Помпей Велики: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Xqbot (беседа | приноси)
м r2.5.2) (Робот Промяна: an:Gneu Pompeyo Magno
Ред 21:
 
== Испанската война ==
През [[77 пр.н.е.]] Помпей е изпратен да се бие с [[Марк Емилий Лепид (консул 78 пр.н.е.)|Лепид]] в северна Италия, където той обсажда Мутина. Не можейки да се справи с Катул и Помпей, Лепид отплава в [[Сардиния]], където по-късно умира. Без да разпуска армията, с която е воювал срещу Лепид, Помпей очаква да бъде упълномощен да се отправи към [[Испания]], където да унищожи силите на [[Квинт Серторий|Серторий]] (Квинтус Серториус), но тъй като още не е изпълнявал нито една от задължителните по онова време граждански длъжности, [[сенат]]ът бави максимално дълго назначаването му и отстъпва едва тогава, когато ситуацията го принуждава. След като получава наместничество в източна [[Испания]]. През лятото на [[77 пр.н.е.]] Помпей преминава [[Алпи]]те и през есента вече е овладял с войските си левия бряг на р. [[Ебро]]. Серторий решава да не допусне противниците му да обединят силите си и да не пусне Помпей да премине Ебро, но Помпей разкъсва противниковите позиции и при [[Валенсия]] разбива Херений. През [[75 пр.н.е.]] Метел се придвижва с войските си в източна Испания за да се свърже с Помпей. През този период Серторий на два пъти побеждава Помпей и само благодарение на [[Луций Афраний (консул)|Афраний]] (първия път) и на [[Квинт Цецилий Метел Пий|Метел]] при втория, римляните не губят окончателно. През [[74 пр.н.е.]] и [[73 пр.н.е.]] борбата за р. Ебро продължава с променлив успех и завършва през [[72 пр.н.е.]] със смъртта на Серторий, убит от собствените си офицери. През 72 г. Помпей пленява Перпен, след което повечето испански градове му отварят вратите си.
|Афраний]] (първия път) и на [[Квинт Цецилий Метел Пий|Метел]] при втория, римляните не губят окончателно. През [[74 пр.н.е.]] и [[73 пр.н.е.]] борбата за р. Ебро продължава с променлив успех и завършва през [[72 пр.н.е.]] със смъртта на Серторий, убит от собствените си офицери. През 72 г. Помпей пленява Перпен, след което повечето испански градове му отварят вратите си.
 
Испанската война не дарява Помпей с нови лаври. Той играе в нея второстепенна роля и не проявява в действията си предишните решителност и бързина. Основна причина за това е фактът, че е обиден от небрежното отношение на сената, който не му праща своевременно пари и необходимите припаси. Връщайки се в Италия, Помпей решава да скъса със сенатската партия и да се присъедини към демократите, на които обещава в случай, че му дадат консулство да прокара демократични закони, за да премахне диктаторската конституция на Сула.