Институт за исторически изследвания: Разлика между версии

През 1952 г. Института за българска история поглъща Еврейския научен институт. След като към него е присъединен Институтът „Ботев—Левски", през същата 1960 г. той е преименуван в Институт по история с 5 секции : „Стара и средновековна история на България", „Нова и най-нова българска история", „История на отношенията между България, СССР и другите социалистически страни", „Византология и ориенталистика", „Извори и библиография на българската история" и 42 научни сътрудници. От 1950 до 1962 г. те са ръководени от акад. Димитър Косев. От 1953 г. научно-теоретичен орган на Института е сп. „Исторически преглед", а в неговите „Известия" се публикуват по-обемисти трудове. От 1972 г. Институтът популяризира дейността си в чужбина чрез списание „Bulgarian Historical Review". Издания на Института са също поредиците „Etudes Historiques", „Byzantinobulgarica", „Помощни исторически науки", както и започналата да излиза през 1981 г. многотомна "История на България".

 

 

== Външни препратки ==