Кара Кольо: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Премахнати редакции на Karakolev (б.), към версия на Nadina |
||
Ред 5:
| наставка =
| роден-дата =
| роден-място = [[
| починал-дата = около [[1812]]
}}
Заради него някога [[турци]]те са наричали селяните от с. Омарчево „Омарчево хайдутларъ, ако тия селяни да са най-кротките и най-мирните същества на света“, както бележи в записките си през [[1870-те]] [[Панайот Хитов]].
Според едно странджанско предание, Кольо станал хайдутин много млад, едва седемнадесетгодишен. Баща му бил ятак (помагач) на хайдути и не било трудно на буйния младежж да намери другари и да им стане войвода.
Line 20 ⟶ 22:
След като Индже преминал към [[кърджалии]]те, неведнъж Кара Кольо имал честта да ръководи многобройни орди, с които се подвизавал на разнични места из страната. Според едно предание, запазено от [[Георги Сава Раковски|Раковски]], след раняването на Индже в Урумкьой (днешно [[Индже Войвода (село)|Индже Войвода]], [[Област Бургас|Бургаско]]) Кара Кольо бил поставен начело на извънредно голяма дружина.
Много места в Тракия са свързани с името на Кара Кольо Омарчалията. Пътят между [[Сакар]] и Бакаджиците се нарича „Кара Кольов път“. На Маслен нос край Приморско има „Кара Кольово кладенче“, при село Д. Паничарево — „Кара Кольов извор“, и т.н.
Името на Кара Кольо е тясно свързано и с възстановения от него, Индже и [[Христо войвода]] Устремски манастир „Св. Троица“ в Сакар планина. Близката до манастира пещера била най-потайното им място, а под олтара на църквата те изградили здраво и добре маскирано скривалище. В този хайдушки манастир войводите вземали решения и били поставили в страх цяла Тракия и Странджа планина. Най-обичан от войводите сред околното население бил Кара Кольо. На празника на манастира ставали многолюдни събори, на които идвали хиляди хора и пеели песни, прославящи техния Кольо войвода. Кара Кольо имал много приятели и ятаци, на които помагал в трудни минути.
| |||