Василий Прончишчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 14:
Роден е вероятно в селцето Богимово, Калужка губерния в дворянско семейство като пето дете. През 1716 постъпва в Навигационното училище в [[Москва]], а през 1717 е преместен в [[Санкт Петербург]] в школата за математически и навигационни науки. През 1718 завършва като гардемарин и постъпва в Балтийския флот. През 1722-1723 участва в Персийския поход на [[Петър І]].
През 1733 Прончишчев е произведен в лейтенант и в началото на 1735 е назначен за ръководител на Ленско-Енисейския отряд за изследване на крайбрежието на [[Северния ледовит океан]] между устията на [[Лена]] и [[Енисей]]. На този отряд, състоящ се от 56 човека , между които били и прочулите се по-късно [[Семьон Челюскин]] и [[Никифор Чекин]], се паднала една от най-тежките задачи, да заобиколи от север п-ов [[Таймир (полуостров)|Таймир]]. В експедицията участва и съпругата на Прончишчев
На 3 август 1736 Прончишчев продължава на запад, изследва крайбрежието на [[Азия]] на запад от устието на [[Оленьок]]. Между устията на реките [[Оленьок]] и [[Анабар]] дългото 180 км и високо до 315 м, крайбрежно възвишение [[Прончишчев (възвишение)|Прончишчев]]. След като изследва устието на Анабар завива на север, минава покрай източния бряг на остров Голям Бегичев, който приема за част от континента, и северно от него открива малкия остров Преображение ({{coord|74|39|N|112|58|E|}}).
"Якутск" продължава на бавно на север покрай източното и североизточно крайбрежие на п-ов [[Таймир (полуостров)|Таймир]]. при попътен вятър и сравнително добро време. Там на 16 август Прончишчев открива залива [[Мария Прончишчева (залив)|Мария Прончишчева]] и няколко острова, в т.ч. о-вите [[Петър (острови)|Петър]] (около 300 км<sup>2</sup>, {{coord|76|30|N|112|40|E|}}). На 18 август открива залива [[Фадей (залив)|Фадей]] ({{coord|76|40|N|107|25|E|}}) и о-вите [[Фадей (острови)|Фадей]] ({{coord|77|00|N|108|00|E|}}), а на 19 август о-вите [[Комсомолска Правда]] (Самуил, {{coord|77|20|N|107|20|E|}}). На запад от тях открива залива [[Тереза Клавенес]], който приема за устието на река Долна Таймира, а на юг от него – източните разклонения на планината [[Биранга]]. На 20 август корабът достига до 77º 55` с.ш., т.е намира се на източния вход на протока Вилкицики между п-ов [[Таймир (полуостров)|Таймир]] и о-вите [[Северна земя]], но гъстата мъгла им попречва да видят южния бряг на архипелага и носа на п-ов Таймир, получил впоследствие името нос [[Челюскин (нос)|Челюскин]].
Ледовете и засилващите се студове принуждават мореплавателите да поемат обратно към предишното място на зимуване в устието на Оленьок. В края на август "Якутск" достига до [[Оленьок]] и екипажа се подготвя за второ зимуване. На 29 август (9 септември) Прончишчев отива на разузнаване, счупва си крака и същия ден умира. Две седмици след неговата смърт, на 12 (23) септември, умира и жена му. С материалите от експедицията [[Семьон Челюскин]] в средата на декември с кучешки впрягове са отправя за [[Якутск]] където достига едва през юли 1737. В края на лятото в Якутск се завръща и корабчето "Якутск".▼
▲Ледовете и засилващите се студове принуждават мореплавателите да поемат обратно към предишното място на зимуване в устието на Оленьок.
Прончишчев и Челюскин картирали около 500 км от източния бряг на Таймир, и даже да не са успели да достигнат устието на Енисей се добират в свободно плаване далеч на север от всички отряди и участници във Втората Камчатска експедиция.▼
▲Прончишчев и Челюскин
Неговото име носят бряг, езеро и нос на п-ов [[Таймир (полуостров)|Таймир]], възвишение в [[Якутия]] и ледоразбивач. На името на Мария Прончишчева е кръстен залив на [[море Лаптеви]].
Line 28 ⟶ 30:
== Източници ==
<references />
* Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г.,стр. 378-380.▼
* Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971 г.
* Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 3 Географические открытия и исследования нового времени (середина ХVІІ – ХVІІІ в.), М., 1984 г., стр. 117-118.
* Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989 г., стр. 119, 160, 163-166, 170, 175-176.
▲* Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г.
{{Превод от|ru|Прончищев, Василий Васильевич|28123637}}
{{СОРТКАТ:Прончишчев, Василий Василиевич}}
[[Категория:Руски изследователи]]
[[Категория:Изследователи на Азия]]
| |||