Армия на спасението: Разлика между версии

Това международно движение описва себе си<ref name="salvationarmy.org">http://www.salvationarmy.org/ihq/www_sa.nsf/vw-dynamic-arrays/2AF3956053A88A5E80256D4E003B4965?openDocument</ref> като евангелистко и част от християнската църква. Има полувоенна структура и е основано през [[1865]] година в [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Обединеното кралство]] <ref>http://www.nationalarchives.gov.uk/nra/lists/gb-2133-sa.htm</ref> от [[Катрин Буут]] и [[Уилям Буут]],който напуска клона на Методистката църква, където е служител, за да започне хуманитарна дейност сред изметта на обществото в [[Лондон]], с цел да разпространява [[християнство|християнството]] и да оказва помощ на нуждаещите се. Според основателя си, Армията на Спасението показва, че е възможно и необходимо, в свят подчинен на материализма, да съществува едно видимо християнство, радостно и активно, търсейки по всякакъв начин да победи глада в света, бедността и социалното неудобство. Извършва обществена, църковна и благотворителна дейност.

Успехът на Армията на Спасението се дължи основно на нейната оригиналност. Организацията, дисциплината, мобилизацията и духът на тялото, типични за една военна структура, се явяват идеални характеристики за вида дейност, за която Уилям Буут и неговите първи сътрудници се чувстват призвани – да „спасяват душите”. Първите [[култ|култове]] на организацията са един вид неформални събрания за подкрепа на бедните и бездомните и проповеди, насочени към покаяние и възвръщане към [[вяра|вярата]].

Уилям Буут не е имал никакво намерение да основава нова църковна форма: искал е хората, веднъж освободени от бедността, да се върнат да посещават своята общност. Но след няколко отказа за връщане в съответните общности, било по желание или поради страх, че няма да са добре приети, Буут разбира, че Армията на Спасението, оставайки с християнско вдъхновение,има нужда да се превърне в едно стабилно движение, със заповеди и правилници, еднакви за всички членуващи по света.В Армията на Спасението има различни категории : последователи, които макар и приемащи етично нормите на организацията, нямат задължения към самата нея; [[войници]], доброволни членове с пълни права и офицери или организационни ръководители, които заедно с външните служители са единствените, получаващи заплата. Вътрешната йерархия е съставена от войници, подофицери (сержанти и старши сержанти) и офицери (старши лейтенант, капитан, майор, подполковник, полковник и генерал). Националните генерали се наричат „комисари” и съставляват световния съвет, който избира истинския генерал – Главен командир на Армията на Спасението в света. Днес това е генерал [[Шау Клифтън]], който контролира и вдъхновява цялата организация.

В световен мащаб през 2011 г. Армията на Спасението работи през 2011 г. в 121 страни, в които продължават да се прилагат същите военни метафори, използвани още по времето на Основателя.

За да участва един човек в Армията на Спасението той трябва да бъде [[християнин]], от каквото и да е [[вероизповедание]] и да приеме особения „военен” начин на живот на организацията. На никого не се плаща, с изключение на служителите и на офицерите. Войниците използват свободното си време, за да подмомагат организацията в нейните потребности. Кариерата на “офицери” се състои в един двугодишен курс във [[военно училище]], където се влиза с препоръка от други офицери като почетен човек, на когото може да се има доверие. Противоположно на това, което говори името, в [[училище|училището]] не се извършва военна дейност, а курсове по [[теология]], по [[маркетинг]], по управление на ресурсите и по фирмена организация. След завършен курс и дипломиране, офицерите се изпращат по цял свят (обикновено в страната,от която произхождат), за да ръководят център на Армията на Спасението, в началото прикрепени към други по-възрастни офицери.

Култови зали има във всички градове, където присъства Армията на Спасението.НеАрмията бива да се мисли, че Армиятане извършва литургични служби подобни на католическите меси или на протестантските. Всъщност, дори и в някои страни офицерите да са приравнени на служители на култа, не са „свещеници” и следователно не извършват църковни тайнства и причастия. Ако последовател или войник желае да извършаизвършва църковно тайнство, той е поканен да отиде, в която и да е християнска [[църква]]. В този смисъл Армията на Спасението запазва висок стандарт на свобода на вероизповедание, концентрирайки се , вместо в теологични въпроси, върху харизмата на социалната солидарност, което й позволява да бъде добре дошла на всички континенти.