Рокендрол: Разлика между версии

Ρокендролът или по точно терминът получава популярност чрез [[Алан Фрийд]] - водещ на радиопредавания и дисководещ. Той включва в програмата си [[ритъм енд блус]]. За да избегне името „ритъм енд блус“, което не е благоприлично за бялата публика (както и определено рейс мюзик), го замества с рокендрол. Официално се смята, че за първи път като стил рокендролът се използва на увесилително парти с танци, организирано от Алан Фрийд в зала Арена в [[Калифорния]] през [[март]] [[1952]] година. На афиша на партито било написано ''Moondog's Rock'N'Roll Party''. Като музикално явление рокендролът няма точно определени характеристики и се развива на базата на енергичния ритъм и специфични маниери на изпълнение на [[ритъм енд блус]]. Той се утвърждава чрез [[кавър]]и на бели певци на „ритъм енд блус“ през средата на [[1950-те]] години. За първи шлагер на рокеднрола се смята кавъра на песента ''Sh-Boom'' записана под името ''Life could be a dream'' от групата [[Crew Cuts]] през [[юли]] [[1954]] година.

 

Чрез развитието на рокендрола [[китара]]та се превръща в инструмент на популярната музика. Еволюцията на рокендрол музиката продължава с развитието на бийт музиката във [[Великобритания]] през [[1960-те]] години. Видни изпълнители са [[Елвис Пресли]], [[Литъл Ричард]], [[Фатс Домино]], [[Карл Пъркинс]]. Момчетата от английската група [[Бийтълс]] го съчетават с различни стилове в поп музиката, като използват новостите в техниката - електрическата китара и усилвателните уредби.