Закон за запазване на енергията: Разлика между версии

Редакция без резюме
Майер не само провежда експериментите, но и определя количествено трансформацията на кинетичната енергия в топлина. Резултатите от тези изследвания са публикувани през май 1842 година в списанието на [[Юстус фон Либих]]. В брошурата си „Органичното движение във връзка с метаболизма“ (''„Die organische Bewegung im Zusammenhang mit dem Stoffwechsel“'') от 1845 година Майер определя механичния еквивалент на топлината - първоначално като 365 [[килограм сила|kgf]]·[[метър|m]]/[[килокалория|kcal]], като по-късно го коригира на 425 kgf·m/kcal. Приетата от съвременната наука стойност е 426,6 kgf·m/kcal за термохимична калория. От тази зависимост следва, че макар механичната работа и топлината да имат различен характер, те могат да бъдат трансформирани една в друга. Този извод е еквивалентен на закона за запазване на енергията, формулиран явно от [[Херман фон Хелмхолц]] през 1847 година.
 
[[Категория:]]== Класическа механика ==
В класическата (нютонова) механика се формулира частен случай на закона за запазване на енргията - [[закон за запазване на механичната енергия]]. Той гласи, че пълната механична енергия на затворена система от тела, между които действат само консервативни сили, остава постоянна. Пълната механична енергия се състои от [[кинетична енергия]], която е свързана с движението на едно тяло и [[потенциална енергия|потенциалната енергия]], или енергията на позицията, която бива два вида - еластична потенциална и гравитационна потенциална енергия.
 
Анонимен потребител