Вителий: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 27:
'''Авъл Вителий Германик''' ({{lang-la|Aulus Vitellius Germanicus}}), известен и само като '''Вителий''' е римски император от [[16 април]] [[69]] до [[22 декември]] на същата година.
 
Той е син на [[Луций Вителий]], консул и управител на [[Сирия]] по време на управлението на [[Тиберий]]. Вителий е консул през [[48]] г. и (може би в периода [[60]]–[[61]] г.) проконсул в [[Африка]]. Бил е близък със всички императори от Тиберий до [[Нерон]]. По сведения на [[Светоний]] като момче Вителий бил включен в императорската свита за удоволствия на остров Капри, именно на което се отдавало издигането на баща му. Бил сред приятелите на [[Калигула]], но окуцял след като императора неволно го блъснал с колесницата си. С [[Клавдий]] го свързвала играта на зар. Постоянен сътрапезник в [[пир]]шествата на Нерон, Вителий сестава прочулпрочут ссъс лакомиятасвоята силакомия.
 
В края на [[68]] г. император [[Галба]], сред общото изумление го избира за главнокомандващ на войските в южна [[Германия]], вероятно считайки го за безопасен. Тук Вителий си спечелва популярност сред подчинените благодарение на прекаленото си разточителство и винаги добро настроение, което се оказва фатално за дисциплината.
Ред 33:
[[Картинка:Vittelius monnaie ag1.JPG|130px|left]]
 
Вителий не би могъл да бъде наречен нито амбициозен, нито хитър, напротив, той е познат като мързеливец и човек твърде снизходителен към самия себе си, любител на яденето и пийването. Всъщност той дължи възкачването си на трона на [[Авъл Цецина Алиен|Цецина]] и [[Фабий Валент]], командири на два от легионите при [[Рейн]]. От тях двамата е организиран военен преврат и в началото на [[69]] г. Вителий е провъзгласен за император в Горна и Долна [[Германия]]. По същото време преторианците в Рим свалят Галба и издигат [[Отон]] за император, но той властва за кратко, и малко след поражението на легионите му срещу тези на Вителий при Бедриак, Отон се самоубива. След победата на Вителий се приписват думите: "Добре мирише убития враг, и още по-добре - убития гражданин.".
 
Вителий никога не е признат за император от целия римски свят, въпреки че е приет от Сената и са му присъдени обичайните за един император почести. Отказва да вземе традиционната титла "цезар". Той влиза в [[Италия]] застанал начело на разпуснатите си и груби войници и превръща [[Рим]] в сцена, на която се разиграват множество бунтове, грабежи, масови кланета и гладиаторски спектакли. Въпреки първоначалните опити да покаже справедливост, режимът на Вителий се превръща в кървав терор. Скоро след разпространяването на слуха, че войски от [[Далмация|Източна Далмация]] и [[Илирия]] са признали за свой император [[Веспасиан]], Вителий, изоставен от голяма част от поддръжниците си, поисква да се откаже от титлата император.
 
Казва се, че Вителий очаквал войските на [[Веспасиан]] в [[Мевания]]. Казва се също така, че оставката му е била приета от [[Прим]], един от най-изтъкнатите поддръжници на Веспасиан, но че [[преторианци]]те отказали да я приемат и го принудили да занесе отличителните за императора знаци в храма на богинята [[Конкордия]]. С пристигането на войските на [[Веспасиан]] в [[Рим]], Вителий е изкаран от скривалището си и е убит позорно пред насъбралата се тълпа.
 
Управлението на Вителий е колкото кратко, толкова и безразсъдно. ВъпрекиМакар че демонстрира намерение да управлява разумно, той се намира изцяло под влиянието на Цецина и Валент.
 
{{Br}}