Борис II: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.6.4) (Робот Промяна: cs:Boris II. Bulharský |
+ препр. |
||
Ред 32:
[[Картинка:63-manasses-chronicle.jpg|мини|left|200п|Руското нашествие в България през 968 г.<ref name="manassesmin"/>]]
Борис II става цар на българите в много сложна обстановка. От север
През пролетта на [[971]] г. василевсът се насочва към Преслав. След тежка битка с руско-българската войска императорът превзема българската столица (5 април [[971]]г). Първоначално той признава Борис за господар на българите и заявява, че целта му е само да освободи българските земи от русите. След това се насочва към Дръстър, където се помещават последните части от войските на [[Киевска Рус]]. След като обсадата се затяга, Светослав се съгласява да се оттегли и да изостави балканските си завоевания. След това Йоан Цимисхий нарежда да се ограбят Борисовите съкровища. Стената на Велики Преслав е поправена, а градът е наречен Йоанопол в чест на новия владетел. Императорът отвежда Борис и [[Роман]] отново в [[Константинопол]], където на площада пред всички нарежда на Борис да свали символите на властта. Борис получава титлата магистър, давана на висшите сановници във Византийската империя. След този акт Йоан Цимисхий счита българската територия за свое владение. Освен [[Северна България]] и [[Тракия]], под византийска власт са поставени и някои югозападни части от българската държава, намиращи се до Беломорието. Западните и югозападните български територии остават свободни. След пленяването на Борис II те преминават под управлението на синовете на [[комит]] [[Никола (комит)|Никола]] – [[Давид (комитопул)|Давид]], [[Мойсей (комитопул)|Мойсей]], [[Арон (комитопул)|Арон]] и [[Самуил]].
|