Гай Фламиний: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне: ar:جايوس فلامينيوس نيبوس
Редакция без резюме
Ред 13:
'''Гай Фламиний Непот''' ({{lang-la|Gaius Flaminius Nepos}}) е [[политик]] и [[консул]] от [[3 век пр.н.е.]] от епохата на [[Римска република|Римската република]]. До времето на братята [[Гракхи]], век по-късно, е най-популярният лидер, който се противопоставя на авторитета на [[Сенат]]а.
В годините след [[Първа пуническа война|Първата пуническа война]], ''[[нов човек|новият човек]]'' (букв. от латинския израз ''[[homo novus]]'') Фламиний е водач на реформаторско движение, което иска да преустрои държавните земи в [[Италия]]. Като [[народен трибун]] през [[232 пр.н.е.]], той печели [[плебисцит]], който разпределя римските земи южно от [[Римини|Ариминум]], завладени от [[гали]]те преди десетилетия, между бедни фамилии, чиито стопанства са били опустошени по време на войната. Сенатът се противопоставя на това и трибунът не се съветва със сенаторите, в противоречие с конституцията и традицията.
 
През [[227 пр.н.е.]] Фламиний е управител на провинция [[Сицилия (римска провинция)|Сицилия]]. Междувременно, реорганизацията на земята в Италия допринася за нова атака на териториите на [[Рим]] от страна на галите, които окончателно са разбити в [[Битка при Теламон|битката при Теламон]] през [[224 г. пр.н.е.]]. На следващата година, Фламиний за пръв път е избран за [[консул]], и заедно с Публий Фурий Фил, принуждава галите да се подчинят на Рим, създавайки провинция [[Цизалпийска Галия]].
 
През [[221 пр.н.е.]] е [[началник на конницата]] при консула [[Марк Минуций Руф]], на следващата година е избран за [[цензор]], заедно с [[Луций Емилий Пап (консул 225 пр.н.е.)|Луций Емилий Пап]]. По време на цензорството си, Фламиний организира строителството на път, получил неговото име (''[[Виа Фламиния]]''), от Рим до Ариминум, основава колонии в [[Кремона]] и [[Пиаченца|Плаценция]], реорганизира [[Комиция|комициите]] за да даде повече избирателна власт на бедните слоеве от населението, и построява [[Цирк Фламиний|Фламиниевия цирк]] (''Circus Flaminius'') на [[Марсово поле]]. През [[218 пр.н.е.]], докато е римския Сенат, той е единственият [[сенатор]], който поддържа [[Клавдиевия закон]] (''Lex Claudia''), забраняващ на сенатори да участват в задгранична търговия.
 
През [[217 пр.н.е.]], по време на [[Втора пуническа война|Втората пуническа война]] и нашествието на [[Ханибал]] в Италия, Фламиний отново е избран за консул, съвместно с [[Гней Сервилий Гемин]]. Сформира нови [[легион]]и и напредва на север, за да посрещне Ханибал, но на [[27 април]] попада в засада в [[Битка при Тразименското езеро|битката при Тразименското езеро]]. Армията му е унищожена, а Фламиний е убит. Последователите му в Сената губят позициите си в полза на по-аристократични фракции, а римляните изпадат в паника, че Ханибал ще обсади града. Сенатът назначава [[Фабий Максим]] за [[диктатор]].
Ред 24:
* Jacobs, K. ''Gaius Flaminius''. 1938 г. (на холандски)
 
== Източници ==
*[[Полибий]], II 21, 7-8.
*[[Ливий]], XXI 63,2
 
<br clear="all">
{| border="3" cellpadding="5" cellspacing="0" align="center" style="width:80%; background-color:#efefef"
Line 51 ⟶ 56:
{{Превод от|en|Gaius Flaminius|306064785}}
{{сорткат|Фламиний, Гай}}
[[Категория:Народни трибуни]]
[[Категория:Римски военачалници]]
[[Категория:Римски републикански консули]]
[[Категория:Цензори]]
[[Категория:Фламинии]]
 
[[ar:جايوس فلامينيوس نيبوس]]