Отваря главното меню

Промени

м
редакция без резюме
[[Картинка:Liliepor.jpg|thumb|left|240px|<center>Детлев фон Лилиенкрон<br>(1844-1909)</center>]]
Теоретикът [[Вилхелм Бьолше]] обсъжда природонаучните основи и основания на поезията. Поетът [[Арно Холц]] изисква от съмишлениците си ''"последователен [[натурализъм]]"'', който да отразява ''"естествената истина"''. Лириката се опитва чрез словото да предаде сетивните възприятия в тяхната непосредственост и мигновеност - важно става мимолетното впечатление, което действителността оставя у твореца. А това дава началото на [[импресионизъм|импресионизма]], чийто основен представител в лириката става [[Детлев фон Лилиенкрон]]. Импресионизмът обаче не намира силен отклик в немската поезия, отправена повече към дълбините на душата, отколкото към ограничените региони на познанието. За немското мислене - музикално и философско - е трудно да приеме, че светът не съществува като нещо цялостно, а само като индивидуални сетивни дразнения.
<br>
<br>
<br>
[[Картинка:RMRilke.jpg|thumb|left|180px|<center>Райнер Мария Рилке<br>(1875-1926)</center>]]
А в една своя лекция от [[1898]] г. върху модерната лирика [[Райнер Мария Рилке]] оповестява: ''"Схващам изкуството като стремеж на твореца - въпреки теснотата и мрака на съществуването - да намери връзка с всички предмети, с най-дребните, както и с най-големите, и в този постоянен диалог да се доближи до най-високите безмълвни извори на живота. Тайните на предметите се преливат в душата му със собствените му най-съкровени възприятия и добиват глас, сякаш са част от неговите собствени копнения."''&nbsp;<ref>[http://www.uni-duisburg-essen.de/lyriktheorie/texte/1898_rilke.html Райнер Мария Рилке: "Модерна лирика", лекция, изнесена на 5 март 1898 г. в Прага]</ref> Символизмът се връща към зародената още в романтизма представа, че външната реалност е само шифър и символ на един по-дълбок смисъл, на по-висше битие. Поетическото слово създава свой собствен космос.
<br>
<br>
<br>
9913

редакции