Василий Поярков: Разлика между версии

СлужилСлужи като началник на писарите в администрацията на войводата Пьотър Головин в [[Якутск]]. През 1643 се заинтересувалзаинтересува от слуховете за река [[Амур]] и гъсто заселените приамурски земи, богати на жито, кожи и скъпоценни метали и с разрешение на якутския войвода организира експедиция, която включва 132133 човека.

На 15 юли 1643 тръгва от [[Якутск]] нагоре по реките [[Алдан]], [[Учур]] (812 км) и [[Гонам]] (686 км). Плаването по [[Гонам]] е възможно сама на 200 км от устието ѝ, преззащото по-нагоре започват прагове и бързеи. Хората на Поярков се налага да пренасят лодките и оборудването на гръб покрай праговете, които са повече от 40. Есента, когато реката замръзва, отрядът все още не е достигнал до вододела между [[Лена]] и [[Амур]]. Поярков оставя част от хората и лодките на зимуване в горното течение на Гонам, а сам с отряд от 90 човека с шейни и ски пресича вододела и излиза в горното течение на река Брянта (десен приток на [[Зея]]) на 128° и.д. Спуснал10 дни се спуска по леда по нея и по река [[Зея]] (открита от него) до устието на левия йѝ приток река Умлекен, където зимувапостроява зимовище. ПоВ времесредата на зимуванетозимата брашното е на привършване, а до размразяването на реките, по които ще дойдат оставените хора от другата страна на планината и ще донесат хранителни припаси има още много време. Започналият глад, болестиболестите и всхватките схваткис местните даурски племена силно намаляват отряда и когато на 24 май 1644 пристига групата с местнотохранителните населениеприпаси загиватса загинали близо 50 човека.

През пролетт на 1644, следСлед като получава подкрепления от нови 40 човека, продоволствия и боеприпаси Поярков продължава плаването надолу по [[Зея]] и през юни достига до [[Амур]], където по предварително получените инструкции построява острог (форт, укрепено селище). СпускаПо план е трябвало да се придвижва нагоре по Амур за проверка за находища на сребърна руда, но поради силно намалелия състав на отряда (в ново сражение с даурите загиват още 20 човека) 50 човека Поярков решава да продължи надолу по реката. Отрядът се спуска по [[Амур]] на около 2000 км, окрива устиетоустията на [[Сунгари]] и [[Усури]] и през септември се добрира до устието на [[Амур]], където провежда второ зимуване. В съседство със зимовището на казаците се намира село на племето гиляки, от които купуват риба и дърва и събират някои сведения за остров [[Сахалин]], богат на ценни животински кожи и където живеят айни.

В края на май 1645, след като устието на [[Амур]] се освобождава от ледовете отрядът навлиза в [[Амурски залив|Амурския залив]] и завива на север. Проследява югозападния бряг на [[Охотско море]], като открива залива [[Академия (залив)|Академия]] и един от [[Шантарски острови|Шантарските о-ви]] и в началото на септември достига до устието на река [[Уля]] (59º с.ш., {{coord|58|50|N|141º |50` з.д.|E|}}),), където провежда трето зимуване.

През ранната пролет на 1646 отрядът се изкачва по замръзналата [[Уля]] с шейни, достига река [[Мая (река)|Мая]] и по [[Алдан]] и [[Лена]] на 22 юни се добрирадобира до [[Якутск]].

ВПо резултатвреме отна тригодишния муси поход еПоярков откритизминава около 8 хил. км, като загубва голяма част от глад 80 човека от 133. Открива т.н. "алдански път", средното и долно течение на [[Амур]], събрании сасъбира сведения за народите населяващи тези райони. Към своя подробен доклад прилага и първи чертежи и описания на [[Алдан]], [[Зея]] и [[Амур]].

*Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 2 Великие географические открытия (конец ХV – середина ХVІІ в.), М., 1983 г., стр. 296-300.