Франсиско Писаро: Разлика между версии

Липсата на средства обаче го принуждават да се обедини с други тамошни конкистадори в лицето на [[Диего де Алмагро]] и свещеника Ернан де Лука. С двамата свои съдружници Писаро организира три частни завоевателни експедиции – през 1524, 1526 и 1527, по време на които открива западното крайбрежие на [[Южна Америка]] между 4º с.ш. и 8º ю.ш. и залива [[Гуаякил (залив)|Гуаякил]] ({{coord|3|00|S|80|40|W|}}). Там Писаро вече получава достоверни сведения за страната на златото Перу. Испанците залавят две лами, заграбват изящни вълнени платове, златни и сребърни съдове и хващат в плен няколко млади перуанци и със завоюваните трофеи се завръщат в [[Панама]]. Писало много добре разбира, че трудно ще завоюва добре организираната държава на инките с малкото сили, с които разполага и затова през 1528 се прибира в [[Испания]] за да търси съдействие.

 

Следващата година император [[Карл V]] му издава патент за завладяването на [[Перу]] за [[Испания]], осигурява му необходимите средства за експедицията и го назначава за негов заместник и генерален капитан на бъдещите испански земи. Писаро се връща в Панама, където набира хора. Когато на 27 декември 153 потегля от [[Панама]] с три кораба Писаро е вече петдесет и шест годишен. Набраната от него армия наброява 180 испанци и 37 коня, докато населението на империята, която е тръгнал да покорява, надхвърля шест милиона. Около Екватора испанците слизат на брега и започват пеши поход на юг. В началото на 1532 достигат до залива Гуаякил и войниците завземат остров Пуна в залива. Месните индианци оказват силна съпротива и след половин година Писаро е принуден да напусне острава и с оределия си отряд слеза на южния бряг на залива, на мястото на днешния град [[Пуерто Писаро]], недалеч от град [[Тумбес]]. Там той престоява три месеца, по време на които събира точни сведения за вътрешното положение в държавата на инките. Моментът се оказва особено благоприятен за испанците. Сред инките се води спор за короната между [[Атауалпа]] и [[Уаскар]] - синове на наскоро починалия Сапаинки. През септември 1532 Атауалпа с отряд от 5 хил. индианци се намира в град [[Кахамарка]], лежащ на 7° 10' ю.ш., на един от горните притоци на река [[Мараньон]].

 

Междувременно на 5 януари 1533 [[Ернандо Писаро]] с 20 конника и няколко пехотинци по заповед на брат си се отправя на юг, към тихоокеанското крайбрежие за търсене на съкровищата на [[Атауалпа]]. Отрядът се изкачва по река [[Санта]] до изворите ѝ покрай западните склонове на [[Кордилери|Кордилера Бланка]] и достига брега на океана на 10° 30' ю.ш. От там испанците откриват около 200 км от брега на юг до 12° 30' ю.ш., като не откриват съкровища, но намират удобно място за построяване на испанско селище(днес град [[Лима]], столицата на [[Перу]]). След това Ернандо пресича [[Кордилери|Западните Кордилери]] близо до 11° ю.ш. и по долината на река [[Мантаро]] (приток на една от съставящите на [[Укаяли]]) достига до град [[Хауха]] (11° 47' ю.ш.), а след това на 25 април 1533 се завръща в [[Кахамарка]].

 

През 1538 между Писаро и неговия сподвижник Алмагро възниква конфликт по повод разпределението на властта, който иска да основе отделно генералгубернаторство на юг. След като не успява, Алмагро се опитва да завладее Куско, но Писаро, заедно с братята си го разбива в последвалата битка при Лас Салинас. Алмагро е пленен и екзекутиран. Приятелите на Алмагро си отмъщават, убивайки Писаро три години по-късно на 26 юни 1541.