Ромил Видински: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Eliiva подготвиха тази статия |
SilentShout (беседа | приноси) енцоцклопедизиране, У не е място за хвалебствия и приказки |
||
Ред 1:
'''
Родно място на
Когато пораснал, родителите му поискали да го задомят, но той избягал тайно от тях в столицата Търново. В манастира "Св. Богородица Пътеводителка" бил постриган за монах с името Роман. Неговото безпрекословно послушание и благоговението му пред Бога,
▲Родно място на преподобни Ромил е бил град Бдин (Видин). Майка му била българка, а баща му – грък. При Св. Кръщение бил наречен Руско. Заможността на родителите и неговата даровитост му дали възможност да получи добро образование, с което възхищавал всички около себе си.
▲Когато пораснал, родителите му поискали да го задомят, но той избягал тайно от тях в столицата Търново. В манастира "Св. Богородица Пътеводителка" бил постриган за монах с името Роман. Неговото безпрекословно послушание и благоговението му пред Бога, неговото мъдро смирение и любов към всички и най-вече към болните били известни на всички братя в търновската "Света Гора" и в местността "Устие", обитавани от множество монаси, та всички започнали да го наричат "Калороман" по гръцки или "Добрият Роман" по български.
Той чул, че великият подвижник на благодатното безмълвие (исихазъм) и богосъзерцание Св. Григорий Синаит преминал да живее на българска земя в местността "Парория" ("пригранична" – на границата между България и Византия). Роман оставил всичко и дошъл тук, където бил приет добре и обучаван във високите добродетели на истинския духовен живот: получил дара на постоянната молитва, на постоянното вдъхновение, на постоянните покайни сълзи, на боговдъхновеното поучение. ▼
Турските нашествия, разбойническите нападения, смъртта на Св. Григорий Синаит го заставили да се завърне във вътрешността на България, но жаждата за парорийното усамотение и безмълвие го върнали отново в Парория, гдето приел велика монашеска схима с името Ромил. После той заминал с ученика си Григорий (който написва житието му) за Атонска Св. Гора, гдето в местността Мелания се подвизавал много време и събрал монашеско братство. ▼
След злополучната за християните битка с турците при река Марица на 26 септември 1371 г. Св. Ромил – като мнозина други – бил принуден да напусне Атон, да се пресели с учениците си в Авлона (близо до Драч), а оттам – в Раваница (Сърбия), в манастира "Св. Възнесение", гдето скоро и починал на 16 януари 1375 г.▼
▲
▲Турските нашествия, разбойническите нападения, смъртта на Св. Григорий Синаит го заставили да се завърне във вътрешността на България, но
▲След злополучната за християните битка с турците при река Марица на 26 септември 1371 г
== Източници ==
Line 14 ⟶ 16:
== Вижте също ==
* [[Списък на българските православни светци]]
{{светец-мъниче}}
[[Категория:Български светци]]
|