Гръцка азбука: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Промяна: id:Alfabet Yunani |
Mortdefides (беседа | приноси) начало на добавяне |
||
Ред 1:
{{Гръцка азбука-таблица}}
'''Гръцката азбука''' ({{lang-el|Ελληνικό αλφάβητο}}) представлява сбор от двадесет и четири букви, която се отнася както за писмеността в съвременна [[Гърция]] ([[гръцки език|новогръцки]]), така и за [[Старогръцки език|старогръцкия език]] през [[Античност]]та. Това е най-старата [[азбука]], която се използва и до днес. В [[Древна Гърция]]
Гръцката азбука произлиза от финикийската азбука и няма общо с Линеар Б и Кипърското писмо - по-ранни писмени системи, използвани на териториите на Гърция. Гръцката азбука се използва като гръбнак за създаването на Европа и Средния Изток, включително и латинската азбука.
== Основни гръцки букви ==
[[Файл:NAMA Alphabet grec.jpg|мини|дясно|200п|]]
{{Listen|filename= Ell-AlphabitosUpload.ogg|title=Гръцката азбука|description=Слушайте гръцката азбука|format=[[Ogg]]}}
Отдолу е таблица, съдържаща гръцката азбука, както и нейните форми след латинизирането. В таблицата можете да откриете и еквивалентната финийска буква, от която е произлязла гръцката. Произношението е изписано в съответсвие със Международната фонетична азбука (IPA).
Класическото произношение е реконструирано от атическия диалект в края на 5 век и началото на 4 век пр.н.е. Някои от буквите има различно произношение в предкласическия древногръцки или не-атическите диалекти.
{| class="wikitable"
|-
!rowspan="2" style="background:#ccf;"|Буква
!rowspan="2" style="background:#ccf;"|Съответстваща<br />[[финикийска азбука|финикийска]]<br /> буква
!colspan="4" style="background:#ccf;"|Наименование
!colspan="2" style="background:#ccf;"|Латинизиране<sup>1</sup>
!colspan="2" style="background:#ccf;"|[[Международна фонетична азбука|Произношение]]
!rowspan="2" style="background:#ccf;"|Числена стойност
|-
! style="background:#cff;"|Български
! style="background:#cff;"|Древногръцки
! style="background:#cff;"|Средновековен<br />гръцки
! style="background:#cff;"|[[Медия:Ell-AlphabitosUpload.ogg|Съвременен<br />гръцки]]
! style="background:#cff;"|Древногръцки
! style="background:#cff;"|Съвременен<br />гръцки
! style="background:#cff;"|Класически<br />древногръцки
! style="background:#cff;"|Съвременен<br />гръцки
|-
|style="font-size:133%;"|Α α
|[[Image:Phoenician aleph.svg|x16px|Aleph]] Алеф
|[[Алфа (буква)|Алфа]]
|colspan="2"|{{polytonic|ἄλφα}}
|άλφα
|colspan="2"|a
|{{IPA|[a] [aː]}}
|{{IPA|[a]}}
|1
|-
|<span style="font-size:133%;">Β β
|[[Image:Phoenician beth.svg|x16px|Beth]] Бет
|[[Бета (буква)|Бета]]
|colspan="2"|{{polytonic|βῆτα}}
|βήτα
|b
|v
|{{IPA|[b]}}
|{{IPA|[v]}}
|2
|-
|style="font-size:133%;"|Γ γ
|[[Image:Phoenician gimel.svg|x16px|Gimel]] Гимел
|[[Гама (буква)|Гама]]
|colspan="2"|{{polytonic|γάμμα}}
|γάμ(μ)α
|g
|gh, g, y
|{{IPA|[ɡ]}}
|{{IPA|[ɣ], [ʝ]}}
|3
|-
|style="font-size:133%;"|Δ δ
|[[Image:Phoenician daleth.svg|x16px|Daleth]] Далет
|[[Делта (буква)|Делта]]
|colspan="2"|{{polytonic|δέλτα}}
|δέλτα
|d
|d, dh
|{{IPA|[d]}}
|{{IPA|[ð]}}
|4
|-
|<span style="font-size:133%;">Ε ε
|[[Image:Phoenician he.svg|x16px|He]] Хе
|[[Епсилон]]
|{{polytonic|ε{{unicode|ἶ}}}}
|{{polytonic|{{unicode|ἒ}} ψιλόν}}
|έψιλον
|colspan="2"|e
|colspan="2"|{{IPA|[e]}}
|5
|-
|style="font-size:133%;"|Ζ ζ
|[[Image:Phoenician zayin.svg|x16px|Zayin]] [[Zayin]]
|[[Zeta (буква)|Zeta]]
|colspan="2"|{{polytonic|ζῆτα}}
|ζήτα
|colspan="2"|z
|{{IPA|[[Zeta (буква)#Pronunciation|[zd, dz, zː] ]]}}(?)
|{{IPA|[z]}}
|7
|-
|<span style="font-size:133%;">Η η
|[[Image:Phoenician heth.svg|x16px|Heth]] [[Heth (буква)|Heth]]
|[[Eta (буква)|Eta]]
|colspan="2"|{{polytonic|ἦτα}}
|ήτα
|e, ē
|i
|{{IPA|[ɛː]}}
|{{IPA|[i]}}
|8
|-
|<span style="font-size:133%;">Θ θ
|[[Image:Phoenician teth.svg|x16px|Teth]] [[Teth]]
|[[Theta (буква)|Theta]]
|colspan="2"|{{polytonic|θῆτα}}
|θήτα
|colspan="2"|th
|{{IPA|[tʰ]}}
|{{IPA|[θ]}}
|9
|-
|style="font-size:133%;"|Ι ι
|[[Image:Phoenician yodh.svg|x16px|Yodh]] [[Yodh]]
|[[Iota (буква)|Iota]]
|colspan="2"|{{polytonic|ἰῶτα}}
|(γ)ιώτα
|colspan="2"|i
|{{IPA|[i] [iː]}}
|{{IPA|[i], [ʝ]}}
|10
|-
|<span style="font-size:133%;">Κ κ
|[[Image:Phoenician kaph.svg|x16px|Kaph]] [[Kaph]]
|[[Kappa (буква)|Kappa]]
|colspan="2"|{{polytonic|κάππα}}
|κάπ(π)α
|colspan="2"|k
|{{IPA|[k]}}
|{{IPA|[k], [c]}}
|20
|-
|style="font-size:133%;"|Λ λ
|[[Image:Phoenician lamedh.svg|x16px|Lamedh]] [[Lamedh]]
|[[Lambda (буква)|Lambda]]
|{{polytonic|λάβδα}}
|{{polytonic|λάμβδα}}
|λάμ(β)δα
|colspan="2"|l
|colspan="2"|{{IPA|[l]}}
|30
|-
|style="font-size:133%;"|Μ μ
|[[Image:Phoenician mem.svg|x16px|Mem]] [[Mem]]
|[[Mu (буква)|Mu]]
|colspan="2"|{{polytonic|μῦ}}
|μι/μυ
|colspan="2"|m
|colspan="2"|{{IPA|[m]}}
|40
|-
|style="font-size:133%;"|Ν ν
|[[Image:Phoenician nun.svg|x16px|Nun]] [[Nun (буква)|Nun]]
|[[Nu (буква)|Nu]]
|colspan="2"|{{polytonic|νῦ}}
|νι/νυ
|colspan="2"|n
|colspan="2"|{{IPA|[n]}}
|50
|-
|style="font-size:133%;"|Ξ ξ
|[[Image:Phoenician samekh.svg|x16px|Samekh]] [[Samekh]]
|[[Xi (буква)|Xi]]
|{{polytonic|ξεῖ}}
|{{polytonic|ξῖ}}
|ξι
|x
|x, ks
|colspan="2"|{{IPA|[ks]}}
|60
|-
|style="font-size:133%;"|Ο ο
|[[Image:Phoenician ayin.svg|x16px|Ayin]] [[Ayin|'Ayin]]
|[[Omicron]]
|{{polytonic|οὖ}}
|{{polytonic|ὂ μικρόν}}
|όμικρον
|colspan="2"|o
|colspan="2"|{{IPA|[o]}}
|70
|-
|<span style="font-size:133%;">Π π
|[[Image:Phoenician pe.svg|x16px|Pe]] [[Pe (буква)|Pe]]
|[[Pi (буква)|Pi]]
|{{polytonic|πεῖ}}
|{{polytonic|πῖ}}
|πι
|colspan="2"|p
|colspan="2"|{{IPA|[p]}}
|80
|-
|<span style="font-size:133%;">Ρ ρ
|[[Image:Phoenician res.svg|x16px|Res]] [[Resh]]
|[[Rho (буква)|Rho]]
|colspan="2"|{{polytonic|ῥῶ}}
|ρω
|r, rh
|r
|{{IPA|[r]}}, {{IPA|[r̥]}}
|{{IPA|[r]}}
|100
|-
|<span style="font-size:133%;">Σ σ ς
|[[Image:Phoenician sin.svg|x16px|Sin]] [[Shin (буква)|Sin]]
|[[Sigma (буква)|Sigma]]
|colspan="2"|{{polytonic|σῖγμα}}
|σίγμα
|colspan="2"|s
|colspan="2"|{{IPA|[s]}}
|200
|-
|style="font-size:133%;"|Τ τ
|[[Image:Phoenician taw.svg|x16px|Taw]] [[Taw (буква)|Taw]]
|[[Tau (буква)|Tau]]
|colspan="2"|{{polytonic|ταῦ}}
|ταυ
|colspan="2"|t
|colspan="2"|{{IPA|[t]}}
|300
|-
|<span style="font-size:133%;">Υ υ
|[[Image:Phoenician waw.svg|x16px|Waw]] [[Waw (буква)|Waw]]
|[[Upsilon (буква)|Upsilon]]
|{{polytonic|ὖ}}
|{{polytonic|ὖ ψιλόν}}
|ύψιλον
|u, y
|y, v, f
|{{IPA|[ʉ(ː)], [y(ː)]}}
|{{IPA|[i]}}
|400
|-
|<span style="font-size:133%;">Φ φ
|rowspan="3"|origin disputed<br />(see text)
|[[Phi (буква)|Phi]]
|{{polytonic|φεῖ}}
|{{polytonic|φῖ}}
|φι
|ph
|f
|{{IPA|[pʰ]}}
|{{IPA|[f]}}
|500
|-
|style="font-size:133%;"|Χ χ
|[[Chi (буква)|Chi]]
|{{polytonic|χεῖ}}
|{{polytonic|χῖ}}
|χι
|ch
|ch, kh
|{{IPA|[kʰ]}}
|{{IPA|[x], [ç]}}
|600
|-
|style="font-size:133%;"|Ψ ψ
|[[Psi (буква)|Psi]]
|{{polytonic|ψεῖ}}
|{{polytonic|ψῖ}}
|ψι
|colspan="2"|ps
|colspan="2"|{{IPA|[ps]}}
|700
|-
|style="font-size:133%;"|Ω ω
|[[Image:Phoenician ayin.svg|x16px|Ayin]] [[Ayin|'Ayin]]
|[[Omega]]
|{{polytonic|ὦ}}
|{{polytonic|ὦ μέγα}}
|ωμέγα
|o, ō
|o
|{{IPA|[ɔː]}}
|{{IPA|[o]}}
|800
|}
<!--
Α, α (álfa) → Произнасяме като "А"
Line 84 ⟶ 360:
Υ, υ (ípsilon)-и
-->
=== Двойни гласни ===
Освен тези, в азбуката, има двойни гласни,които се произнасят така:
Line 95 ⟶ 373:
ου → у
γκ → Като стандартно "Г" (ако е в средата на думата се чете "нг")
Line 115 ⟶ 393:
Гръцката азбука е възникнала като модификация на [[Финикийска азбука|Финикийската азбука]]. Разликата е, че гърците за пръв път добавят гласните в азбуката. Послужила е и за основа на други азбуки като [[латинска азбука|латинската]] и [[кирилица]]та. Има два начина за четене - по Еразъм и по Райхлин. Мненията се разделят в бета, ета, ламбда и тау, които според Райхлин се четат вита, ита, ламда и таф.
=== Остарели букви ===
{{Лингвистика-мъниче}}
| |||