Врисаки: Разлика между версии

{{цитат|Започвайки от североизток, за граница служи [[Вардар]] от неговото устие до вливането на [[Караазмак|Караасмак]], след това новопостроеният, а не старият селски път почни наблизо до Верея ([[Бер]]) до селата [[Макрохори (дем Бер)|Микрош]] и [[Туркохор]]и, едното има смесено население от българи и гърци, след това, следвайки железопътната линия, стига до Няуста ([[Негуш]]), която въпреки, че е български град, е на път да бъде гърцизирана, защото голяма част от жителите му говорят в семейството си гръцки. Селата [[Тарамон|Тарман]] и [[Света Марина (дем Бер)|Ая Марина]] са български. Гръцките гранични села следователно са [[Плати (дем Александрия)|Плати]], [[ПалеохорПалеохори (Урумлък)|Палйохори]], чиито жители са дошли от [[Кулакия]], [[Александрия (дем Александрия)|Гида]], Ресна, [[Епископи (дем Александрия)|Пископи]] (също известен брой български семейства), [[Кавасила|Кавашла]], [[Ставрос (дем Александрия)|Ставрос]], Микрос или Микровутци, Туркохори (българи и гърци), [[Яворница (дем Бер)|Яворница]], [[Хоропан|Рупен]], Няуста.<ref>Вайганд, Густав. Етнография на Македония, т. 1, София, 1992, стр. 465-466.</ref>}}