Помпей Велики: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 27:
== Възход за Помпей ==
[[Картинка:RSC_0017.jpg|thumbnail|200px|right|Изображение на Помпей върху [[денарий]], изсечен от неговия син Сикст Помпей]]
Настъпвайки заплашително с войските си към Рим, той изисква за себе си консулство за периода от 70 години и нов [[триумф]], а за войниците си, земя. Като претендент за второто консулско място се явява [[Марк Лициний Крас]]. Изборите завършват с победа на Помпей. Той изпълнява обещанията си за демократизация: на народните трибуни са възстановени предишните права, съсловието на конниците получава разви със [[сенат]]орите права да участва в съдилищата, на цензурите е върната предишната власт. В ръцете на Помпей е покорната войска, настроението на народа е благоприятно, противниците са принудени да замълчат, но Помпей не се решава да направи решителната крачка и да стане единовластен император и разпуска войската. Напускайки длъжността консул, Помпей живее като частно лице до [[67 пр.н.е.]], когато [[Авъл Габиний|Габиний]] прокарва два закона: единия за отзоваването на [[Лукул]] от [[Азия]], където води война с [[Митридат]], а другия — за назначаването на главнокомандващ за борба с морските пирати.
Народните очаквания са насочени към Помпей, заради когото бил предложен последния закон. На главнокомандващия в предстоящата война се давала за 3 години пълната власт над цялото [[Средиземно море]] и бреговата му ивица по цялото ѝ протежение на дълбочина 70 км. Той имал правото да издигне 15 сенатора в звание претори и двама квестори и да събира неограничено количество войски, можел да се разпорежда едновременно с касите на столицата и провинциите и да получава по 144 милиона [[сестерция|сестерции]]. Въпреки силното противодействие на противниковата партия на оптиматите ([[Пизон]], [[Катул]]), изборът на Помпей минава при възторжената реакция на народната маса. Нещо повече — било му разрешено да увеличи войската си и вместо 15 претори са му дадени в разпореждане 24.
| |||