Разлика между версии на „Именник на българските ханове“

редакция без резюме
м (Премахнати редакции на 195.230.18.97 (б.), към версия на EmausBot)
 
==Проблеми на тълкуването на Именника==
Именникът съдържа календарни термини на непознат език. Първият тълкувател на Именника е финландският езиковед Миккола, който приема, че първата част от календарния термин е име на година, а втората – име на месец, като думата за година е изпусната. От текста на непознатия език, предаден с кирилски букви, не може еднозначно да се определят началото и края на отделните части на някои термини заради липсата на крайни ерове в тях. Например Миккола тълкува слъчетаниетосъчетанието ''верениалем'' като ''вер-ениалем'', докато е възможно и тълкуване ''верени-алем'', както би се разчленило според правописното правило в старобългарски. Същото се отнася за съчетанието ''текучитем твирем''. Според Добрев ''твирем'' е сбъркано лично име на владетел. Миккола разглежда само ''теку читем'' като календарен термин и го разчита като „година на коня – седми месец“ според [[чувашки език|чувашките]] думи ''тиха'' „жребче“ и чуваш. ''çиччĕ'', каз. ''жеті'', тюрк. *''jĕtti'' „седем“
 
В полза на хипотезата, че текстът е сбор от каменни надписи, написани на [[гръцки език]] около [[7 век]] и преведен на [[старобългарски език]] по време на царуването на [[Симеон I]], говори фактът, че в [[Чаталарски надпис|Чаталарския надпис]] календарният термин „вол“ е записан като σιγορ (а календарната 821-2 г. отговаря на годината на вола по китайския календар<ref>Pritsak, O. Die bulgarische Fürstenliste und die Sprache der Protobulgaren.</ref>), което е по-близо до тюркския корен *''sïg''-, „добитък“ в тур. ''sığır'' и др. и позволява да се изтълкува думата ''шегоръ'' в Именника. През 8-9 век прабългарският звук /ш/ се предава с гръцки букви като СХ (П. Добрев). Миккола също така отбелязва, че понятието *''jïlan'' „змия“ е предадено като ''диломъ'' и прави сравнение с това, че началният звук /j/ в лични имена от тюркски произход е записван от византийските хронисти с буквата Δ и това е отразено в Именника.
Изречението ''И сій иного рад'' има спорно тълкуване. Според П. Добрев то означава „И този друг измести“. Съществува обаче по-правдоподобно тълкуване: рад е съкратена форма от старобълг. предлог ''ради'', т.е. изразът се превежда като „и този (управлява) заради друг“<ref>Бешевлиев. В. Първобългарите. История, бит и култура. Пловдив 2008.</ref>
 
Таблицата по-долу показва двете тълкувания — класическата тюркска теория на проф. Златарски (1918), която се основава на първото изследване на Именника от финландския езиковед Миккола, и иранската версия на Добрев (1994); освен езикови, Добрев прилага и математически аргументи в ползваполза на своето (иранско) тълкуване (1998).
 
{| class="wikitable"
49

редакции