Врисаки: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 34:
В „[[Етнография на Македония]]“, издадена в 1924 година, [[Густав Вайганд]] описва Решани (''Ресна'') като гръцко село на българо-гръцката езикова граница:
{{цитат|Започвайки от североизток, за граница служи [[Вардар]] от неговото устие до вливането на [[Караазмак|Караасмак]], след това новопостроеният, а не старият селски път почни наблизо до Верея ([[Бер]]) до селата [[Макрохори (дем Бер)|Микрош]] и [[Туркохор]]и, едното има смесено население от българи и гърци, след това, следвайки железопътната линия, стига до Няуста ([[Негуш]]), която въпреки, че е български град, е на път да бъде гърцизирана, защото голяма част от жителите му говорят в семейството си гръцки. Селата [[Тарамон|Тарман]] и [[Света Марина (дем Бер)|Ая Марина]] са български. Гръцките гранични села следователно са [[Плати (дем Александрия)|Плати]], [[Палеохори (Урумлък)|Палйохори]], чиито жители са дошли от [[Кулакия]], [[Александрия (дем Александрия)|Гида]], Ресна, [[
След Първата световна война в 1922 година в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Решани е смесено местно-бежанско селище с 46 бежански семейства и 174 жители бежанци.<ref>[http://www.freewebs.com/onoma/eap.htm Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928]</ref>. В 1927 година селото е прекръстено на Врисаки.
|