Ромил Видински: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Eliiva подготвиха тази статия
 
енцоцклопедизиране, У не е място за хвалебствия и приказки
Ред 1:
'''Св.Свети Ромил Видински''' е български православен монах и светец.
 
Родно място на преподобни Ромил е бил град Бдин ([[Видин]]). Майка му била българка, а баща му – грък. При Св. Кръщение бил наречен Руско. Заможността на родителите и неговата даровитост му дали възможност да получи добро образование, с което възхищавал всички около себе си.
 
Когато пораснал, родителите му поискали да го задомят, но той избягал тайно от тях в столицата Търново. В манастира "Св. Богородица Пътеводителка" бил постриган за монах с името Роман. Неговото безпрекословно послушание и благоговението му пред Бога, неговото мъдро смирение и любов към всички и най-вече към болните били известни на всички братя в търновската "Света Гора" и в местността "Устие", обитавани от множество монаси, та всичкикоито започнали да го наричат "Калороман" по гръцки или "Добрият Роман" пона български.
Родно място на преподобни Ромил е бил град Бдин (Видин). Майка му била българка, а баща му – грък. При Св. Кръщение бил наречен Руско. Заможността на родителите и неговата даровитост му дали възможност да получи добро образование, с което възхищавал всички около себе си.
Когато пораснал, родителите му поискали да го задомят, но той избягал тайно от тях в столицата Търново. В манастира "Св. Богородица Пътеводителка" бил постриган за монах с името Роман. Неговото безпрекословно послушание и благоговението му пред Бога, неговото мъдро смирение и любов към всички и най-вече към болните били известни на всички братя в търновската "Света Гора" и в местността "Устие", обитавани от множество монаси, та всички започнали да го наричат "Калороман" по гръцки или "Добрият Роман" по български.
Той чул, че великият подвижник на благодатното безмълвие (исихазъм) и богосъзерцание Св. Григорий Синаит преминал да живее на българска земя в местността "Парория" ("пригранична" – на границата между България и Византия). Роман оставил всичко и дошъл тук, където бил приет добре и обучаван във високите добродетели на истинския духовен живот: получил дара на постоянната молитва, на постоянното вдъхновение, на постоянните покайни сълзи, на боговдъхновеното поучение.
Турските нашествия, разбойническите нападения, смъртта на Св. Григорий Синаит го заставили да се завърне във вътрешността на България, но жаждата за парорийното усамотение и безмълвие го върнали отново в Парория, гдето приел велика монашеска схима с името Ромил. После той заминал с ученика си Григорий (който написва житието му) за Атонска Св. Гора, гдето в местността Мелания се подвизавал много време и събрал монашеско братство.
След злополучната за християните битка с турците при река Марица на 26 септември 1371 г. Св. Ромил – като мнозина други – бил принуден да напусне Атон, да се пресели с учениците си в Авлона (близо до Драч), а оттам – в Раваница (Сърбия), в манастира "Св. Възнесение", гдето скоро и починал на 16 януари 1375 г.
 
ТойРомил чулнаучава, че великиятизвестният подвижник на благодатното безмълвие (исихазъм) и богосъзерцание Св.Свети Григорий Синаит е преминалпристигнал да живее на българска земя в местността "Парория" ("пригранична" – на границата между България и Византия). Роман оставилоставя всичко и дошълзаминава тукпри Григорий Синаит, където биле приет добре и обучаване въвобучен високитев добродетели на истинския духовен живот: получил дара на постоянната молитва, на постоянното вдъхновение, на постоянните покайни сълзи, на боговдъхновеното поучение.
 
Турските нашествия, разбойническите нападения, смъртта на Св. Григорий Синаит го заставили да се завърне във вътрешността на България, но жаждатажеланието за парорийното усамотение и безмълвие го върналивръщат отново в Парория, гдетокъдето приелприема велика монашеска схима с името Ромил. После той заминалзаминава с ученика си Григорий (който написва житието му) за Атонска Св.Света Гора, гдетокъдето в местността Мелания се подвизавалподвизава много време и събралсъбира монашеско братство.
 
След злополучната за християните битка с турците при река Марица на 26 септември 1371 г. Св. Ромил, като мнозина други, – биле принуден да напусне Атон, да се пресели с учениците си в Авлона (близо до Драч), а оттам – в Раваница (Сърбия), в манастира "Св. Възнесение", гдетокъдето скоро и починал на 16 януари 1375 г.
 
== Източници ==
Line 14 ⟶ 16:
== Вижте също ==
* [[Списък на българските православни светци]]
{{светец-мъниче}}
 
 
[[Категория:Български светци]]