Фердинанд фон Рихтхофен: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 4:
| портрет-описание =
| px = 150
| описание = немски географ
| наставка =
| роден-дата = [[5 май]] [[1833]] г.
Ред 19:
През 1860-1862, заедно с пруското посолство посещава [[Филипините]], [[Ява]], [[Тайван]], [[Сулавеси]], [[Тайланд]], [[Бирма]] и [[Япония]]. След това от 1862 до 1867 провежда експедиция в [[САЩ]] в планината [[Сиера Невада]].
 
През 1868 Рихтхофен отново се връща в [[Източна Азия]] и до 1872 се занимава с изследването на [[Китай]]. Изходен пункт на пътуването му е [[Шанхай]], откъдето провежда седем пътешествия като обикаля 13 от 18 провинции на [[Китай]]. Най-важните се явяват третото (1869) - през [[Шандун]] и [[Манчжурия|Южна Мачжурия]], петото (1870) - през [[Китай|Централен Китай]] от [[Кантон]] до [[Пекин]] и последното (1871-1872) - по [[Китай|Северен]] и [[Китай|Западен Китай]].<br />Това негово пребиваване в [[Китай]] раздвжва и съживява географията с нови идеи, разкривайки вътрешните връзки между геоложкия строеж на скалите, релефа, климата, растителния и животинския свят, гъстотата на населението, икономическата дейност на човека и неговата култура въобще. Благодарение на това всестранно изучаване на света, което е направено за пръв път в [[Китай]] от Рихтхофен, като някои негови части са проучени по-добре от която и да е европейска държава. Особено добре са проучени планинските ландшафти на [[Китай|Северен Китай]], льосовите тераси на [[Хуанхъ]], провинция [[Шандун]] и изпъстреното със заливи югоизточно крайбрежие на [[Китай]]. С всичките свои изследвания Рихтхофен полага началото на нова наука – геоморфология.
Това негово пребиваване в [[Китай]] оплодотворява и оживява географията с нови идеи, разкривайки вътрешните връзки между геоложкия строеж на скалите, релефа, климата, растителния и животинския свят, гъстотата на населението, икономическата дейност на човека и неговата култура въобще. Благодарение на това всестранно изучаване на света, което е направена за пръв път в [[Китай]] от Рихтхофен, някои негови били проучени по-добре от която и да е европейска държава. Особено добре са проучени планинските ландшафти на [[Китай|Северен Китай]], льосовите тераси на [[Хуанхъ]], провинция [[Шандун]] и изпъстреното със заливи югоизточно крайбрежие на [[Китай]]. С всичките свои изследвания Рихтхофен полага началото на нова наука - геоморфология.
 
След завръщането си в Европа през 1873 е избран за президент на Берлинското географско дружество, пост който заема до смъртта си. През 1875 става редовен професор в университета в [[Бон]], от 1883 - в [[Лайпциг]], а от 1886 - в [[Берлин]], където разгръща плодотворна педагогическа дейност. Живо препоръчва на географите провъзгласената от него геоморфология да се стремят да приемат нейните методи при своите изследвания. Определя географията като наука за компонентите на земната повърхност и тяхното взаимодействие. В работите си по антропология се изявява като представител на вулгарния географски материализъм.
 
Организира основаването на Института по океанология в [[Берлин]] и коренно преустройва работата в Берлинското географско дружество, на което е президент. Умира в [[Берлин]] на 6 октомври 1905 на 73-годишна възраст.
 
Неговото име носи хребет в планината [[Наншан]].
Line 31 ⟶ 30:
* ''China, Ergebnisse eigener Relsen und darauf gegründeter Studien'' (Bd 1, 2, 4, 1877-83, Bd 3, 1912, под заглавие - ''Das südliche China'');
* ''Aufgaben und Methoden der heutigen Geographie'' (1883);
* ''Atlas von China'' (1885);
* ''Führer für Forschungsreisende'' (1886);
* ''Geomorphologische Studien aus Ostasien'' (Bd 1-5, 1900-1903).
 
== Източници ==
<references />
 
* М а г и д о в и ч, И. П. и В. И. М а г и д о в и ч, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г. Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985 г.
* Щ у к и н аЩукина, Н. М., Как создавалась карта Центр. Азии. Работы русских исследователей ХІХ и начале ХХ в., М., 1955 г.
* П а н а й о т о в, И. и Р. Ч о л а к о в, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989 г.
* Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г.
* Щ у к и н а, Н. М., Как создавалась карта Центр. Азии. Работы русских исследователей ХІХ и начале ХХ в., М., 1955 г.
 
{{СОРТКАТ:Рихтхофен, Фердинанд Паул Вилхелм фон}}