Джеронимо: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 13:
През 1877 г. американците при провеждането на преговори пленяват Джеронимо, държат го 2 месеца в окови, но след това го освобождават. През май 1883 г. генерал Крук с 327 души предприел най-смелата във военната история на САЩ кампания против апачите в Сиера Мадре. През 1884 г. Джеронимо се настанява в местността Търки крик (Пуешикия поток) в резервата Белите планини, където чирикауа и белопланинските апачи се опитвали да се научат на земеделие. Между тях обаче имало стари вражди и след 1 година Джеронимо с 145 души избягва от резервата. Това са неговите последни 15 свободни месеца. На 4 септември 1886 г. Джеронимо се предал в Каньона на скелетите, като се надявал, че ще бъде събран с останалата част от племето си. След продължителните битки накрая неговата група остава с 16 войни, 12 жени и 6 деца. Против тях са изпратени 5000 войника от армията на САЩ и 3000 от мексиканската армия. Според изказване на губернатора на мексиканския щат Сонора, само за 5 месеца от 1886 г. , групата на Джеронимо успяла да унищожи 500-600 мексиканци.
 
В знак на отмъщение срещу неговата съпротива, групата му била обявена за военнопленници за почти 30 години, като били държани затворени във Флорида и Алабама, след това във форт СиллСил в Оклахома. Едва през 1913 г. чирикауа са отведени на определено за тях място в резервата на апачите мескалеро в южно Ню Мексико. Двадесет и трима от останалите живи се смесили с мескалеро, а другите останали около форт СиллСил. В тези две места днес живеят техните потомци. От 1200 души чирикауа, при настаняването им в резервати останали 265. През 1905 г. Джеронимо помолил американския президент Теодор Рузвелт да го върне обратно при племето му в Аризона, но получил отказ. В една зимна вечер на 1909 г. 79-годишният Джеронимо пада от коня си и лежи на земята до сутринта; три дни по-късно той умира от пневмония.
 
== Външни препратки ==