е и поведението на [[Израел]] - подписване на 31 декември 2000 година и нотификация на отказ от обвързване на 28 август 2002 година. [[Индия]] и [[Китай]] въобще не подписват договора, а Руската федерация подписва на 13 септември 2000 година, но не е извършила ратификация.
 
'''Подписали страни по Римския статут:'''
*{{flag|Естония}}
*{{flag|Латвия}}
*{{flag|Литва}}
*{{flag|Грузия}}
*{{flag|Таджикистан}}
 
'''Подписали, но без ратификация:'''
*{{flag|Молдова}}
*{{flag|Армения}}
*{{flag|Украйна}}
*{{flag|Киргизстан}}
*{{flag|Узбекистан}}
*{{flag|Беларус}}
*{{flag|Туркменистан}}
*{{flag|Казахстан}}
 
Вън от сферата на договора са и мнозинство арабски държави. Всички държави от [[ЕС]] са участници в Римския статут. [[България]], която ратифицира Статута на съда на 11 април 2002, е между 60-те страни основателки.
 
Налага се изводът, че процентното съотношение на несъгласните при Римския статут в никакъв случай не надминава същото при други международни договори - при това в материи, които далеч не са толкова натоварени с политически противоречия и /или засягане на суверенитет.{{източник|}} Няма друг международен договор, който още в първия ден на откриването му е подписан от 77 държави и дори ратифициран от една – [[Сенегал]].
 
На официална церемония на 15 април 2002 година едновременно 10 държави
*{{flag|България}}
*{{flag|Босна и Херцеговина}}
*{{flag|Ирландия}}
*{{flag|Йордания}}
*{{flag|Конго}}
*{{flag|Камбоджа}}
*{{flag|Монголия}}
*{{flag|Нигер}}
*{{flag|Словакия}}
*{{flag|Румъния}}
депозират на Генералния секретар на [[ООН]] ратификационните си документи- също нещо без аналог в международната договорна практика).
 
Съгласно член 60, ал.1 Римският статут влиза в сила на първия ден на месеца, след изтичане на 60 дни от депозирането на шестдесетата ратификация. Това става още на 1 юли 2002 година, тоест само четири години след откриването му за подписване - много по–бързо от конвенциите за правоприемството и за апатризма и приблизително за същото време, както четирите Женевски конвенции по морско право и Виенските конвенции за дипломатическите и консулските отношения.
 
По Римския статут резерви не се допускат. Всяка държава – страна по статута може да се оттегли от него като молбата се отправя до Генералния секретар на [[ООН]]. Оттеглянето е възможно едва след една година от депозиране на молбата. Този статут определя юрисдикцията на първия постоянен международен съд, който трябва да търси наказателна отговорност за извършването на най-тежките престъпления, които тревожат цялата международна общественост. За разлика от Международния съд в [[Хага]], чиято юрисдикция е ограничена до спорове между държавите, Международния наказателен съд ще може да разглежда деяния на физически лица.
 
С ратифициране на Римския статут, ратифициращата държава автоматично приема юрисдикцията на Международния наказателен съд по отношение на всички престъпления, които той е компетентен да разглежда. Постига се съгласие Съдът да има юрисдикция само по отношение на престъпления, извършени на територията на държава- членка на Статута или от нейн гражданин.
Римският статут обаче предвижда две изключения от териториалната юрисдикция на Съда: когато Съветът за Сигурност отнася до Съда ситуация, при която международния мир и сигурност са застрашени и, когато държава, която не е страна по Статута, се съгласи да приеме неговата юрисдикция по отношение на конкретно дело( [[Ad hoc]] ).
 
Една от характеристиките на юрисдикцията на този съд е фактът, че тя е ограничена в няколко аспекта . На първо място Съдът е компетентен да разглежда само най-тежките престъпления, които създават безпокойство за цялата международна общност. Второто ограничение е свързано с допълващата юрисдикция на Международния наказателен съд ( принципът на допълващата юрисдикция означава, че националният суверенитет е запазен - всяка национална държава има възможност първа да упражни с предимство своята наказателна юрисдикция и едва ако това не се стори или се прави привидно, за да се прикрие истината, тогава да се сезира МНС). Важна гаранция за суверенитета на държавите - страни по този договор е фактът, че Съдът няма изключителна компетенция по отношение на престъпленията, предвидени в член 5, а само служи като допълнителна гаранция, че извършителите им ще бъдат наказани. Принципът за допълваща юрисдикция осигурява на всяка държава правото да упражнява наказателната си юрисдикция над престъпления, извършени на тяхна територия и след създаването на Международния наказателен съд. Създаването на Съдът е допълнителна гаранция, че едни от най-сериозните престъпления срещу международната общност няма да останат ненаказани, поради бездействие на националния съд.
По отношение на действието във времето, Международният наказателен съд действа в условията на класическите принципи на наказателното право за в бъдеще.
 
Упражняване на юрисдикцията от съда може да стане само в следните случаи: 1) когато Съдът е сезиран от държава – страна по статута; 2) когато е сезиран от Съвета за сигурност и 3) когато се самосезира прокурорът към Съда.
 
Според Римския статут юрисдикцията на съда обхваща всички най-тежки престъпления, които са обект на внимание от страна на цялата международна общност и са извършени след 1 юли 2002 или от гражданин на държава, приела статута като част от вътрешното си право, или от лице, гражданин на която и да е държава, но извършило престъпление на територията на държава, спазваща условията на договора.
 
Обобщава се, съгласно чл. 5, че на Международния наказателен съд са подсъдни следните състави: геноцид, престъпления против човечеството, военни престъпления и агресия, а извън чл. 5 – престъпления, извършени във връзка с дейността на този съд – престъпления против правосъдието – лъжесвидетелство, набедяване, отмъщение срещу служител на съда за негови действия. В процеса на конференцията се настоява за включване в юрисдикцията на съда и престъплението международен тероризъм, но не се стига до крайно позитивно решение и те са извън юрисдикцията на съда. В приложенията на статута се съдържа в бъдещо време тероризма да бъде включен в престъпленията на чл.5.
 
За първи път престъпленията против човечеството са ясно дефинирани в Устава на Нюрнбергския трибунал. Те също имат своите особености, предвидени от Римския статут: тук става въпрос за деяния, които включват нападения на големи територии или такива, които систематично се повтарят и имат за задача да навредят на гражданското население. В състава на това престъпление може да намерим убийства, масово изтребване, робство, депортиране или принудително преместване на големи групи от индивиди, затворничество и всеки друг вид лишаване от физическа свобода, измъчване, насилствени сексуални нападения като изнасилвания, сексуално робство, принуда за проституция, отвличания и расова сегрегация (апартейд). Статутът оставя отворена възможността за преследването на други, ненаименовани до момента действия, които са антихуманни или имат подобен характер.
 
Председателят на съда от март 2003 г. е [[Канада|канадският]] съдия [[Филипе Кирш]]. Заедно с него работят още 300 служители.
Трудно е да се осмисли огромният труд, положен, за да се вдъхне живот на такъв проект като Международния наказателен съд. Създаването му е много сериозна крачка в областта на международното наказателно право и удар срещу песимистите относно възможността за реализация на такъв тип право. Прецизното му структуриране не се дължи на стремеж просто към изграждане на международна институция, а се обяснява най-вече с последиците от допуснатите в миналото грешки. В действията на Съда би следвало да се чете волята на цялата международна общност, която легитимирайки го с Римския статут е възложила на юрисдикция му надеждата за успешна победа над всички фактори, които сриват устоите на правовия ред. Практиката му ще очертае както смисъла му, така и неговото бъдеще.
 
== Външни препратки ==
Line 127 ⟶ 10:
[[Категория:Международни съдилища]]
[[Категория:Хага]]
{{политика-мъниче}}
 
[[ar:المحكمة الجنائية الدولية]]
Line 157 ⟶ 41:
[[ka:საერთაშორისო კრიმინალური სასამართლო]]
[[ko:국제형사재판소]]
[[la:Iudicium Internationale Criminale]]
[[lt:Tarptautinis Baudžiamasis Teismas]]
[[lv:Starptautiskā krimināltiesa]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Международен_наказателен_съд“.