Карл XII: Разлика между версии

Големият талант на Карл XII е военното дело. Той обича да живее скромно със войниците, лично ги води в битките, с което им вдъхва смелост и решителност да се бият. Не тактическо надхитряване на противника, а неустоимата мощ на армията под негово командване се оказва решаващият фактор за многобройните му победи. Още в началото на управлението му се създава ситуация, в която може да покаже тези си заложби. Държащата повечето ключови точки в балтийския регион Швеция е нападната от алчнитежелаещите зада земитевърнат загубените си в миналото земи ѝ Полша и Русия и от жадната за реванш Дания. В първите месеци на 1700 г. шведите, под командата на тогава 17-годишния Карл, принуждават Дания да капитулира, а по-късно разбиват руснаците в битката при [[Битка при Нарва (1700)|Нарва]]. В тази битка военното превъзходство на шведската армия над силите на [[Петър I]] се вижда много добре – шведите са 8 000, а руснаците 40 000. Въпреки това руснаците са обърнати в бягство и засега изоставят опита си да излязат на [[Балтийско море]]. След това обаче за шведския крал се зареждат години на безплодни победи срещу Полша и [[Саксония]] (свързани под общата власт на [[Август II]]). Докато накрая през 1706 г. Август се предава, Русия съумява да се възстанови и да изгони шведите от Прибалтика. Големият поход на Карл против Русия през 1707 г. завършва с поражението му при [[битка при Полтава|Полтава]], където е ранен и изнесен от бойното поле в безсъзнание. Попаднал с около 1400 д. в [[Османска империя|Османската империя]], Карл провокира [[султан|султана]] да влезе в конфликт с Русия през 1711 г. Когато по-късно става неудобен, той е прогонен със сила. През 1715 г. отново, след повече от десетилетие, стъпва в своето кралство.