Никола Златарски е роден през 1823 г. в [[Златарица]], в семейството на поп Васил (ум. 1848). Учи в [[Елино-българско училище
Никола Златарски е роден през 1823 г. в [[Златарица|елино-българското]], в семейството на поп Васил (ум. 1848). Учи в гръцкото училище към църквата "Св. Св. Константин и Елена" в Търново, а от 1843 г. сам става учител в първото българско взаимно училище в града, към църквата "Св. Никола", заедно с [[Петър Давидов|Петър (Пеньо) Давидов]] от [[Лясковец]]. След преобразуването на училището в класно през 1856 г. продължава да преподава в него до смъртта си. Ученици на Никола Златарски са били [[Пандели Кисимов]], [[Киро Тулешков]] и други фигури от Възраждането. Бил е псалт в църквата "Св. Никола" и е написал химн за Св. Богородица. От 1859 г. до началото на 70-те години на века е секретар на търновската градска община и на постоянния съвет при митрополията в период, когато седалището на митрополита е било празно. Има голям личен принос за прогонването на гръцкия владика Неофит през 1858 г. и недопускането на неговия заместник Григорий през 1861 г. Води активна кореспонденция с български възрожденски деятели в Цариград и из цялата страна, особено ценни са писмата, разменени през годините с [[Петко Славейков|Петко Р. Славейков]]. През 1862 г. Никола Златарски поръчва на живописеца [[Николай Павлович]] портрети на себе си и на съпругата си Анастасия - най-ранните познати светски портрети от Павлович.
