Уикипедия

България: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 94.73.46.122 (б.), към версия на Scroch
Премахване на цялото съдържание на страницата
Ред 1:
{{към пояснение|България|България (пояснение)}}
{{Инфо/Държава
|кратко-име = България
|официално-име = Република България
|знаме = Flag of Bulgaria.svg
|герб = Coat of arms of Bulgaria.svg
|девиз = Съединението прави силата
|химн = Мила Родино
|химн-файл = Mila Rodino instrumental.ogg
|етноним = [[българи]]н
|местоположение = EU-Bulgaria.svg
|местоположение-лег = Местоположение на България (в зелено)<br />На [[Европа|европейския континент]] (сиво и светло-зелено)<br />В [[ЕС]] (светло-зелено)
|столица = [[София]]<br /><small>{{coord|42|42|N|23|20|E}}</small>
|най-голям-град = София
|официален-език = [[Български език|български]]
|неофициален-език =
|управление-вид = [[Парламентарна република]]
|звание-лидер1 = [[Президент на България|Президент]]
|име-лидер1 = [[Георги Първанов]]
|звание-лидер2 = [[Министър-председател на България|Министър-председател]]
|име-лидер2 = [[Бойко Борисов]]
|брой-министерства = 18
|събитие-вид = [[Битка при Онгъла|Основаване]]
|събитие-бел = [[681]] г.
|събития =
|събития-дати =
|събитие1 = [[Първа българска държава|I българска държава]]
|събитие-дата1 = [[681]] – [[1018]]
|събитие2 = [[Византийско владичество|Византийска власт]]
|събитие-дата2 = [[1018]] – [[1185]]
|събитие3 = [[Втора българска държава|II българска държава]]
|събитие-дата3 = [[1185]] – [[1396]]
|събитие4 = [[Османско владичество|Османска власт]]
|събитие-дата4 = [[1396]] – [[1878]]
|събитие5 = [[Трета българска държава|III българска държава]]
|събитие-дата5 = от [[3 март]] [[1878]] г.
|събитие6 = [[Съединение на България|Съединение]]
|събитие-дата6 = [[6 септември]] [[1885]] г.
|събитие7 = [[Независимост на България|Независимост]]
|събитие-дата7 = [[22 септември]] [[1908]] г.
|дата-вход-ЕС = [[1 януари]] [[2007]] г.
|площ-общо = 110 993.6<ref>{{cite book |title= География на България. Физическа и икономическа география |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year= 1997|publisher= АИ „Марин Дринов“|location= |isbn= |pages= |url= |accessdate=}}</ref><ref>{{cite book |title= География на България |last= |first= |authorlink= |coauthors= |year=2002 |publisher=„ФорКом“ |location= |isbn=9544641238 |pages= |url= |accessdate=}}</ref><ref>{{cite book |title= Природна география на България |last= Пенин|first= Румен|authorlink= |coauthors= |year=2007 |publisher=Булвест 2000 |location= |isbn=9789541805466 |pages=18 |url= |accessdate=}}</ref>
|площ-място = 102-ро
|води% = 0,3
|площ-урбанизирана = -0,3
|площ-урбанизирана-място = 56-то
|граница = {{*}}[[Румъния]] (на север); <br/>{{*}}[[Сърбия]] (на запад); <br/>{{*}}[[Република Македония|Македония]] (на запад); <br/>{{*}}[[Гърция]] (на юг); <br/>{{*}}[[Турция]] (на югоизток); <br/>{{*}}[[Черно море]] (на изток)
|население-оценка-година = [[2009]]
|население-оценка = 7 576 751
|население-оценка-място = 95-то
|население-ценз-година = [[2001]]
|население-ценз = {{понижение}}&nbsp;{{formatnum:7928901}}<ref name="НСИ население">[http://www.nsi.bg/Census/Ethnos.htm Население към 01.03.2001 г. по области и етническа група], Национален статистически институт. Посетен на 21/12/2010</ref>
|население-ценз-място = 94-то
|население-градско = 71
|население-градско-място = 56-то
|население-гъстота = 69,3
|население-гъстота-място = 124-то
|БВП-ППС-година = [[2008]] г.
|БВП-общо = {{повишение}}&nbsp;{{tooltip|90,869 [[Имена на числата|млрд.]]|90 869 000 000}}<ref name=imf2>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.imf.org/external/pubs/ft/weo/2010/01/weodata/weorept.aspx?sy=2007&ey=2010&scsm=1&ssd=1&sort=country&ds=.&br=1&pr1.x=11&pr1.y=11&c=918&s=NGDPD%2CNGDPDPC%2CPPPGDP%2CPPPPC%2CLP&grp=0&a= | заглавие = Bulgaria | достъп_дата = 2010-04-21 | издател = International Monetary Fund}}</ref><br/>
|БВП-място = 66-то
|БВП-на-глава = {{повишение}}&nbsp;12.066
|БВП-на-глава-място = 65-то
|Джини-година = [[2003]] г.
|Джини = 29,2
|Джини-категория = <font color="green">нисък</font>
|ИЧР-година = [[2010]] г.
|ИЧР = {{повишение}} 0,743
|ИЧР-категория = <font color="green">висок</font><br/>
|ИЧР-място = 58-мо
|продълж-живот = 73,0
|продълж-живот-място = 80-то
|дет-смъртност = 11,8
|дет-смъртност-място = 62-ро
|грамотност = 98,3
|грамотност-място = 42-ро
|валута = [[Лев]]
|валута-код = BGN
|часова-зона = EET
|отместване-UCT = +2
|часова-зона-DST = EEST
|отместване-UCT-лято = +3
|DST-бележка =
|климат = [[умереноконтинентален климат|Умереноконтинентален]] и [[Средиземноморски климат|средиземноморски]]
|организации = [[ЕС]], [[НАТО]], [[ОЧИС]], [[ОССЕ]], [[Антарктически договор]]
|код-ISO = BGR
|TLD = [[.bg]]<sup>2</sup>
|телефонен-код = 359
|сайт = [http://www.bulgaria.bg www.bulgaria.bg]
|карта = <!-- Bulgaria-CIA WFB Map.png -->
|забележки = <sup>1</sup>: Приблизителна оценка <br/><sup>2</sup>: След влизане в [[Европейски съюз|Европейския съюз]], съвместно с него ползва и [[.eu]]
}}
'''Бълга&#768;рия''', официално '''Република България''' е [[парламентарна република]] разположена в [[Европа]], в източната част на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]], заемаща 22% от неговата територия. Граничи на север с [[Румъния]]; на запад със [[Сърбия]] и [[Република Македония]]; на юг с [[Гърция]] и на югoизток с [[Турция]]. Страната се мие от водите на [[Черно море]], по протежение на бреговата ивица, на изток. Общата дължина на държавната граница е 2245 [[километър|km]], от тях 1181 km са сухоземни, 686 km — речни (главно по река [[Дунав]]) и 378 km — морски. Освен континенталната част, България също притежава и някои малки острови в Черно Море и по р. Дунав, като [[Света Анастасия (остров)|св. Анастасия]], [[Белене (остров)|Белене]], [[Свети Иван (остров)|св. Иван]], [[Свети Петър (остров)|св. Петър]] и други.
 
Със своите над 110 хил. [[кв. км|km<sup>2</sup>]] [[площ]], (от които 110 510 km² суша и 333 km² вода) и с над 7,5 милиона души, страната се подрежда на [[Списък на страните по площ|102]] и [[Списък на страните по население|94]] място, съответно по площ и по население в света.
 
С пристигането на прабългарите, предвождани от [[Кан (титла)|кан]] [[Аспарух]] около [[670]] г., последвалата война с [[Византия]] и подписването на мирния договор през [[681]] г., са положени основите на [[Първата българска държава]], период през който се установява [[Православие|източно-православното]] [[християнство]] като държавна религия и се достига до най-голямото териториално разширение на нейните граници, с излаз на 3 морета, при управлението на [[цар]] [[Симеон I]]. Три [[век|столетия]] по-късно следва период на упадък и политическа криза, довели до [[Византийско владичество над българските земи|падането под Византийска власт]] за 167 години. През [[1185]] България отново се появява на картата на [[Европа]] с въстанието на братята [[Иван Асен I|Асен]] и [[Теодор-Петър|Петър]] в [[Велико Търново|Търново]], основавайки [[Втора българска държава|Втората българска държава]]. Два века по-късно, разслабена и поделена между отделни царства, пада под [[Османско владичество]]. Едва през [[1878]] г. българската държавност е възстановена, вече като [[Трета българска държава]]. От установяването на [[демокрация|демократична]] форма на управление през [[1989]] г., България се ръководи от три сили, [[Съдебна власт|съдебната]], [[Законодателна власт|законодателната]] и [[Изпълнителна власт|изпълнителната власт]]. Главата на последната е [[Министър-председател на България|Министър-председателят на България]], избиран на всеки четири години чрез преки избори.
 
В икономически аспект, България е [[Списък на страните по БВП (по паритета на покупателната способност)|66<sup>-тата</sup> по големина икономика]] в света, по паритета на покупателната способност (за [[2010]] г.)<ref name=imf2/> и заема 58<sup>-мо</sup> място сред страните с [[Списък на страните по Индекса на човешкото развитие|по-добро качество на живот]] на земята. България е една от основателките на [[ОЧИС|Организацията за черноморско икономическо сътрудничество]] и [[ОССЕ|Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа]]; също така е пълноправен член на [[ООН]], [[ЕС|Европейския съюз]] и [[НАТО]].
 
България има своя база, наречена [[Свети Климент Охридски (база)|„Св. Климент Охридски“]], на остров [[Ливингстън (остров)|Ливингстън]] в [[Антарктика]] и като консултативен член на [[Антарктически договор|Антарктическия договор]] участва в управлението на териториите разположени южно от 60° ю.ш.
 
== География ==
{{Основна|География на България}}
 
[[Файл:Centralbalkan.jpg|мини|ляво|Поглед към средна [[Стара планина]]]]
[[Файл:Raysko-praskalo-cc-karalamov.jpg|мини|Водопадът [[Райско пръскало]], близо до връх [[Ботев (връх)|Ботев]]]]
 
Географски и по отношение на климата, България е разнообразна страна, с ландшафт обхващащ от алпийските заснежени върхове в [[Рила]], [[Пирин]] и [[Стара планина]], към мекия и слънчев [[Черно море|черноморски]] бряг; от характерно [[Умереноконтинентален климат|континенталната]] [[Дунавска равнина]] (истор. [[Мизия]]) в северната част, към силното влияние на [[Средиземноморски климат|средиземноморския климат]] по долините на [[Македония (област)|Македония]] и низините в южните части на [[Тракия]].
 
=== Релеф и природни ресурси ===
{{Основна|Релеф на България}}
 
България обхваща части от отделните региони, известни в [[Древен Рим|класическата епоха]] като [[Мизия]], [[Тракия]] и [[Македония]]. Около 30% от територията на страната са [[равнина|равнини]], а [[плато|платата]] и [[хълм]]овете заемат около 41%.<ref>[http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+bg0072) Topography], Library of Congress.</ref> Югозападната част на страната има по-силно изразен планински характер, като ярко се открояват [[Рила]] и [[Пирин]], а по на изток е по-ниската, но по-обширна [[Родопи]]. В Рила се намира най-високия връх на Балканския полуостров — [[Мусала]], на 2925 m.<ref>{{cite book |title=Българска енциклопедия А-Я |publisher=БАН, Труд, Сирма |language=Bulgarian |year=2002 |chapter=Мусала |isbn=9548104083 |oclc=163361648}}</ref> [[Стара планина|Старопланинската верига]] пресича наполовина страната, от [[запад]] на [[изток]], [[север]]но от [[Розова долина|Розовата долина]]. Хълмистият и равнинен пейзаж е по-характерен за югоизтока, по крайбрежието на Черно море, както и по главната река на България — [[Дунав]], на север. [[Странджа]] пък е най-високата планина в югоизточната част. В противовес, [[Добруджа]] е най-равнинната област на България, с ниски и малко на брой възвишения
 
[[Файл:Sozopolivanpetarkirik.jpg|мини|ляво|[[Черно море]] видяно от връх Бакърлъка, близо до [[Бургас]] ]]
България има големи залежи от [[боксит]], [[мед]], [[олово]], [[цинк]], [[бисмут]] и [[манган]]. Малки находища има и от [[чугун]], [[желязо]], [[злато]], [[сребро]], [[уран]], [[хромит]], [[никел]] и др. България също така разполага и с богати неметални полезни изкопаеми, като [[каменна сол]], [[гипс]], [[каолин]] и [[мрамор]].
 
=== Хидрография и климат ===
{{Основна|Климатични области в България}}
{{Приложение|Списък на реките в България}}
 
Страната има добре развита речна мрежа от около 540 реки, повечето от тях&nbsp;— с изключение на река [[Дунав]], са сравнително къси и с ниски водни нива.<ref>
{{cite book |last=Дончев |first=Д. |title=География на България |publisher=ciela |location=София |page=68 |language=български |isbn=9546497177|year=2004}}
</ref> Повечето реки преминават през планински райони. Най-дългата река намираща се изключително на българска територия, е [[Искър]], с дължина 368 км. Други по-големи реки са [[Струма]] и река [[Марица]] на юг.
 
В България общо взето преобладава [[Умереноконтинентален климат|умерения климат]], със студена зима и горещо лято. Бариерният ефект на Стара планина има силно влияние върху климата в цялата страна&nbsp;— Северна България изпитва по-ниски температури и получава повече валежи в сравнение с южната част.
 
[[Файл:Kaiseradler Aquila heliaca 2 amk.jpg|мини|upright|В България има около 20 гнездящи двойки [[Царски орел]] (''Aquila heliaca''), като техния брой постепенно се увеличава<ref>[http://www.novinite.com/view_news.php?id=117950 Bulgarian NGO to Track 5 Imperial Eagles by Satellite], novinite.com, 9 юли 2010</ref>]]
 
[[Валеж]]ите в страната са средно около 630 mm на година.<ref>[http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+bg0074) Climate], Library of Congress.</ref> В низините варират между 500 и 800 mm, като в планинските райони достигат до между 1000 и 2500 mm годишно. Сухите райони включват Добруджа и северната част на крайбрежната ивица, а по-високите части на [[Рила]], [[Пирин]], [[Родопи]]те, [[Стара планина]], [[Осоговска планина]] и [[Витоша]] получават най-високи количества на валежите.
 
[[Файл:Sveshtnik IMG 3782.jpg|мини|ляво|[[Пирин]] планина, в която се намира едно от най-старите дървета на света – [[Байкушева мура]] ]]
 
=== Околна среда ===
{{Основна|Биоразнообразие на България}}
България е подписала и ратифицирала [[Протокол от Киото|Протокола от Киото]] и е постигнала намаляване с 30% на емисиите на [[въглероден двуокис]], 1990-2009, за завършване на целите на протокола.<ref>[http://www.novinite.com/view_news.php?id=106682 Bulgaria Achieves Kyoto Protocol Targets – IWR Report], 11 August 2009</ref> Въпреки това, замърсяването причинено от стари заводи и металургични комбинати, строителството, както и силното [[обезлесяване]] (в повечето случаи, причинено от незаконната сеч), продължават да бъдат основните проблеми.<ref>[http://www.ossem.eu/article.aspx?pg=arl65 България от Космоса: сеч, пожари, бетон... и надежда], Petar Kanev, ''*8* Magazine'', 2006.</ref> Градските райони са особено засегнати най-вече от производството на енергия, базирана на [[въглища]], и автомобилния трафик,<ref>[http://www.novinite.com/view_news.php?id=89367 High Air Pollution to Close Downtown Sofia], novinite.com, 14 January 2008</ref><ref>[http://www.novinite.com/view_news.php?id=117439 Bulgaria's Sofia, Plovdiv Suffer Worst Air Pollution in Europe], novinite.com, 23 June 2010</ref> докато използването на пестициди в селското стопанство и остарели промишлени канализационни системи са довели до широко замърсяване на почвата и водите с химични вещества и препарати.<ref name="ESI">[http://www.esiweb.org/index.php?lang=en&id=379 Bulgaria's quest to meet the environmental acquis], European Stability Initiative, 10 December 2008</ref> Освен това България остава единствената страна-членка на ЕС, в която не се рециклират битовите отпадъци,<ref>[http://epp.eurostat.ec.europa.eu/portal/page/portal/waste/documents/Municipal_%20waste_%20recycled_1000t_%20update_%20website1801101.mht Municipal waste recycling 1995 – 2008 (1000 tonnes)], [[Eurostat]]</ref> въпреки че първият завод за рециклиране на електроуреди е пуснат в експлоатация през юни 2010.<ref>[http://www.dnevnik.bg/pazari/2010/06/28/924505_purviiat_zavod_za_reciklirane_na_elektrouredi_veche/?ref=rss Първият завод за рециклиране на електроуреди вече работи], dnevnik.bg, 28 юни 2010</ref> Ситуацията се е подобрила през последните години, като за това са създадени няколко правителствено финансирани програми с цел да се намалят нивата на замърсяване.<ref name="ESI"/>
 
На територията на България съществуват три [[национални паркове]], единадесет [[природен резерват|природни]]<ref>[http://www.gorabg-magazine.info/bg/index.php?option=com_content&view=article&id=14&showall=1 Бъдещето на природните паркове в България и техните администрации], ''Gora'' Magazine, June 2010</ref> и седемнадесет [[биосферен резерват|биосферни резервати]].<ref>[http://www.gorabg-magazine.info/old/biosferni_rezerv_05_07.html Ще има ли България биосферни резервати?], ''Gora'' magazine, May 2007</ref> Близо 35% от общата площ се състои от гори.<ref>{{cite web|url=http://data.un.org/CountryProfile.aspx?crName=Bulgaria#Environment |title=Bulgaria – Environmental Summary, UNData, United Nations |publisher=Data.un.org|accessdate=2010-08-26}}</ref> По-важните бозайници обитаващи на територията на страната са [[кафява мечка|кафявата мечка]] и [[чакал]]а,<ref>[http://www.lcie.org/Docs/Action%20Plans/Greece%20Golden%20Jackal%20Action%20Plan%202004.pdf Conservation Action Plan for the golden jackal], WWF, April 2004</ref> а [[рис|евразийския рис]], [[царски орел|царския орел]] и [[Европейска норка|европейската норка]] имат все още малки популации, като в последно време техният брой постепенно се увеличава.
 
== История ==
{{основна|История на България}}
 
=== Праистория и античност ===
{{основна|Европа през неолита|Европа през бронзовата епоха|Траки|Одриско царство|Славяни}}
 
[[Файл:Panagyurishte gold.jpg|thumb|left|250п|Златен [[ритон]], част от [[траки]]йското [[панагюрско съкровище]], 4-ти до 3-ти век пр.н.е.]]
[[Праистория|Праисторически]] култури в българските земи включват: [[неолит]]ната „[[култура Хаманджия|Хаманджия]]“ и [[Винчанска култура|Винчанската култура]] (6-то до 3-то хилядолетие пр.н.е.), [[енеолит]]ната „[[култура Варна]]“ (5-то хил. пр.н.е., вж. също [[Варненски некропол]]) и [[езерска култура|езерската култура]] от [[бронзова епоха|бронзовата епоха]]. [[Карановска култура|Карановската култура]] пък дава хронологическа система за новокаменната епоха (неолит и енеолит) на Балканския полуостров.
 
[[Траки]]те, една от трите основни групи и същевременно предци на съвременните българи, живели разделени в различни племена, докато [[Терес I|цар Терес]] обединява повечето от тях около 500 г. пр. Хр в [[Одриско царство|Одриското царство]]. Те в крайна сметка биват покорени от [[Александър Велики]], а по-късно от [[Римската империя]]. След преминаване от първоначалната им родина, най-източните Южни славяни се установяват на територията на днешна България около [[6 век]] и асимилират погърчените или романизирани траки. В последствие [[прабългари|прабългарският елит]] включва всички тях в Първата българска държава.<ref name=EB1911>[[s:1911 Encyclopædia Britannica/Bulgaria/History]]</ref> Вече към [[9 век]], българите и славяните са взаимно приравнени.<ref name="Bulgaria">"[http://www.britannica.com/EBchecked/topic/84090/Bulgaria Bulgaria]". Encyclopædia Britannica.</ref>
 
=== Първа българска държава ===
{{основна|Първо българско царство}}
 
[[Файл:Bulgar warior.jpg|мини|200п|Победоносен български воин, фрагмент от [[Златно съкровище от Наг Сент Миклош|Наг-Сент-Миклошкото съкровище]]]]
В хода на войната с [[хазари]]те [[хан (титла)|кан]] [[Аспарух]], третият син на [[Кубрат]], се оттегля на запад към [[Дунав]]а и се заселва в областта [[Онгъл]]. През лятото на [[680]] г. византийският император [[Константин IV Погонат]] предприема поход срещу [[прабългари]]те. Поражението на византийците от обединените български и славянски воини и заселването на българите на Балканския полуостров става през [[680]] г., а войната в [[Тракия]] завършва със сключването на мирен договор през лятото на [[681]] г. Това дава основание на някои историци да смятат 681 г. за начало на [[Първо българско царство|Първата българска държава]]. Аспарух определя [[Плиска]] за столица.
 
[[Файл:AntonoffKrum.jpg|ляво|250п|мини|Хан Крум]]
Първото стратегическо териториално разширение на юг - областта Загоре - става по време на управлението на сина на [[Аспарух|хан Аспарух]] - [[Тервел|хан Тервел]], през 705 г. В знак на признателност, византийският император Юстиниан II Ринотмет (''Носоотрязани''), който благодарение на оказаното му от българския кан съдействие възрвъща престола си в Константинопол, дарява областта на българите, а Тервел получава титлата [[кесар]] (''цезар''). Българският владетел изиграва решителна роля в спасяването на Константинопол и Византия от обсаждащата армия на [[Арабски халифат|Арабския халифат]], като в решителното [[Обсада на Константинопол (718)|сражение от 717 г.]] българските воини посичат над 20,000 араби.
 
По времето на xан [[Крум]] ([[803]]-[[814]]) и през първата половина на 9 век [[Франкска империя|франките]] от северозапад и българският владетел [[Крум]] от изток ликвидират [[Аварски хаганат|Аварския хаганат]]. България се превръща в една от трите най-силни държави на [[Европа|континента]], разширявайки своите предели до Средния [[Дунав]] или до р. [[Тиса]] на север, а на изток до р. [[Днепър]] (днешна [[Украйна]]). През периода [[632]]-[[1018]] г. в България се развиват културата, писмеността и изкуствата, а поданиците се радват на възход. Въвежда се [[глаголица]]та като официална азбука, създава се и първият [[университет]], основан от Св. [[Климент Охридски]] в [[Охрид]]. Важен елемент от формирането на новата българска народност е общият език, който се развил на основата на славянския.<ref>Л. Иванов. [[wikisource:bg:История на България в седем страници|История на България в седем страници]]. София, 2007.</ref>
 
Княз [[Борис I]] [[Покръстване на България|покръства]] българите през [[864]] г. При цар [[Симеон I]] ([[893]]-[[927]]), който създава и утвърждава [[Български|Българската патриаршия]] като една от автокефалните вселенски патриаршии, Българското царство (''империя'') обединява редица народи под своя скиптър и се превръща в една от най-могъщите държави в [[Европа]], разпростирайки се почти на целия [[Балкански полуостров]], а на [[север]] — до р. [[Тиса]]. Столицата е преместена от [[Плиска]] в [[Велики Преслав|Преслав]].
 
[[Файл:Bulgaria Samuil (997-1014).svg|мини|200п|дясно|България при цар Самуил]]
 
При [[Петър I (България)|Св. цар Петър I Български]] и [[цар]] [[Борис II]] България упада заради вътрешни размирици. През [[971]] г. [[Византия]] завзема Източна България, а [[столица]]та се мести последователно в [[Средец]], [[Скопие]], [[Преспа]], [[Битоля]] и [[Охрид]]. След дълга и ожесточена борба между българските и ромейските владетели през [[1018]] г. държавата е завладяна от византийците след погрома над войските на цар [[Самуил]] през 1014 и гибелта на [[Иван-Владислав]] през [[1018]] г.
 
=== Византийско владичество ===
{{основна|Византийско владичество}}
Първите опити за освобождаване на България от византийско господство са дело на [[Петър II Делян]] ([[1040]]-[[1041]]). Следващият опит е на [[Петър III]]. След загубата в [[битка при Мариокефалон|битката при Мариокефалон]] във Византия назряват благоприятни вътрешно-политически процеси, способстващи за подигане на българското народо-освободително движение. [[Асеневци]] сключват [[стратегия|стратегически]] съюз за борба срещу [[Византия]] на [[Балкани]]те с [[велик жупан|великия жупан]] на [[Рашка (държава)|Рашка]] [[Стефан Неманя]].
 
През пролетта на [[1185]] година братята [[Иван Асен I|Асен]] и [[Теодор-Петър|Петър]] решават да вдигнат въстание. За негово средоточие избират [[Търново]]. Много хора се включват във въстанието и заради наложения данък върху добитъка. Бунтовниците решават въстанието да започне на [[Димитровден]]. За да окуражат хората, а и като знак за начало на действията, братята Асен и Петър пускат слуха, че [[Свети Димитър]] е напуснал [[Солун]] и [[икона]]та му се намира в построената от братята [[църква (сграда)|църква]].
 
На [[26 октомври]] [[1185]] година Асен и Петър се обявяват срещу византийската власт в [[българско землище|българските земи]] и по-големият брат Петър е провъзгласен за цар [[Петър IV]] (по-късно по-малкият Асен поема властта). Ромейският пълководец [[Алексий Врана]] губи първите битки с въстаниците. През пролетта на [[1187]] г. самият император [[Исаак II Ангел]] обсажда [[Ловеч|Ловешката]] [[крепост]], за да си върне владението на [[Мизия]]. След тримесечна безрезултатна обсада той се отказва от намерението си и подписва мирен договор, с който [[de jure]] признава възстановяването на българската [[независимост]] и [[държава|държавност]]. Този [[акт]] бележи за [[историография]]та [[хронология|хронологически]] началото на [[Второ българско царство|второто българско царство]].
 
=== Втора българска държава ===
{{основна|Второ българско царство}}
[[Файл:Campaigns of Ivan Assen II.png|мини|ляво|200п|България при управлението на [[Иван Асен II]] (1218-1241)]]
 
Втората българска държава ([[1186]]-[[1393]]), създадена от братята [[Иван Асен I|Асен]] и [[Петър IV|Петър]] след периода на византийското владичество (1018-1186), е със [[столица]] [[Велико Търново|Търновград]]. През [[12 век]] се укрепва държавата с военните успехи на цар [[Калоян]] над рицарите от [[Четвърти кръстоносен поход|Четвъртия кръстоносен поход]] и пленяването на императора на [[Латинска империя|Латинската империя]] [[Балдуин IX Фландърски|Балдуин Фландърски]].
 
През годините [[1218]]-[[1241|41]] започва териториално разширение, стопанско и културно развитие при [[Иван Асен II]], както и възобновяване на Българската патриаршия.
 
Промеждутъкът [[1241]]-[[1280|80]] г. е белязан от нашествията на [[Златна орда|Татарската златна орда]], упадък при цар [[Константин Асен|Константин Тих Асен]] и [[Въстание на Ивайло|въстание]]то на [[Ивайло (цар)|Ивайло]]. В [[1299]] г. на престола се възкачва татаринът-узурпатор [[Чака]].
 
[[14 век]] - след период на укрепване при цар [[Теодор Светослав]] се засилват стремежите на болярите за откъсване от централната власт: отделяне на [[Добротица|Добруджанското деспотство]].
 
[[1371]] г. е съпроводена с разделяне на България между наследниците на [[Иван Александър]]: [[Велико Търново|Търновското царство]] — на [[Иван Шишман]] и [[Видин|Видинското царство]] — на [[Иван Срацимир]]. България пада окончателно под [[Османска империя|османска]] власт през [[1396]] г. след [[битка при Никопол|поражението на кръстоносците]] при [[Никопол]]. През [[1444]] г. [[Владислав III|Владислав III Варненчик]] опитва неуспешно да освободи [[Балкани]]те от [[османци]]те, като достига до [[Варна]]. При битка във Варна е разбит от [[султан]] [[Мурад II]].
 
=== Османско владичество ===
{{основна|Османско владичество в България}}
 
[[Файл:Bulgarian women 1586.jpg|мини|200п|дясно|Рисунка на български жени, [[1586]]]]
[[15 век]] е белязан от действията на [[Константин II Асен]], [[Въстание на Константин и Фружин|Въстанието на Константин и Фружин]], походите на [[Владислав III|Владислав III Варненчик]] и [[Янош Хуняди]]. [[16 век|16]]-[[17 век|17]] в.: простонародни въстания срещу завоевателя - [[Търновско въстание|Търновско]], [[Чипровско въстание|Чипровско]] и [[Карпошово въстание]]. [[18 век]] — начало на българското [[Възраждане]] - Св. [[Паисий Хилендарски]], [[Софроний Врачански]]. Въстания в Западна България по време на войните на [[Османска империя|Османската империя]] с [[Русия]] и [[Австрия]] ([[1768]]-[[1774|74]]) и [[Руско-турска война (1768-1774)|Руско-турската война (1768-1774)]]. [[19 век]] развитие на просветната култура.
 
По време на [[Кримската война]] са създадени Тайното общество и [[Добродетелната дружина]]. [[3 април]] [[1860]] - [[Иларион Макариополски]] обявява отделянето на Българската църква от вселенската патриаршия. [[27 февруари]] [[1870]] ферман за учередяването на [[Българска екзархия]]. [[1872]] [[Антим I]] е избран за екзарх. [[1860]]-[[1878|78]] организирано национално освободително движение - [[Георги Сава Раковски|Г. С. Раковски]] основова [[Таен централен български комитет]]; [[Любен Каравелов]], [[Христо Ботев]] и [[Васил Левски]] учредяват [[Български революционен централен комитет]]. Избухват [[Старозагорско въстание|Старозагорското]] ([[1875]]) и [[Априлско въстание|Априлското]] ([[1876]]) въстания организирано и водено от [[Георги Бенковски]], [[Панайот Волов]], [[Тодор Каблешков]], [[Захари Стоянов]], [[Никола Обретенов|Обретенови]] и др. [[12 април]] [[1877]]-[[19 януари]] [[1878]] [[Руско-турска освободителна война]]. [[3 март]] [[1878]] - със [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]] е възстановена българската [[държава]].
 
=== Трета българска държава ===
{{основна|Трета българска държава}}
==== Княжество България и Царство България ====
{{основна|Княжество България|Царство България}}
 
На [[1 юли]] [[1878]] е подписан [[Берлински договор|Берлинският договор]], който разпокъсва България на 5 части: „самостоятелно и трибутарно“ [[Княжество България]], (включващо земите между река Дунав и Стара планина и [[Софийско поле|Софийския санджак]]) със столица [[София]] и „под суверенитета на Н. В. Султана“, [[Източна Румелия]] - автономна в административно отношение област в Османската империя със столица [[Пловдив]]; [[Македония (област)|Македония]] и Южна [[Тракия]] остават за [[Османска империя|Османската Империя]], [[Северна Добруджа]] е дадена на Румъния, а Южното [[Поморавие]] — на [[Сърбия]]. Избухва [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]]. 1879 [[Алеко Богориди]] е назначен за [[генерал-губернатор]] на Източна Румелия. Учредително събрание и приемане на [[Търновска конституция|Търновската Конституция]]. Избран е [[Александър I Батенберг]] за български княз. 6 септември 1885 г. е обявено [[Съединението|Съединението на Княжество България с Източна Румелия]]. [[Сръбско-българска война]]. 1887 е избран [[Фердинанд I|Фердинанд Сакскобургготски]] за княз. Управление на [[Стефан Стамболов]]. 1893 създаване на [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната Македоно-Одринска Революционна Организация]] (ВМОРО) от [[Гоце Делчев]]. 1903 избухва [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] подготвено и организирано от ВМОРО.
 
[[Файл:Bundesarchiv Bild 102-07619, Boris III. von Bulgarien.jpg|220px|left|thumb|Цар Борис III, 1929]]
 
С обявяването на [[Независимостта на България]] на [[22 септември]] [[1908]] България става [[Царство България|царство]], а княз [[Фердинанд I]] се титулува като [[цар]]. През 1912 и 1913 г. България подготвя [[Балканска война|Балканската война]], завършила с [[Междусъюзническа война|първата национална катастрофа]]. Участие на [[България в Първата световна война]] (1915-1918) на страната на [[Централни сили|Централните сили]]. [[Солунско примирие|Втора национална катастрофа]]. Фердинанд абдикира в полза на сина си [[Борис III]]. През 1923 е свалено правителството на [[Александър Стамболийски]], следвана от диктатурата на правителството на [[Александър Цанков|А. Цанков]], [[Септемврийско въстание]]. 1926-31 България се управлява от [[Андрей Ляпчев|А. Ляпчев]]. На 19 май 1934 е организиран военен преврат от [[Звено|„Звено“]] и [[Военен съюз|Военния съюз]] с министър-председател [[Кимон Георгиев]]. 1940 по [[Крайовска спогодба|Крайовската спогодба]] [[Южна Добруджа]] е възвърната на България. През [[Втора световна война|Втората световна война]] (1941-1943) България е на страната на [[Тристранния пакт]]. [[Евреи]]те от територията на царството (ок. 50000 души) са спасени от депортиране в концлагерите в Източна Европа, но 11363 евреи от новоприсъединените земи са изпратени и убити в [[Треблинка]]. Формиран е националния комитет на [[Отечествен фронт|Отечествения Фронт]]. 28 август 1943 умира цар [[Борис III]]; управление на [[Симеон Сакскобургготски|Симеон II]] с регенти [[Кирил Преславски|княз Кирил]], [[Богдан Филов]] и [[Никола Михов|ген. Н. Михов]]; Въздушни бомбардировки над [[София]].
 
През 1944 година правителство на [[Иван Багрянов]] (1 юни-1 септември), [[Константин Муравиев]] (2-8 септември). На 5 септември [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] обявява война на България; Правителство на Отечествения фронт, министър-председател [[Кимон Георгиев]]. 1944-45 участие на България в заключителния етап от Втората световна война.
 
==== Народна република България ====
[[Файл:Bundesarchiv Bild 183-K0615-0001-141, Berlin, VIII. SED-Parteitag.jpg|right|thumb|250px|Ръководителят на НРБ [[Тодор Живков]] и лидерът на Монголската народна република [[Юмжагийн Цеденбал]] (ляво), 1971]]
{{основна|Народна република България}}
След [[Втора световна война|Втората световна война]] България попада в сферата на влияние на [[Съветския съюз]] и през [[1946]] г. става [[Народна република България|народна република]] с еднопартийно управление на [[Българска комунистическа партия|БКП]]. Възприет е съветският модел на [[планова икономика]] с [[национализация]] на предприятията и [[колективизация]] на [[селско стопанство|селското стопанство]]. Като част от [[Съвет за икономическа взаимопомощ|Съвета за икономическа взаимопомощ]] и [[Варшавския договор]], НРБ е силно обвързана в политическо, икономическо и военно отношение със Съветския съюз и неговите съюзници. Начело на БКП и на държавата застават: [[Георги Димитров (политик)|Георги Димитров]] ([[1946]]-[[1949|49]]), [[Васил Коларов]] ([[1949]]-[[1950|50]]), [[Вълко Червенков]] ([[1950]]-[[1956|56]]), [[Антон Югов]] ([[1956]]-[[1962|62]]) (като министър-председател), [[Тодор Живков]] ([[1956]]-[[1989|89]]) (като генерален секретар на БКП, министър-председател и (след [[1971]] г.) като Председател на Държавния съвет (държавен глава). България става член на [[Организация на обединените нации|ООН]] на [[14 декември]] [[1955]]. През [[1971]] е приета нова [[Конституция на Народна република България (1971)|Конституция на Народна република България]].
 
==== Република България ====
{{Вижте също|История на България#Република България (след 1989){{!}}Република България (след 1989 г.)|Преход на България към демокрация и пазарна икономика}}
 
През [[1989]] г. на [[Ноемврийски пленум на ЦК на БКП (1989)|Ноемврийския пленум на ЦК на БКП]] с приемането на оставката на [[Тодор Живков]] и избирането на [[Петър Младенов]] за [[генерален секретар на ЦК на БКП]] и [[Председател на Държавния съвет]] се поставя ''началото на прехода'' на България от [[комунизъм]] и [[планова икономика]] към [[демокрация]] и [[пазарна икономика]]. България става член на [[НАТО]] на [[2 април]] [[2004]] и член на [[ЕС]] на [[1 януари]] [[2007]].
 
Различни са мненията дали е настъпил краят на прехода, символично поставен с ноемврийския пленум, след като България се е променила много от тогава. България вече води пазарна икономика като другите страни от [[ЕС]], предстои и скорошно влизане в [[Еврозона]]та, [[Шенгенско споразумение|Шенген]] и налагане на безвизовия режим за [[САЩ]].
 
== Население ==
{{Основна|Население на България}}
{{Приложение|Списък на градовете в България по население}}
 
{{Double image|right|Bulgaria-demography.png|190|Графика_на_раждаемостта_и_смъртността_в_България.png|175|[[Крива]] на населението на България за периода 1961-2003 година по данни на [[ФАО]]|Графика на раждаемостта и смъртността в България ([[2005]]-[[2009]])}}
По времето на социализма в Народна република България населението нараства до върховата си точка - близо 9 милиона души. През 1985 година населението на третата българска държава е най-голямо- 8 948 649. Девет-милионният гражданин на България се очаквало да се роди към 90-те години, но след свалянето на [[Тодор Живков]] и режима от власт това така и не се случва. След 1989 ръста населението започва да намалява значително.
 
Според последното официално преброяване [[население на България|населението на България]] е 7 932 984([[2001]])<ref name="НСИ население"></ref>, по оценки на [[Национален статистически институт|Националния статистически институт]] населението е 7&nbsp;640&nbsp;238 за ([[2007]])<ref name="НСИ население"></ref>. Заедно с това страната изпада в демографска криза. Естественият прираст на населението е отрицателен (-0,79% за 2009) и е третият най-нисък в света — единствено [[Черна Гора]] и [[острови Кук|островите Кук]] имат по-нисък прираст на населението (съответно -0,85% и -3,30%).<ref>[https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2002rank.html
Population growth rate ranks], CIA</ref> Средната възраст на българските граждани се изчислява на 41,4 години, една от най-високите в Европа, като в същото време продължителността на живота е 73,1 години, една от най-ниските на континента.
 
Около 71% от жителите на страната живеят в градовете, 29% в селата. А около 17% живеят в столицата и най-голям град [[София]]. Десетте града с население над 100 хиляди жители са [[София]], [[Пловдив]], [[Варна]], [[Бургас]], [[Русе]], [[Стара Загора]], [[Плевен]], [[Сливен]], [[Добрич]] и [[Шумен]], като Пловдив и Варна са с над 300 хиляди, а София с над 1 милион души.<ref group="бел.">Данните са на ГРАО за населението по настоящ адрес към 14 март 2008 година.</ref>
 
{{20-те най-големи градове в България}}
 
=== Вероизповедания ===
{{основна|Българска православна църква}}
{{Вижте също|Католицизъм в България|Протестантство в България|Ислям в България}}
{{Вероизповедания в България}}
Мнозинството от жителите на България са [[християнство|християни]]- 83,8%. От тях 82,6% изповядват [[Православие|източноправославието]], докато 1,2% са християни от други деноминации - 0,6% [[католицизъм|католици]], 0,5% [[протестантство|протестанти]] и 0,1% [[Арменска апостолическа църква|грегорианци]], 12,2% от населението са [[ислям|мюсюлмани]], останалите 3,9% са [[атеизъм|атеисти]] или неопределили се, а 0,1% следват други религии.<ref>https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/bu.html</ref>
 
Според анкета от 2009 година, базирана на малка част от населението 67,3% от българските граждани вярват в съществуването на Бог, а 21,7% - не. Същевременно едва 13,6% от тях посещават религиозни служби поне веднъж месечно и едва 24,1% декларират, че вярват в задгробния живот.<ref>{{cite web | last = Ценкова| first = Ирина| year = 2009| url = http://www.capital.bg/show.php?storyid=678639| title = Особености на българските национални ценности| publisher = Капитал| accessdate = 31 януари 2010}}</ref> В контекста на провежданите в страната преброявания вероизповеданието се дефинира, от някои хора от преброяването като „исторически обусловена принадлежност на лицето или на родителите и предците му към дадена група с определени религиозни възгледи“.<ref>{{cite web | publisher = НСИ| year = 2010| url = http://www.nsi.bg/newsbg.php?n=203| title = Заседание на Националния съвет за сътрудничество по етническите и демографските въпроси| accessdate = 30 април 2010 | ref = harv}}</ref>
 
=== Етноси ===
{{bar box
| title=Етнически групи в България
| titlebar=#ddd
| left1=Етнически групи
| right1=Процент
| float=right
| bars=
{{bar percent|[[българи]]|#cedaff|83.9}}
{{bar percent|[[турци]]|green|9.4}}
{{bar percent|[[цигани]]|brown|4.7}}
{{bar percent|други и неопределени|purple|2.0}}
}}
83,9% от населението на страната са определили етнически за [[българи]], 9,4% за [[турци]] и 4,7% за [[цигани]]. Останалите 2% включват [[арменци]], [[руснаци]], [[румънци]], [[украинци]], [[гърци]], [[каракачани]], [[евреи]] и други.
 
=== Език ===
{{bar box
| title=Езици в България
| titlebar=#ddd
| left1=Езици
| right1=Процент
| float=right
| bars=
{{bar percent|[[български език]]|#cedaff|84.5}}
{{bar percent|[[турски език]]|green|9.6}}
{{bar percent|[[цигански език]]|brown|4.1}}
{{bar percent|други и неопределени|purple|1.8}}
}}
[[Файл:Thrace Shop Macedonia.JPG|мини|240п|„''[[Тракийци|Тракийка]], [[Шопи|шопкиня]] и [[Македонци|македонка]]''“ – картина на [[Иван Мърквичка]]]]
84,5% от населението говори [[български език]] като майчин и роден език, който е и [[официален език|официален]] за държавата. Освен български, [[турски език]] се говори от 9,6% от населението, а с [[цигански език]] си служат 4,1%, а 1,8% имат за роден друг език.
 
Българският език е най-ранният писмено документиран [[славянски език]]. Историческото му развитие се характеризира с четири главни периода — дописмен (до 9 век), [[старобългарски език|старобългарски]] (9—11 век), среднобългарски (11—14 век) и новобългарски (от 15 век насам). Съвременният български език се причислява към групата на [[славянски езици|славянските езици]] и на [[южнославянски езици|южнославянските езици]] и е един от 23-те официални езика в [[Европейския съюз]].
 
В България се заражда [[кирилица]]та – азбука, създадена най-вероятно от Св. [[Климент Охридски]] и наречена на неговия учител и създател на [[глаголица]]та, Св. [[Кирил Философ]]. Нейни осъвременени варианти се използват в българския, [[руски език|руския]], [[македонска езикова норма|македонската езикова норма]], [[сръбски език|сръбския]], [[украински език|украинския]], [[беларуски език|беларуския език]], [[русински език|русинския]], както и в други държави от бившия [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], [[Азия]] и [[Източна Европа]]. В България, при навлизането на [[християнство]]то са налице много даровити книжовници като [[Йоан Екзарх]] и [[Черноризец Храбър]]. В хода на историческото развитие на българския език и контактите му със съседните неславянски езици на Балканския полуостров настъпват значителни промени в сравнение с останалите славянски езици. Те обхващат промени в [[Морфология (езикознание)|морфология]]та и [[синтаксис]]а, окачествяващи се с почти пълно отпадане на [[падеж (граматика)|падежните]] форми, възникване и употреба на [[Определителен член в българския език|определителен член]], запазване на славянските прости [[глагол]]ни времена ([[минало свършено време]] и [[минало несвършено време]]) и развитие на нови, възникване на двойно пряко и непряко допълнение, изчезване на инфинитива и развитие на четвърто ([[преизказно наклонение|преизказно]]) наклонение (несвидетелски форми) при глаголите и др. Тези промени разграничават като цяло развитието на морфологията и синтаксиса в българския език от посоката на развитие на останалите славянски езици.
 
== Държавно устройство ==
{{основна|Държавно устройство на България}}
 
=== Централни институции ===
[[Файл:National Assembly of Bulgaria Sofia TB.jpg|мини|ляво|220п|Сградата на Народното събрание в София]]
 
Съгласно [[Конституция на България|Конституцията]] от 1991 година България е [[парламентарна република]], но с ясно изразено [[принцип за разделение на властите|разделение на властите]]. Националните символи на българската държава са [[Национално знаме на България|знаме]]то, [[Химн на България|химн]]ът, [[Герб на България|герб]]ът и [[Гвардия]]та на Републиката.
 
Българският парламент - [[Народно събрание|Народното събрание]], се състои от 240 [[депутат|народни представители]], от 2009 г. 201 от тях се избират пропорционално,а 39 — мажоритарно, за срок от 4 години. Парламентът отговаря за приемането на [[закон]]и, одобряването на бюджета, насрочването на президентски избори, избора и отзоваването на [[министър-председател на България|министър-председателя]] и други министри, обявяването на война, разполагането на войски извън България и ратифицирането на международни договори и споразумения.
 
[[Президент на България|Президентът на Републиката]] се избира пряко за 5-годишен срок с право на едно преизбиране. Той е [[държавен глава]], [[върховен главнокомандващ]] на [[Въоръжени сили на България|въоръжените сили]] и председател на [[Консултативен съвет за национална сигурност|Консултативния съвет за национална сигурност]]. Макар да не притежава [[законодателна власт]] или [[законодателна инициатива|инициатива]], президентът може да върне законопроект за преразглеждане, въпреки че парламентът може да отхвърли ветото с обикновено мнозинство при гласуване. Президентът има [[Вицепрезидент на България|вицепрезидент]], избиран заедно с него на преки избори.
 
=== Административно деление===
{{основна|Административно деление на България}}
[[Файл:Области в България.png|right|thumb|280px|right|Карта на областите в България]]
От [[1999]]- та насам Република България административно е разделена на 28 области: [[Област Благоевград|Благоевград]], [[Област Бургас|Бургас]], [[Област Варна|Варна]], [[Област Велико Търново|Велико Търново]], [[Област Видин|Видин]], [[Област Враца|Враца]], [[Област Габрово|Габрово]], [[Област Добрич|Добрич]], [[Област Кърджали|Кърджали]], [[Област Кюстендил|Кюстендил]], [[Област Ловеч|Ловеч]], [[Област Монтана|Монтана]], [[Област Пазарджик|Пазарджик]], [[Област Перник|Перник]], [[Област Плевен|Плевен]], [[Област Пловдив|Пловдив]], [[Област Разград|Разград]], [[Област Русе|Русе]], [[Област Силистра|Силистра]], [[Област Сливен|Сливен]], [[Област Смолян|Смолян]], [[Столична община|Област София-град]], [[Област София]], [[Област Стара Загора|Стара Загора]], [[Област Търговище|Търговище]], [[Област Хасково|Хасково]], [[Област Шумен|Шумен]], [[Област Ямбол|Ямбол]]. Всички те са наименувани на областния си център, като самата столица образува отделна област. Преди това, от [[1987]] г. до [[1999]] г. страната е била разделена на 9 области.
 
=== Въоръжени сили ===
{{основна|Българска армия}}
 
Българската армия се състои от:
* ''Генерален щаб'' с началник ген. [[Симеон Симеонов]]
* ''Сухопътни войски'' с началник ген. [[Иван Добрев]]
* ''Военновъздушни сили'' с началник ген. [[Константин Попов]]
* ''Военноморски сили'' с началник вицеадмирал [[Пламен Манушев]]
* ''Национална гвардейска част'' с командир полк. [[Крум Александров]]
 
[[Файл:Bulgarian paratrooper.jpg|мини|220п|ляво|Български парашутисти на съвместно учение с американски войски край авиобаза Безмер]]
 
Общата численост на въоръжените сили е около 39 000 души. България е член на [[НАТО]], и участва в мироопазващата мисия в [[Афганистан]] с контингент от 610 души. Българския контингент в [[Ирак]] бива изтеглен през декември 2008. Българската армия разполага с около 600 танка, от които 160 са в експлоатация, близо 1000 бронирани машини (около 350 в експлоатация), 192 единици тежка артилерия, над 300 единици минометна артилерия, 20-30 изтребителя, 18 бойни вертолета, 11 бойни съда (4 фрегати, 3 корвети, 3 ракетни катера и една подводница), както и различни видове транспортна техника. Противовъздушната отбрана разполага с общо 208 зенитно-ракетни комплекса и около 500 зенитно-артилерийски установки. Оборудването е предимно от съветски произход. Наблюдава се приток на ново оборудване — джипове [[Хъмви]], военно-транспортни самолети [[C-27J Спартан]], снайперски пушки [[Barrett M82]] и други. Бюджетът за 2009 възлиза на около $1,3 млрд. България има добре развита отбранителна промишленост, и произвежда радиоелектронно оборудване, части за изтребители, авионика, ракети, автоматични оръжия, артилерия, гранатомети, боеприпаси, униформи и безпилотни самолети. Минималната работна заплата в БА е малко по-висока от средната работна заплата за страната — 645 лв.<ref>[http://dnes.dir.bg/2009/06/30/news4695970.html Закриват военния полигон Змеево], дир.бг, 30 юни 2009</ref>
 
== Икономика ==
{{Основна|Икономика на България}}
[[Файл:BulgariaBLVDBelissimo.JPG|мини|225п|ляво|Офис сграда на [[булевард "България" (София)|булевард „България“]]]]
 
България е промишлено-аграрна страна с отворена [[пазарна икономика]], средно развит частен сектор и известен брой стратегически държавни предприятия. През последните години България постига висок икономически растеж, въпреки това продължава да бъде страната с най-нисък доход в Европейския съюз. Според [[Евростат]] през 2008 г. [[БВП]] на глава от населението е 40% от средния за Европейския съюз. ЦРУ на САЩ изчислява БВП на глава от населението на $12 600 през 2009, което е една трета от това на [[Белгия]]. Най-голям дял в икономиката имат [[промишленост]]та и [[земеделие]]то, въпреки че секторът на услугите устойчиво повишава своя дял в БВП. България произвежда значителни количества [[желязо]], [[мед]], [[злато]], [[бисмут]], [[въглища]], [[електроника]], рафинирани петролни горива, части за превозни средства, [[оръжие]] и строителни материали.
 
[[Файл:Sofia at night.JPG|мини|225п|дясно|Нощен изглед към София. Близо 50% от БВП на страната се формира в столицата.]]
 
България преодолява инфлацията на дълбоката икономическа криза от 1996-1997 г., но последните данни показват увеличаването ѝ до 12,5% за 2007 г. Безработицата спада от 17% през 1990-те до почти 7% през 2007 г, но в някои слабо населени райони, тя продължава да е с високи стойности. Инфлацията е основната причина страната да няма да може да въведе [[евро]]то преди 2013-2014 г. Дълбок проблем продължават да са корупцията в държавните ведомства и неефективното правосъдие.
 
През 2008 България е на 89 място в света по индустриален растеж - 3,9% (за сравнение - през 2007 е 14%) на година.<ref>[https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/rankorder/2089rank.html ЦРУ]</ref>
 
В разгара на [[Финансова криза след 2007|световната финансова криза]] през 2008-2009 г. безработицата остава сравнително ниска (6,3% за 2008), но се увеличава до 8% през 2009 г. Кризата оказва негативен ефект основно на [[промишленост]]та. Правителството предвижда спад от 2,2% на БВП през 2010 и [[бюджетен дефицит]] от 5%.
 
В България започват да се произвеждат множество елементи за автомобилната индустрия чрез заводите за части: „Епик“ (Ботевград), „Монтюпе“ (Русе), „Витте Аутомотив“ (Русе), „Иксетик“ (Пловдив), „Язаки“ (Ямбол), „Мелексис“ (София), както и компанията за силиконови елементи за автомобилната индустрия „Силкотех България“ (Перник).
 
=== Земеделие ===
[[Файл:Dobrudja.JPG|мини|220п|[[Слънчоглед]]ова нива в [[Шабла|Шабленско]]. [[Добруджа]] е един от най-плодородните региони в България]]
България се нарежда сред най-големите световни производители на определени селскостопански продукти:<ref>[http://www.fao.org/es/ess/top/topproduction.html?lang=en&country=27&year=2005 FAO - Bulgaria country rank]</ref>
 
* [[анасон]] — 6-то място (1-во в [[Европа]])
* [[слънчоглед]]ови семки — 11-то място
* [[зърнено-житни култури]] (второстепенни — [[див ориз]] и т.н.) — 12-то място
* [[малини]] — 13-то място
* [[овче мляко]] — 13-то място
* [[бивол]]ско мляко — 14-то място
* [[аспержи]] — 15-то място
* [[тютюн]] — 15-то място (3-то в Европа)
* [[люти чушки]] — 18-то място
* [[козе мляко]] — 20-то място
* [[череши]] — 21-во място
* [[гъби]] — 21-во място
 
=== Туризъм ===
[[Файл:Dinevi marina at St Vlas resort.jpg|мини|220п|Курортът ''[[Свети Влас]]'']]
[[Файл:Maliovitca 05.jpg|мини|220п|Скиор в Рила]]
Туризмът в България е едно от най-допринасящите пера в [[БВП]] на страната. Всяка година броят на посетителите у нас расте, като има възгледи броят им да стигне 20 милиона до 2020 година. Повечето туристи се насочват или към зимните ни [[курорт]]и или към летните, в съответствие със сезона. Преспективите за развиване на туризъм у нас са големи, тъй като страната има потенциал заради природните, културни и исторически забележителности. По данни на Националния статистически институт, през 2008 година България е била дестинация за почивка и екскурзия на 4 765 700 души.<ref>[http://www.nsi.bg/SocialActivities/Tourism.htm Официални данни на НСИ за 2008]</ref> Те са разпределени по националност както следва (дадени са всички бройки над 100 000 души):
 
* '''[[Румънци]]''' — 933 936;
* '''[[Гърци]]''' — 762 222;
* '''[[Германци]]''' — 523 580;
* '''[[Британци]]''' — 328 696;
* '''[[Руснаци]]''' — 242 478;
* '''[[Сърби]]''' — 155 646;
* '''[[Чехи]]''' — 137 931;
* '''[[Поляци]]''' — 136 784;
* '''[[Словаци]]''' — 118 846;
* '''[[Датчани]]''' — 110 140;
* '''[[Македонци]]''' — 104 114;
* '''[[Шведи]]''' — 103 560;
* '''[[Французи]]''' — 102 717
 
=== Полезни изкопаеми ===
[[Файл:Elatsite mine Bulgaria.jpg|мини|225п|Медодобивният рудник [[Елаците]] близо до [[Мирково]].]]
 
България е на 9-то място в света по добив на [[бисмут]], на 26-то място по добив [[цинк]]<ref>[http://minerals.usgs.gov/minerals/pubs/commodity/zinc/myb1-2006-zinc.pdf Статистика за добив на минерали], 2006</ref>, на 19-то място по добив на [[мед (елемент)|мед]]<ref>[http://www.bgs.ac.uk/mineralsuk/commodity/world/home.html Статистика за добив на мед, 2006]</ref> и на 19-то място по добив на [[въглища]] (на шесто в ЕС след Германия, Полша, Чехия, Гърция и Румъния).<ref>[http://www.bp.com/liveassets/bp_internet/globalbp/globalbp_uk_english/reports_and_publications/statistical_energy_review_2007/STAGING/local_assets/downloads/spreadsheets/statistical_review_full_report_workbook_2007.xls Списък] на Бритиш Петролиъм</ref> Рудник [[Елаците]] е най-големият на Балканите и един от най-големите в [[Източна Европа]]. В компанията собственик Елаците-Мед АД работят над 1800 служители. Рудникът произвежда около 42 000 тона мед, 1,6 тона [[злато]] и 5,5 тона [[сребро]] годишно. Планира се да започне производството и на [[молибден]]ов концентрат. [[Аурубис България]] е завод в [[Пирдоп]], който през 2005 произвежда 240&nbsp;000&nbsp;т [[анодна мед]] и 60&nbsp;000&nbsp;т [[катодна мед]].<ref>{{цитат уеб | автор=Кумерио | автор_уеб_адрес=Кумерио | година = 2006 | уеб_адрес=http://www.cumerio.com/en/mediaInvestors/presentations/2006/20060221annualresults2005.pdf | заглавие=Годишен отчет за 2005 г. | формат=PDF | достъп_дата=2006-06-26 | език=английски}}</ref>
 
== Инфраструктура ==
{{основна|Инфраструктура в България}}
 
=== Образование ===
{{основна|Образование в България}}
{{Приложение|Списък на висшите учебни заведения в България}}
 
[[Файл:Rousse university.jpg|мини|250п|[[Русенски университет]] „Ангел Кънчев“]]
Средната грамотност на населението е 98,2% според преброяването от 2001 година. По данни на Евробарометър от 2005, близо 21% от населението владее [[руски език]], а около 15% — [[английски език]].<ref>[http://www.bta.bg/cgi-bin/site.1/freenews/bulgariaes_news.pl?sepfilename=337761367&predmes=09&predgod=2005 Колко европейци говорят чужди езици], БТА</ref> Процентът на владеене на западни чужди езици се покачва. През 2000-2001 година около 30% от учениците в начални училища са изучавали английския като втори език, а 25% — френския.<ref>[http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2005/05/17/180818_koi_i_kolko_uchi_chujd_ezik_v_evropa/ Кой и колко учи езици в Европа], Дневник.</ref> Образователната система е под надзора на [[Министерство на образованието, младежта и науката|Министерството на образованието, младежта и науката]]. Степените на образование в България са три — основно (1-ви до 8-ми клас), средно (9-ти до 12-ти клас) и висше. На територията на страната съществуват [[Списък на висшите учебни заведения в България|над 40 акредитирани висши учебни заведения (ВУЗ)]] - колежи и университети.<ref>[http://www.mon.bg/left_menu/registers/vishe/registar.html АКРЕДИТИРАНИ ВИСШИ УЧИЛИЩА В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ към 29 септември 2010 г], Министерство на образованието, младежта и науката</ref>
 
=== Наука и техника ===
{{основна|Наука и техника в България}}
[[Файл:Rozhen dome.jpg|мини|190п|[[НАО-Рожен]], оборудвана с един от най-големите рефлекторни телескопи в Европа]]
 
България има дългогодишни традиции в научни дисциплини като [[математика]]та, [[физика]]та, [[информационни технологии|информационни тетехнологии]], [[астрономия]]та и [[медицина]]та. Повечето български учени работят в [[Българската академия на науките]] (БАН). За научни изследвания се отделя най-малък дял от БВП — едва 0,4% за 2008 година.<ref>[http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=1118233 Кабинетът одобри бюджета за 2008 г.], Вести.бг</ref>
 
=== Енергетика ===
[[Файл:Bobov Dol Power Plant.jpg|мини|ляво|200п|[[ТЕЦ Бобов дол]]]]
Въпреки, че България притежава незначителни запаси на [[природен газ]] и [[нефт]], нейният добре развит енергиен сектор играе важна роля на [[Балканите]]. Стратегическото разположение на страната я прави важен район за пренос и разпределение на нефт и природен газ от [[Русия]] за [[Западна Европа]] и другите балкански страни.
 
От гледна точка на производство на електроенергия на глава от населението, България е най-големият производител и износител на електроенергия на Балканския полуостров. В [[Козлодуй]] се намира атомната електроцентрала [[АЕЦ Козлодуй]] (3 760 MW). Водят се преговори за строеж на втора атомна електроцентрала край [[Белене]] ([[АЕЦ Белене]]), чийто първи реактор евентуално да бъде пуснат през 2013 година, а вторият - година по-късно. Съществува предложение и за построяване на блокове 7 и 8 към [[АЕЦ Козлодуй]].<ref>[http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=center&mater=MjMxMjsxMg== 7. и 8. блок в АЕЦ „Козлодуй“ излизат в битка с АЕЦ „Белене“]</ref> Ядрената енергия задоволява над 20% от енергийните нужди на страната.
 
По-голямата част от електричеството се произвежда от [[ТЕЦ]]. В комплекса [[Марица Изток]] се намират най-големите топлоелектрически централи в [[Югоизточна Европа]].<ref>[http://www.sofiaecho.com/article/maritsa-iztok-2-financing-secured/id_9739/catid_23 Maritsa Iztok 2 financing secured] The Sofia Echo, посетен на 21/12/2010</ref> Мощността на най-голямата в комплекса, [[ТЕЦ Марица изток 2]] (1450 MW), се равнява на един голям и един малък реактор от [[АЕЦ Козлодуй]]. ТЕЦ 3 произвежда 870 MW, а ТЕЦ 1 — 500 MW. Други големи ТЕЦ са [[ТЕЦ Варна]] (1260 MW), [[ТЕЦ Бобов дол]] (630 MW) и [[ТЕЦ Русе Изток]] (400 MW).
 
Водноелектрическата енергия също е добре застъпена. Повечето ВЕЦ са с мощност от порядъка на 50-150 MW. Каскадата Белмекен-Сестримо-Чаи&#768;ра е най-мощното хидроенергийно съоръжение, състоящо се от три обекта — [[ПАВЕЦ Чаира]] (864 MW), [[ВЕЦ Сестримо]] (240 MW) и [[ПАВЕЦ Белмекен]] (375 MW).
 
България развива с бързи темпове и възобновяеми енергийни източници, най-вече ветрогенератори и слънчеви колектори.
 
Държавните активи в енергетиката се управляват от [[Български енергиен холдинг|Българския енергиен холдинг]] (БЕХ).
 
== Култура ==
[[Файл:Madara-rider-Svik.jpg|ляво|220px|thumb|Барелефът на [[Мадарски конник|Мадарския конник]], национален символ]]
 
Българските земи са наследили едни от най-древните културни богатства в Европа. Така например [[Варненски халколитен некропол|Варненското съкровище]] от V. — началото на IV хил. пр.н.е., принадлежащо на [[Култура Варна|Варненската култура]] е най-старото обработено злато, намирано не само в Европа, но и едно най-старите в света. През II. хил. пр.н. Балканите са населени от траките, сред които са разпространени [[долмен]]и, [[Могила|могили]] и образа на [[Тракийски конник|тракийският конник]] (виж. [[Тракийско изкуство]])
 
Един от най-старите български културни паметници е вписаният в списъка на световното културно наследство ([[ЮНЕСКО]]), [[Мадарски конник]] (VIII век). Първата българска столица е построена по римски образец със здрава крепостна стена, обграждаща дворци, църкви и храмове, бани, и други публични постройки, в чийто стил са преплетени и елемети от [[Централна Азия]] и [[Близък Изток|Близкият Изток]]. След приемането на Християнството и възкачването на цар Симеон Велики, столицата и културният център на българската държава се премества в Преслав. Последвалият период е известен още като [[Златен век (българско средновековие)|Златен век на България]], в който българската култура достига своя първи апогей. Златната църква в Преслав, [[Голяма базилика в Плиска|Голямата базилика]] в Плиска, чиято дължина заедно с перистила е почти сто метра, църквите „Св. София“ в Охрид и [[София|Средец]], „Св. Стефан“ в Несебър или [[Преславска Керамика|преславската керамика]] са само част от тези постижения (виж. [[Плисковско-Преславска култура]]). Разлики с [[Византийско изкуство|византийското изкуство]] настъпват още през 10. век и се проличават най-вече в декоративните елементи (декоративни ниши в църковното строителство, рисувана керамика, стенописи и др.). Силно е и влиянието на прабългарския бит, като зографските образи са застъпени в почти всички сфери.
 
В българската култура като цяло присъства и силно ориенталско влияние заради [[османско владичество|османското владичество]]. България пропуска прогресивните европейски течения от епохите на [[Ренесанс]]а, [[Реформация]]та, [[Просвещение]]то и [[19 век]]. [[Българско Възраждане|Възрожденската епоха]] е културно-исторически период, характеризиращ се с възраждане на българските традиции, но отвъд рамките на елитарната култура, присъстваща в западноевропейските страни.
 
=== Изобразително изкуство и архитектура ===
{{основна|Българско изобразително изкуство}}
[[Файл:Boyana Church 1.jpg|right|thumb|220px|[[Боянската църква]] в София]]
След падането на първото българско царство под [[Византийско владичество|византийска власт]] (1018 – 1185/86) се засилва влиянието на Византия в бългаското изкуство. То е прекратено с възстановяването на българската държава през 1185 година. Търново става столица на второто българско царство и се превръща в нов политически и културен център, не само в средновековна България, но и на целия Балкански п-в. Съвременниците описват Търново като новият [[Йерусалим]], [[Рим]] и [[Константинопол]] взети заедно<ref>Gerhard Podskalsky: ''Средновековна църковна литература в България и Сърбия 815-1459'' (от немски ''Theologische Literatur des Mittelalters in Bulgarien und Serbien 815-1459''), München, Beck, 2000, S. 74, ISBN 3-406-45024-5</ref>.
 
[[Файл:Rila Monastery wall painting.jpg|мини|ляво|220п|Стенопис в [[Рилския манастир]]]]
 
В градежа на [[сакрална архитектура|сакралната (църковна)]] [[архитектура]] се наблюдава нов тип църкви. В сравнение с предходни епохи те са по-малки, и повечето случай еднокорабни, което е заимствано от Византия. Характерни са и техните кръстовидни [[свод]]ове и дъги [[Арка|арки]], които преминават в [[Купол|купола]]. Скоро този тип църкви се налага из цялата българска империя, като примери са църквата „Св. Никола“ в [[Мелник]], Панторкраторската църква и „Св. Йоан Алитургитос“ (Неосветени) в [[Несебър]], както и църквата „[[Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)|Свети Четиридесет мъченици]]“ в Търново. В сравнение с византийските еднокорабни църкви, българските са различават със своято изя̀щество и декорация (цветна и стъклена керамика в зида, декоративни ниши и арки и др.). Във външните стени са изградени арки, които чрез ритмичната смяна на червени и бели тухли или керамика създават типична декоративна илюзия.
 
По-голяма самостоятелност на българското средновековно изкуство се постига в църковната [[живопис]]. Великолепен пример е Боянската църква построена през 1259 година, чиито стенописи, изпълнени в техника мокро фреско (на итал. ''fresco buono'') са изографисани от зограф Васили. В сравнение с живописта в Западна Европа по това време - творбите на [[Търновската художествена школа]] са наситени с [[ренесанс|предренесансови]] елементи.
 
=== Литература ===
{{основна|Българска литература}}
[[Файл:Dobri Voinikov.JPG|мини|220п|[[Добри Войников]], автор на ''[[Криворазбраната цивилизация]]'']]
 
Под българска литература се разбира цялата книжнина, създадена и писана на [[български език]]. Макар и да няма точна класификация на периодите на развитие, българската литература може да се раздели най-общо на старобългарска, възрожденска, следосвобожденска, литература между двете войни, литература след [[Втората световна война]] - период на [[социалистически реализъм]] и най-нова литература (след 1989). Първите творби се появяват към [[8 век]] след Христа, и са идейно и естетически обвързани с [[християнство]]то. В [[Първата българска държава]] се открояват имената на свети [[Климент Охридски]] (създател на [[Охридска книжовна школа]], първия славянски [[университет]]), [[Константин Преславски]] (''[[Учително евангелие]]'') и [[Черноризец Храбър]] (''[[За буквите]]'', около 893 година). По време на византийското и турското владичество, българската литература е в период на упадък и почти не се развива.
 
=== Музика ===
{{основна|Българска музика}}
[[Файл:Ioannis Koukouzelis.jpg|мини|ляво|125п|[[Йоан Кукузел]]]]
Едни от най-ранните примери за българска музика са творбите на [[Йоан Кукузел]] (13-14 в.). Най-известната му творба е ''Полиелей на българката''. Йоан Кукузел, наричан Ангелогласния, също реформира византийското нотно писмо и въвежда т.нар. невми. От периода на ранното средновековие до днешни дни са достигнали само образци на [[Българска църковно-славянска музика|църковната музика]], повечето творби са на неизвестни автори.
 
Светската музика остава неразвита през следващите няколко века, най-вече по време на турското владичество. По време на турската власт в България не е известно да е имало музикални институции и музикална педагогика, затова се приема, че не е съществувало професионално музициране. В края на [[19 век]], след освобождението на България, се заражда т.нар. [[Българска класическа музика]]. [[Георги Атанасов (композитор)|Маестро Георги Атанасов]], [[Добри Христов]] и [[Емануил Манолов]] са част от първото поколение български композитори. Емануил Манолов е автор на първата българска опера — ''[[Сиромахкиня]]''. [[Панайот Пипков]] е известен със своите оперети, но най-вече с химна на светите братя Кирил и Методий, известен като [[Върви, народе възродени]].
 
България се слави и с редица талантливи певци като [[Борис Христов]], [[Гена Димитрова]] и [[Николай Гяуров]]. По времето на социализма се развива т.нар. [[естрадна музика]], чийто видни представители са [[Лили Иванова]], [[Васил Найденов]], [[Емил Димитров]], [[Борис Гуджунов]], [[Маргрет Николова]], [[Паша Христова]], [[Богдана Карадочева]], [[Орлин Горанов]], [[Йорданка Христова]] и [[Бисер Киров]]. Много от тях се радват на световна известност през 60-те, 70-те и 80-те години, а част от тях са много популярни и днес в България.
 
През последните две десетиления в България се популяризира [[поп-фолк]]а (или чалга, от [[арабски език|арабски]] и [[турски език|турски]]: ''çalgı'' — свирня, музика), музикален стил, представляващ смесица от ориенталски ритми и балкански фолклор.
 
===Кино===
{{основна|Българско кино}}
За начало на кинематографията в България се счита филмът на [[Васил Гендов]] „[[Българан е галант]]“ (1915). От 1915 до 1948 година (когато се национализира кинопроизводството) са създадени 55 филма. По време на управлението на [[Отечествения фронт]] се създават филми с историческа и идеологическа насоченост, като се осъществява строг контрол и цензура от държавата, а някои филми са спирани или сваляни от екраните. Най-голямото студио по това време е киностудио [[Бояна (киностудио)|„Бояна“]].
 
=== Обичаи ===
{{основна|Български обичаи}}
[[Файл:Bg-easter-eggs.jpg|мини|200п|ляво|Български великденски яйца]]
 
Българите имат множество самобитни обреди и обичаи, произлизащи от съчетаването на езическите и християнските разбирания за света и вселената. Те обикновено са подредени в календарна последователност. Най-известни са ''[[сурвакане]]то'' - характерен за [[Нова година]] обичай, известен в цялата страна; ''[[хамкане]]то'' - изпълняван на [[Сирни заговезни]], когато всички в семейството се опитват да уловят само с уста сварено обелено яйце, халва или въглен, завързани на края на конец, закачен на тавана, който се върти около трапезата. ''[[Мартеница|Мартеници]]'' пък се връзват за здраве на първи март, когато започва краят на зимата.
 
[[Файл:Todorovden Bulgaria St Theodore's Day by Klearchos.jpg|мини|200п|дясно|Подготвен за надбягвания кон на [[Тодоровден]]]]
 
''[[Лазаруване]]то'' е най-важната традиция в обредната система от момински пролетни обичаи. Тогава се събира цялото село и потенциалните свекърви и ергените оглеждат нагиздените моми, за да изберат своите бъдещи снахи и съпруги. [[Великден]], [[Възкресение Христово]] е най-значимият религиозен празник. Датата на Великден зависи от първото пълнолуние след деня на пролетното равноденствие. Червени великденски яйца се боядисват на [[Велики четвъртък]]. С първото боядисано в червено яйце бабата чертае кръстен знак по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. На Велики Четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове и козунаци. През празничните дни се играят хора&#768;, а момите и ергените връзват люлки и се люлеят, пеейки обредни песни.
''[[Кукери|Кукерските обреди]]'' се осъществяват от мъже, предрешени като зверове или типични персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът), винаги с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. Те танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа и извършват обредни действия като оран, сеитба и други за плодородие и здраве.
 
''[[Коледуване]]то'' e най-значимият в обредно отношение зимен празник и сред най-големите годишни празници, известни по цялата българска етническа територия. [[Коледари]]те пеят за щастие в семейството и придобив в стопанството.
 
''[[Нестинарство]]то'' е танц на босо в жарава, но в него има религиозен смисъл. Нестинарите са пазители на скритото знание. Обичаят днес е най-автентично запазен в село [[Българи (Област Бургас)|Българи]].
 
== Вижте също ==
 
{{Портал-България}}
{{Портал-Европа}}
* [[Комуникация в България]]
* [[Българска армия]]
* [[Външна политика на България]]
* [[Официални празници в България]]
* [[Българско землище]]
* [[Списък на страните в ЕС по население]]
* [[Списък на градовете в България по население]]
* [[Списък на реките в България]]
 
== Бележки ==
<references group="бел."/>
 
== Източници ==
{{колони|2|<references />}}
 
== Външни препратки ==
{{Сродни проекти начало}}
{{Сродни проекти Уикиизточник|България}}
{{Сродни проекти Уикицитат|България}}
{{Сродни проекти Общомедия|Category:Bulgaria}}
{{Сродни проекти край}}
 
==== Държавни институции ====
* [http://www.government.bg/ Официален сайт на българското правителство]
* [http://www.president.bg/ Официален сайт на българския президент]
* [http://www.parliament.bg/ Официален сайт на Народното събрание]
* [http://www.constcourt.bg/ Конституционен съд]
 
==== Още ====
* {{en икона}} {{cwf|bu}}
* [http://www.frosp.net/label.php?label=%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F FROSP.net: България] - Статии с етикет "България" във FROSP.net
* [http://history.rodenkrai.com История на България] - снимки, факти и легенди за българските земи
* [http://www.bulgariancastles.com Български крепости, замъци и руини] - история, снимки, планове и легенди за българските средновековни крепости
* [http://www.360.bg/ Панорамни 360 градусови снимки от България върху карта. (Geotagging)]
* [http://www.pbase.com/ngruev/bulgaria Снимки от България]
* [http://www.4coolpics.com/photo-gallery//50.html България в снимки: природа, градове и села, хората, историята, фолклора.]
* [http://www.imagesfrombulgaria.com/ Снимки от България със свободен лиценз] Криейтив Комънс Признание
* [http://www.bgimages.org/ Снимки от България]
* [http://bgvip.tv/play.php?vid=55122 Химн на Република България (Видео)]
* [http://raskoll.com Голяма Галерия на снимки от България]
* [http://www.parliament.bg/?page=const Конституция на Република България]
* [http://retrobulgaria.com/main.html Ретро България - стари снимки и пощенскикартички от много български градове]
* [http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F&action=edit&section=30 Карта на хотелите в България (open source)]
* [http://photo-forum.net/joro/bulgaria.htm Пейзажни снимки от България] планини, реки, градове
 
{{Държавни глави на България}}
 
{{Европа}}
{{Балкани}}
{{Европейски съюз}}
{{НАТО}}
{{Антарктически нации}}
{{Организация за черноморско икономическо сътрудничество}}
{{ОССЕ}}
 
[[Категория:България| ]]
 
{{Link GA|en}}
{{Link FA|af}}
{{Link GA|sv}}
 
[[rue:Булгарія]]
 
[[ab:Былгариа]]
[[ace:Bulgaria]]
[[af:Bulgarye]]
[[als:Bulgarien]]
[[am:ቡልጋሪያ]]
[[an:Bulgaria]]
[[ang:Pulgaraland]]
[[ar:بلغاريا]]
[[arc:ܒܠܓܪܝܐ]]
[[arz:بلجاريا]]
[[ast:Bulgaria]]
[[az:Bolqarıstan]]
[[ba:Болгария]]
[[bar:Bulgarien]]
[[bat-smg:Bulgarėjė]]
[[bcl:Bulgarya]]
[[be:Балгарыя]]
[[be-x-old:Баўгарыя]]
[[bi:Bulgaria]]
[[bn:বুলগেরিয়া]]
[[bo:པུ་ར་ག་རི་ཡ།]]
[[bpy:বুলগেরিয়া]]
[[br:Bulgaria]]
[[bs:Bugarska]]
[[ca:Bulgària]]
[[ce:Болгари]]
[[ceb:Bulgaria]]
[[co:Bulgaria]]
[[crh:Bulğaristan]]
[[cs:Bulharsko]]
[[csb:Bùlgarskô]]
[[cu:Блъгарі́ꙗ]]
[[cv:Болгари]]
[[cy:Bwlgaria]]
[[da:Bulgarien]]
[[de:Bulgarien]]
[[diq:Bulğarıstan]]
[[dsb:Bulgarska]]
[[dv:ބަލްގޭރިއާ]]
[[ee:Bulgaria]]
[[el:Βουλγαρία]]
[[eml:Bulgarî]]
[[en:Bulgaria]]
[[eo:Bulgario]]
[[es:Bulgaria]]
[[et:Bulgaaria]]
[[eu:Bulgaria]]
[[ext:Bulgária]]
[[fa:بلغارستان]]
[[fi:Bulgaria]]
[[fiu-vro:Bulgaaria]]
[[fo:Bulgaria]]
[[fr:Bulgarie]]
[[frp:Bulgarie]]
[[frr:Bulgarien]]
[[fur:Bulgarie]]
[[fy:Bulgarije]]
[[ga:An Bhulgáir]]
[[gag:Bulgariya]]
[[gd:Bulgàiria]]
[[gl:Bulgaria - България]]
[[gn:Vugaria]]
[[got:𐌱𐌿𐌻𐌲𐌰𐍂𐌹𐌰]]
[[gu:બલ્ગેરિયા]]
[[gv:Yn Vulgeyr]]
[[hak:Pó-kâ-li-â]]
[[haw:Pulukalia]]
[[he:בולגריה]]
[[hi:बुल्गारिया]]
[[hif:Bulgaria]]
[[hr:Bugarska]]
[[hsb:Bołharska]]
[[ht:Bilgari]]
[[hu:Bulgária]]
[[hy:Բուլղարիա]]
[[ia:Bulgaria]]
[[id:Bulgaria]]
[[ie:Bulgaria]]
[[ilo:Bulgaria]]
[[io:Bulgaria]]
[[is:Búlgaría]]
[[it:Bulgaria]]
[[ja:ブルガリア]]
[[jbo:bylgAri,as]]
[[jv:Bulgaria]]
[[ka:ბულგარეთი]]
[[kaa:Bolgariya]]
[[kg:Balgaria]]
[[kk:Болгария]]
[[kl:Bulgaria]]
[[kn:ಬಲ್ಗೇರಿಯ]]
[[ko:불가리아]]
[[koi:Бӧлгария]]
[[krc:Болгария]]
[[ks:बुल्गारिया]]
[[ku:Bulgaristan]]
[[kv:Болгария]]
[[kw:Bulgari]]
[[ky:Болгария]]
[[la:Bulgaria]]
[[lad:Bulgaria]]
[[lb:Bulgarien]]
[[li:Bölgarije]]
[[lij:Bulgâia]]
[[lmo:Bülgaria]]
[[ln:Bulgaria]]
[[lt:Bulgarija]]
[[lv:Bulgārija]]
[[mi:Purukāria]]
[[mk:Бугарија]]
[[ml:ബൾഗേറിയ]]
[[mn:Болгар]]
[[mr:बल्गेरिया]]
[[ms:Bulgaria]]
[[mt:Bulgarija]]
[[my:ဘူလ်ဂေးရီးယားနိုင်ငံ]]
[[myv:Болгария Мастор]]
[[na:Borgeriya]]
[[nah:Bulgaria]]
[[nap:Bulgaria]]
[[nds:Bulgarien]]
[[nds-nl:Bulgarije]]
[[ne:बुल्गेरिया]]
[[new:बुल्गेरिया]]
[[nl:Bulgarije]]
[[nn:Bulgaria]]
[[no:Bulgaria]]
[[nov:Bulgaria]]
[[nrm:Bulgarie]]
[[nv:Bálgaa Bikéyah]]
[[oc:Bulgaria]]
[[os:Болгари]]
[[pam:Bulgaria]]
[[pdc:Bulgarien]]
[[pih:Bulgeriya]]
[[pl:Bułgaria]]
[[pms:Bulgarìa]]
[[pnb:بلغاریہ]]
[[pnt:Βουλγαρία]]
[[ps:بلغاریا]]
[[pt:Bulgária]]
[[qu:Bulgarya]]
[[rm:Bulgaria]]
[[rmy:Bulgariya]]
[[ro:Bulgaria]]
[[roa-rup:Vurgaria]]
[[roa-tara:Bulgarie]]
[[ru:Болгария]]
[[rw:Bulugariya]]
[[sa:बुल्गारिया]]
[[sah:Болгария]]
[[sc:Bulgaria]]
[[scn:Bulgarìa]]
[[sco:Bulgarie]]
[[se:Bulgaria]]
[[sh:Bugarska]]
[[simple:Bulgaria]]
[[sk:Bulharsko]]
[[sl:Bolgarija]]
[[sm:Bultalia]]
[[so:Bulgaria]]
[[sq:Bullgaria]]
[[sr:Бугарска]]
[[srn:Bulgarikondre]]
[[ss:IBhulgariya]]
[[stq:Bulgarien]]
[[su:Bulgaria]]
[[sv:Bulgarien]]
[[sw:Bulgaria]]
[[szl:Bułgaryjo]]
[[ta:பல்கேரியா]]
[[te:బల్గేరియా]]
[[tet:Bulgária]]
[[tg:Булғористон]]
[[th:ประเทศบัลแกเรีย]]
[[tk:Bolgariýa]]
[[tl:Bulgarya]]
[[tpi:Balgeria]]
[[tr:Bulgaristan]]
[[tt:Болгария]]
[[udm:Болгария]]
[[ug:بۇلغارىيە]]
[[uk:Болгарія]]
[[ur:بلغاریہ]]
[[uz:Bolgariya]]
[[vec:Bulgaria]]
[[vi:Bungary]]
[[vls:Bulgareye]]
[[vo:Bulgarän]]
[[wa:Bulgåreye]]
[[war:Bulgarya]]
[[wo:Bulgaari]]
[[wuu:保加利亚]]
[[xal:Болгармудин Орн]]
[[yi:בולגאריע]]
[[yo:Bùlgáríà]]
[[zea:Bulharije]]
[[zh:保加利亚]]
[[zh-classical:保加利亞]]
[[zh-min-nan:Bulgariya]]
[[zh-yue:保加利亞]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/България“.