|
== История ==
Старото ([[турски език|турско]]) име на Богдан е '''ДерелийДерели''', може би известно на някои от разказа на [[Иван Вазов]] „На лов в Дерелий“. През турското робствовладичество по-голямата част от селото, около реката, е било населено с [[турци|турско]] население, а българската [[махала]] е била в по-недостъпната част на селото по склоновете на [[Средна Гора]]. Сега от българската махала е останала само старата (неизползвана и разграбена) [[църква]] и развалините на земеделското [[училище]].До 1969 г беше запазена кулата-жилище на Измирлиите от последната четвърт на XVIII век,по известна измежду богданци с названието си "Бинъта"(от турската дума "бинъ"-т.е. сграда).Тя беше много интересна и като архитектура, и като историческа забележителност,тъй като в нея са се крили при кърджалийските размирици, както беят (известен като Измирлият-т.е.произхождащ от гр.Измир в дн. Турция) на когото принадлежала,така и местното турско и българско население.В размирната 1876г, пак в Измирлиевата кула (Бинъта), било събрано българското население на Дерелий от главореза и унищожителя на Клисура - Тосун бей,за да бъде изклано, но българите успели да изпратят съобщение по свой съселянин турчин до мютесарифа в Карлово,който с куриер изпратил писмо до Тосуна, в което писмо го заплашил със съд и присъда ,ако падне и един косъм от главата на дерелийци. Заплахата на мютесарифа подействала,въпреки че Тосун лично убил един дерелиец,някой си дядо Нешо, с когото имал лична вражда,но другите не посмял да ги пипне, и ги пуснал да си идат по домовете по живо,по здраво.Турското население на селото се изселва окончателно и изцяло в пределите на Османската империя веднага след Съединението,като разпродава имотите си,които дерелийци изкупуват.
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 4 души от Дерелии са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 842.</ref>
В 1934 година селото е преименувано на Богдан.
== Културни и природни забележителности ==
В селото се спазват старите традиции - по [[Рождество Христово|коледните празници]] има групи [[коледари]], по новогодишните — [[сурвакари]]. [[Кукери]]те са неизмиенна част от празниците по [[Сирни Заговезни]], а [[Лазаруване|лазарки пеят за здраве]] на [[Лазаровден]]. До 2004-2005 година в селото има ансамбъл за народни транци, който пази традициите и е гордост за селото.
В Богдан съществува традицията в нощта преди [[Гергьовден]] почти цялото село да ходи "на бук" , т.е. хората излизат в гората и събират [[Бук|букови]] клонки , които сутринта окачват на портите на къщата.
== Други ==
От селото Богдан е единствения единственият турчин опълченец Али Рефик в редовете на Българското Опълчениеопълчение по време на Руско-турската Освободителна война /1877-1878/. В центъра на селото има паметна плоча на този опълченец.
===Кухня===
От кулинарните забележителности на село Богдан най-известна е т.нар. Анасонлийка. Това е природен елексир, който се приготвя от гроздови джибри, двойно преварени с добавки на анасоново семе и в чист вид е с алкохолно съдържание от порядъка на 60-65 градуса. Точните пропорции на отделните съставки се пазят ревниво от майсторите на казана в селото.
|
