Разлика между версии на „Дабиля“

3 байта изтрити ,  преди 9 години
м
RomanNr: 1 repl; Cyrlat: 1 repl; Grammar: 1;
(Премахната редакция 3588492 на 89.185.194.184 (б.))
м (RomanNr: 1 repl; Cyrlat: 1 repl; Grammar: 1;)
През 19 век селото е чисто българско. В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]], ''Дабеле'' е посочено като село с 85 домакинства, като жителите му са 306 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.188-189.</ref> Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) от [[1900]] година ''Дабиля'' е населявано от 620 жители, всички българи [[християнство|християни]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_08.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 160.]</ref>
 
В началото на 20 век почти цялото село е под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) през [[1905]] година в ''Дабилия'' има 584 българи екзархисти и 8 българи протестанти. Там функционира българско училище.<ref>Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, рppp. 106-107.</ref>
 
В селото има комитет на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]], възстановен в края на 1909 година от [[Христо Чернопеев]] и [[Михаил Думбалаков]].<ref>Думбалаковъ, Михаилъ. Презъ пламъцит{{Уникод|&#x463;}} на живота и революцията, томъ ІІII, София, 1937, стр. 65.</ref>
 
==Дабиле днес==
38 183

редакции