|
Откритието на [[радиоактивност]]та става случайно. Бекерел изучава [[фосфоресценция]]та на уранови соли. Според легендата, един ден той поставя върху завитата с черна хартия плака ''уранил калиев сулфат'' (уранова сол) и след това я оставя в едно от чекмеджетата в кабинета си и забравя за това. След няколко дни се сеща и решава да прояви платката. На нея с голямо учудване открива неясно изображение. Достига до извода, че урановите соли излъчват спонтанно силно лъчение. Така Анри Бекерел открива естествената [[радиоактивност]].
Френският физик Антоан Анри Бекерел е роден на 15 февруаридекември 1852 г. в Париж и е починал на 25 август 1908 г. в Льо Кроази. Бекерел е член на Френската АН, на Френското физично дружество, на Италианската национална АН, на Кралската АН в Берлин, на Американската национална АН, на Кралския институт в Лондон. Дядо му и баща му са известни учени, професори по физика в Музея за естествена история в Париж и членове на Френската АН. От 1872 Бекерел е студент в Политехническото училище в Париж, през 1874 се прехвърля в Училището за мостове и пътища, където учи инженерство, преподава и прави самостоятелни изследвания — от 1875 започва да изучава линейната поляризация на светлината. От 1876 преподава и в Политехническото училище, а през 1877 е назначен в Националното управление на мостовете и пътищата. От 1878 Бекерел е асистент на баща си в Музея за естествена история. През 1882 завършва изследванията си върху линейната поляризация на светлината и продължава работата на баща си върху луминесценцията. Защитава (1888) докторат в Парижкия университет върху абсорбцията на светлината в кристали. През 1892, една година след смъртта на баща му, Бекерел заема неговото професорско място в Музея за естествена история, от 1894 е главен инженер в Националното управление на мостовете и пътищата, а през 1895 поема катедрата по физика в Политехническото училище. През 1895 Вилхелм Рьонтген открива високоенергетично и проникващо лъчение (Х-лъчи, наречени рентгенови). Заинтересован от откритието му, Бекерел решава да провери дали луминесцентни вещества, облъчени със светлина, излъчват рентгенови лъчи. Той поставя фотографска плака, обвита в дебела черна хартия, до луминесцентен материал (ураниева сол) за няколко часа на слънчева светлина. Установява, че плаката е просветлена, т. е. ураниевата сол, облъчена със слънчева светлина, излъчва лъчение, което преминава през черната хартия и въздейства върху плаката. За изненада на Бекерел същото се случва и когато плаката и ураниевата сол са на тъмно. Така стига до извода, че е наблюдавал нов тип проникващо лъчение, излъчвано без външно въздействие върху източника. През следващите няколко месеца Бекерел повтаря експеримента си с други луминесцентни материали и установява, че само ураниевите смеси излъчват спонтанното лъчение, което е открил. Нещо повече, нелуминесцентни ураниеви смеси произвеждат същия ефект, следователно новооткритото лъчение не е свързано с луминесценцията. През май 1896 Бекерел експериментира с чист уран и констатира от 3 до 5 пъти по – интензивно излъчване, отколкото от ураниевата сол. Това мистериозно лъчение, явно свързано е вътрешните свойства на урана, е наречено лъчение на Бекерел. По – нататъшните изследвания на Бекерел и на негови колеги показват, че лъчението не намалява с времето. През 1900 Мария Кюри открива, че торият също излъчва откритото от Бекерел лъчение и го нарича радиоактивност. През 1903 Бекерел получава половината от Нобеловата награда за физика „за изключителните му заслуги за откриването на естествената радиоактивност". Другата половина от наградата получават Мария Кюри и Пиер Кюри за изучаването на естествената радиоактивност.
|
