Теория на относителността: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 3:
'''Теория на относителността''' е събирателен термин, който се отнася за [[специална теория на относителността|специалната]] и [[обща теория на относителността|общата]] теории на относителността на [[Алберт Айнщайн]]. Също така, понятието може да се отнася за [[галилеева относителност|галилеевото]] разбиране за [[относителност]]. Терминът "теория на относителността" е въведен от [[Макс Планк]] през 1908 г.
== Основно значение ==
Настоящият [[стандартен модел]] на [[физика]]та се основава на обединяване на специалната теория на относителността и
== Специалната теория на относителността (СТО) ==
При прилагането законите на Нютон при скорости, близки до тези на светлината, възникват много противоречия, на които през 1905 г. Айнщайн успява да намери решение. СТО се основава на принципа на относителността: Всяка координатна система, която не се ускорява (т.е. не променя големината и посоката на скоростта си) може да се приеме за неподвижна. При това всички физични закони важат по един и същи начин във всяка такава координатна система.
== Обща теория на относителността (ОТО) ==
ОТО е теория на гравитацията, развита от Айнщайн между 1907 и 1915 г. В основата ѝ е [[принцип на еквивалентност|принципът на еквивалентността]], според който състоянието на тяло в покой, намиращо се в определено гравитационно поле се описва по еднакъв начин като ускорително движение на същото тяло, без наличие на гравитационно поле. През 1915 г. Айнщайн предлага идеята за изкривено [[пространство-време]].
| |||