Уилям Палгрейв: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: {{редактирам}} '''Уилям Гифорд Палгрейв''' (на английски ''William Gifford Palgrave'') (1826 - 1888) английск... |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Уилям Гифорд Палгрейв''' (на [[английски]] ''William Gifford Palgrave'') ([[1826]] - [[1888]]) английски
== Ранни години 1826-1860 ==
През 1846 завършва [[Тринити Колидж]] в [[Оксфорд]] със специалности литература, химия и математика. След завършването на колежа заминава за [[Индия]] и се записва в редовете на британската армия. Година след това напуска, става католик и е ръкоположен за свещеник. По късно се присъединява към йезуитския орден и работи като редови член в [[Индия]], [[Рим]] и [[Сирия]], където перфекстно научава арабски език.
== Експедиция в Централна и Източна Арабия 1862-1863 ==
В началото на 60-те години на ХІХ в. предлага да възглави йезуитска мисия във вътрешността на Арабския п-ов, която по това време е напълно непозната. Планът му намира подкрепа и от император Наполеон III, който освен духовните му поставя и политически цели за изпълнение. През 1862 се завръща в Сирия, където приема самоличността на пътуващ арабски лекар и заедно с един служител тръгва от залива Акаба и от север достига до [[Хаил]] ({{coord|27|31|N|41|42|E|}}). В началото на август продължава на югоизток по равнина с отделни пясъчни масиви, лавови полета, солончаци и сухи долини (уади), още неописани от европейците. С петима нови спътници мюсюлмани пристига в [[Бурайда]] ({{coord|26|10|N|44|00|E|}}), където водачът му го напуска. След като трудно намира нов водач Палгрейв продължава пътя си от оазис към оазис, като проследява около 200 км от източните склонове на възвишението [[Тувайк]] и през ноември пристига в [[Рияд]]. От там продължава на изток през [[Малък Нефуд]] – тясна полоса от подвижни инезакрепени пясъци и пристига в [[Ал Катиф]] на [[Персийския залив]], като изминава над 500 км по абсолютно неизследвани райони.
След това през [[Бахрейн]] и [[Оман]] се завръща в [[Лондон]], където през 1865-1866 излиза двутомната му книга ''"Narrative of a year's journey through central and eastern Arabia (1862-63)"'' (в превод ''"История за едногодишното пътуване през Централна и Източна Арабия"''). Книгата става бестселър, но много от тогавашните учени признават книгата му само като роман, ноне и като отчет за проведеното пътешествие. Някои дори отричат самото пътешествие. Отделните неточности и описания не могат да служат в потвърждение на правотата на противниците на Палгрейв. Днес действително е точно установено: той действително е преминал по целия този път, за който така увлекателно разказва в книгата си.
== Дипломатическа кариера 1865-1888 ==
След завръщането си от [[Арабия]] и написването на книгата, Палгрейв за пореден път променя убежденията си, като през 1865 се отказва от католическата си вяра. Постъпва на работа в британското външно министерство и през 1866 еназначен за британски консул в [[Сухуми]], през 1867 – в [[Трабзон]]. През 1868 се жени и има трима сина от жена си. През 1873 е назначен за консул в [[Сао Томе и Принсипи]], а през 1876 – в [[Манила]], като попътя натам същата година извършва няколкомесечно пътешествие в платото [[Дамараленд]] и пустинята [[Голяма Намаква]] в [[Намибия]]. За една година (1878-1879) е генерален британски консул в [[България]], а след това до 1884 изпълнява същата длъжност в [[Банкок]]. През 1884 става генерален консул в [[Уругвай]] и заема този пост до смъртта си през 1888.
== Източници ==
<references />
{{СОРТКАТ:Палгрейв, Уилям Гифорд}}
[[Категория:Английски изследователи]]
[[Категория:Изследователи на Азия]]
[[Категория:Изследователи на Африка]]
{{Превод от|en|William Gifford Palgrave|}}
[[en:William Gifford Palgrave]]
| |||