Уикипедия

Българска православна църква – Българска патриаршия: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Nikolov2010 (беседа | приноси)
592 редакции
Премахване на цялото съдържание на страницата
Ред 1:
{{Инфокутия православна църква|
| име = Българска православна църква - Българска патриаршия
| собствено име =
| картинка = [[Картинка:Sveti Sinod Sofia.jpg|190px]]
| описание = Сградата на Светия Синод на БПЦ
| произлязла от = [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]
| основана = [[Борис I|Св. Борис I]]<br/ >'''автономия''' - 919 г.<br/ >'''автокефалия''' - 927 г.
| обред = [[Обред|византийски]]
| статут = [[автокефалия|автокефална]]
| предстоятел = [[Максим (български патриарх)|Максим]]
| ранг = [[патриарх]]
| богослужебен език = [[български]], [[църковнославянски]]
| диоцез = [[България]],<br/ >българските общности в [[Западна Европа|Западна]] и [[Централна Европа]],<br/ > [[Северна Америка|Северна]], [[Южна Америка]], [[Канада]] и [[Австралия]]
| паство = 8 000 000<ref name="cia">{{cite web | year = 2006| url = http://www.umsl.edu/services/govdocs/wofact2006/geos/bu.html| title = Bulgaria| work = The World Factbook| publisher = CIA| accessdate = 4 юли 2009}}</ref>
| седалище = [[София]], [[България]]
| календар = [[новоюлиански календар]]
| сайт = [http://www.bg-patriarshia.bg/ bg-patriarshia.bg]
}}
'''Българската православна църква - Българска патриаршия<ref>http://www.bg-patriarshia.bg/index.php?file=statute.xml</ref>''' е древна, [[автокефална църква|автокефална]], поместна, [[Източно православие|източно-православна]] църква с над 6,2 милиона последователи.<ref name="cia"/> Признатият и&#768; през 927 г. автокефален статут на Патриаршия я превръща в първата автокефална църква сред славянските народи. Понастоящем неин предстоятел е [[Максим (български патриарх)|Негово Светейшество Патриарх Максим]].
 
==История==
{{Основна|История на Българската православна църква}}
 
==Устройство==
Според Устава на БПЦ<ref>[http://www.pravoslavie.bg/content/view/10554/58/ Устав на БПЦ от 2008 г.]</ref>, самоуправляемата Българска православна църква, под име Патриаршия, е неотделен член на Единната, Света, Съборна и Апостолска Църква. Основа на устройството и управлението на БПЦ са [[Библия|Свещеното Писание]], учението и [[канон]]ите на Вселенската църква и устава. Българската православна църква се управлява от [[Свети Синод на Българската православна църква|Светия синод]],
който избира [[патриарх]]а, чието седалище е град [[София]]. [[Храм-паметник "Св. Александър Невски"|Храм „Св. Александър Невски“]] е патриаршеската [[катедрала]] на [[БПЦ]].
 
===Епархии===
[[Картинка:Eparchy of the Bulgarian Orthodox Church.png|дясно|thumb|350px|Епархии на Българската православна църква]]
{{Българи}}
 
Всяка [[епархия]] се управлява от своя [[архиерей]], който носи титлата [[митрополит]].
 
1. [[Софийска епархия]] - със седалище в град [[София]] и архиерейски наместничества в [[Самоков]], [[Ихтиман]], [[Дупница]], [[Радомир]], [[Кюстендил]], [[Трън]] и [[Годеч]]
 
2. [[ Варненска и Великопреславска епархия]] - със седалище в град [[Варна]] и архиерейски наместничества в [[Шумен]], [[Добрич]], [[Провадия]] и [[Търговище]]
 
3. [[Видинска епархия]] - със седалище в град [[Видин]] и архиерейски наместничества в [[Лом]], [[Берковица]], [[Кула (България)|Кула]] и [[Белоградчик]]
 
4. [[Врачанска епархия]] - със седалище в град [[Враца]] и архиерейски наместничества в [[Бяла Слатина]] и [[Оряхово]].
 
5. [[Плевенска епархия]] - със седалище в град [[Плевен]] и архиерейско наместничество в [[Луковит]].
 
6. [[Русенска епархия]] - със седалище в град [[Русе]] и архиерейски наместничества в [[Разград]], [[Попово]] и [[Тутракан]]
 
7. [[Ловчанска епархия]] - със седалище в град [[Ловеч]] и архиерейски наместничества в [[Пирдоп]], [[Ботевград]], [[Тетевен]] и [[Троян]]
 
8. [[Неврокопска епархия]] - със седалище в град [[Гоце Делчев (град)|Гоце Делчев]] (преди Неврокоп) и архиерейски наместничества в [[Благоевград]], [[Разлог]], [[Сандански]] и [[Петрич]]
 
9. [[Пловдивска епархия]] - със седалище в град [[Пловдив]] и архиерейски наместничества в [[Пазарджик]], [[Асеновград]], [[Хасково]], [[Карлово]], [[Панагюрище]], [[Пещера]], [[Смолян]] и [[Ивайловград]]
 
10. [[Сливенска епархия]] - със седалище в град [[Сливен]] и архиерейски наместничества в [[Бургас]], [[Ямбол]], [[Карнобат]], [[Елхово]], [[Котел]] и [[Малко Търново]]
 
11. [[Старозагорска епархия]] - със седалище в град [[Стара Загора]] и архиерейски наместничества в [[Казанлък]], [[Чирпан]], [[Нова Загора]], [[Свиленград]] и [[Харманли]]
 
12. [[Великотърновска епархия]] - със седалище в град [[Велико Търново]] и архиерейски наместничества в [[Свищов]], [[Горна Оряховица]], [[Габрово]], [[Елена]], [[Севлиево]], [[Никопол]], [[Дряново]] и [[Павликени]]
 
13. [[Доростолска епархия]] - със седалище в град [[Силистра]] и архиерейски наместничества в [[Дулово]], [[Карапелит]] и [[Алфатар]].
 
14. [[Българска източноправославна епархия в САЩ, Канада и Австралия]] - със седалище в град [[Ню Йорк]]
 
15. [[Западно и средноевропейска епархия]] - със седалище в град [[Берлин]] и [[Будапеща]]
 
За православните българи в [[Цариград]] има българско църковно наместничество, пряко подчинено на Светия синод. Също така пряко подчинена на Светия синод е и Българската православна църковна община в [[Букурещ]], [[Румъния]].
 
==Избор на Патриарх==
* 1953
** Митрополит Кирил Пловдивски (104 гласа)
** Митрополит Неофит Видински (1 глас)
** Митрополит Климент Старозагорски (0 гласа)
 
* 1971
** Митрополит Максим Ловчански (98 гласа)
** Митрополит Паисий Врачански (1 глас)
** Митрополит Софроний Доростоло-Червенски (0 гласа)
** 2 празни бюлетини
 
==Духовенство==
'''Списък на духовните санове'''
(Хорепископ или викарен епископ, митрополит, архиепископ, патриарх и папа са само служебни звания на епископа)
 
{| class="prettytable" style="width: 100%"
! Положение в йерархията
! Официално обръщение
! Неофициално обръщение
|-
| Патриарх Български
| "Ваше Светейшество"
| "Владико"
|-
| Екзарх
| "Ваше Блаженство"
| "Владико"
|-
| Митрополит, архиепископ
| "Ваше Високопреосвещенство"
| "Владико"
|-
| Епископ
| "Ваше Преосвещенство"
| "Владико"
|-
| Архимандрит, Схиархимандрит
| "Ваше Високопреподобие"
| "Отче"
|-
| Йеромонах (свещеник-монах)
| "Ваше Всепреподобие"
| "Отче"
|-
| Иконом (свещеник)
| "Ваше Високоблаговейнство"
| "Отче"
|-
| Протойерей (свещеник)
| "Ваше Всеблаговейнство"
| "Отче"
|-
| Иерей (свещеник)
| "Ваше Благовейнство"
| "Отче"
|-
| Архидякон, Протодякон
| "Ваше Благовейнство"
| "Отец ... (името)"
|-
| Дякон
| "Ваше Благовейнство"
| "Отец ... (името)"
|-
| Монах
| "Отец ...(името)"
| "Брат"
|-
|}
 
== Български светци ==
[[Image:Nesebar - Church of Christ Pantocrator.jpg|дясно|thumb|270px|Църквата „Христос Пантократор“ в [[Несебър]], включена в списъка на [[ЮНЕСКО]]]]
 
:''Вижте също [[Списък на българските православни светци]]''
 
В последния църковен календар ''Жития на светиите'', издаден от Синодалното издателство в София, като български православни светци изрично са отбелязани 85 лица от български произход. Виж списъка на свещеник Траян Горанов[http://www.pravoslavieto.com/calendar/bg_svetci.htm] и списъка на 61 светци на Факултета по теология на Софийския университет [http://bulch.tripod.com/boc/saints.htm]и статията [http://slovo.bg/showwork.php3?AuID=38&WorkID=4161&Level=1#_edn39].
 
През 1943 г. Хр. Филаретов публикува ''Жития на българските светии'', обхващащо 37 значителни български светци. В църковния календар от 1979 г. са отбелязани 57.
 
Защо по-долу се наброяват поименно 122 или общо 200 светци, много повече от горепосочените? Всяка статистическа справка, особено касаеща светците, има своите слабости. На първо място спорен е въпросът за народността на някои светци. Българската църква, както и всички православни църкви, още от ранните си години почита като светци огромно число лица, без оглед на тяхната народност. Съвсем излишен се счита въпросът за техния брой: «Само един Бог знае всичките техни имена» е мнението на Църквата още от времето на св. [[Дионисий Ареопагит]].
 
Тук са дадени имената както на българи по народност, така и на светци, свързани най-вече с българската история.
 
Въпросите кой, кога и правилно ли е нарекъл някакво историческо (а може би и измислено) лице «светец» са спорни. Сложен е и въпросът с канонизацията на светците.
Много данни в църковната литература по различни причини често не съвпадат с тези на историческата наука, макар че и там се менят често или се поставят понякога под въпрос. Някои светци са по-значими и по-известни, а други&nbsp;— не дотам популярни, както в България, така и в други православни страни. В календарите на Московския патриархат например винаги присъства [[Йоан Рилски]], но рядко се срещат други български светци.
[[Image:Dragalevtsi monastery Gruev 1.JPG|дясно|thumb|270px|[[Драгалевски манастир|Драгалевският манастир]]]]
 
В България, още при хановете [[Крум]] и [[Омуртаг]], се се почитали лица, които отстояват християнското си вероизповедание, например [[Терапонтий]], [[Васа Солунска]], [[Емилиян Доростолски]], [[15 Тиверополски свещеномъченици]], [[Давид Солунски]], [[Георги Загорски]], [[Петър Мъгленски]], [[Боян-Енравота]], княз български и някои други. В началото на култа към определен светец стои най-често неговото кратко или пространно житие. Архиепископ [[Теофилакт Охридски]], който сам е смятан и изобразяван понякога като светец, но най-често се титулира «блажен», е написал житията на [[Климент Охридски]] и на 15-те Тивериуполски мъченици върху български, по-късно изгубени текстове. Заслугата за издирването на българските светци принадлежи на отец [[Паисий Хилендарски]], официално канонизиран от патриарх Кирил в салона на Митрополията в София на 23 декември 1962 г.. Паисий пише: „Аз претърсих всички светогорски манастири, гдето има стари български книги и царски грамоти, също така и из много места из България, гдето се намират много стари български книги. Не намерих повече писано за българските царе. За някои светии има пространно житие, но тук написах накратко, колкото да събера всички заедно в кратка историйца, за да знаят всички българи колко светци имат от българския род... Тук се написаха 58, толкова се намериха." (''История Староболгарская''). Списъкът на българските светци, който [[Йордан Иванов]] дава след ''Зографската история'' (Й. Иванов, ''Български старини из Македония'', С., 1931, стр. 641-642) посочва 41 имена.
 
Особено много български [http://pravoslavie.domainbg.com/11/ "''новомъченици'', пострадали от турците"] се появяват по време на турското владичество. През периода 1453 –1867 г. на Балканския полуостров са известни имената на около 175 новомъченици. Техният култ се свързва с ислямизаторските вълни в подвластните на султана православни земи. Имена и кратки жития на български светци попадат в началото на 19 век в зографските [[ерминии]] и в печатните календари. Там, както и в най-новите български календари вкл. интернета, не рядко се срещат противоречиви данни, например тези, касаещи датите на празнуване на някои от светците. Особено информативна е книгата на [[Асен Василиев]], ''Български светци в изобразителното изкуство'', С. 1987, както и Хр. Попов, ''Жития на светиите, почитани от Православната Църква'', С. 1930.
 
В случай на разногласие в имената на първо място в долния списък стои най-популярното и най-очевидно нарицателно име. Датата на празнуване по най-новия календар на Синодалното издателство София, стои на първо място. Останалите дати се срещат в други извори и календари. Със звездичка са отбелязани датите на празнуване, взети от ''Народен календар'' на х. Д. Паничков, Браила 1869 г., който е доста пълен.
 
=== Български печатни календари ===
Най-подробни сведения за българските печатни календари до Освобождението (13 „вечни" и 107 „обикновени") е събрал Н. Ферманджиев в статията си ''Възрожденски календари'' /в. "Антени", год. IX, бр. 22, 30.05.1938/.
* ''Календар'', Будапеща 1818 (първи печатан български възрожденски календар)
* Христодул Сичан-Николов, ''Календар'', Букурещ 1840
* Константин Огнянович, ''Редовен календар'', Цариград 1842
* Х. Г. Данов, ''Старопланинче. Календаръ за 1856, наредил Х. Г. Данов'' (съдържа Кирил и Методий, Иван Рилски и още няколко малко значими светци)
* ''Жития на светиите, почитани от Православната църква'' / превод и съставителство&nbsp;— А. Бехметиев и др.
* Хаджи Димитър Паничков, ''Народен календар. Натъкмил един прокуден българин'' (печатница х. Д. Паничков), Браила 1869 (47 български светци)
* Стоян Маринов, ''Календар'', Търново 1878 (последен възрожденски календар)
* Йордан Иванов, ''Български старини из Македония'', С. 1931, с. 641-642 (списък на 41 имена по ''Историята'' на Паисий Хилендарски)
* Хр. Филаретов, ''Жития на българските светци'', 1943
* Рачко Попов, ''Български народен календар'' (изд. “Свят. Наука”), С. 1997
* ''Православен календар'', С. 1957 (57 български светци)
* ''Жития на светиите'' (Синодално издателство), С. 1991 http://www.aba.government.bg/bg/pages/Registry/CHURCH/SvetziPP.html
 
== Храмове ==
*[[Списък с храмове на Българската православна църква]]
 
== Манастири ==
*[[Списък с манастири на Българската православна църква]]
 
== Литература ==
*Цанков, протопр. Стефан. Българската православна църква от Освобождението до настояще време. – Годишник на Софийския университет. Богословски факултет. Т. 16, 1939.
*Снегаров, Ив. Кратка история на съвременните православни църкви. Т. 2. Българска, Руска и Сръбска. С., 1944, 1-91.
*Овчаров, Д., М. Ваклинова. Раннохристиянските паметници в България. IV-VI в. С., 1978.
*Събев, Тодор. Самостойна народностна църква в Средновековна България. С., СИ, 1987, 436 с.; фотот. изд. Велико Търново, Фабер, 2003.
*Венедиков, Ив. Прабългарите и християнството. С., 1995.
*Николова, Б. Устройство и управление на Българската православна църква (IX-XV в.). С., 1997.
*Тодорова, Олга. Православната църква и българите XV-XVIII век. С., 1997.
*Религия и църква в България. С., 1999.
*Димитров, Божидар. Християнството в българските земи. Български манастири. С., (2000).
*Николова, Бистра. Православните църкви през българското средновековие IX-XIV в. С., БАН, 2002, 208 с.
*Петров, П., Хр. Темелски. Църква и църковен живот в Македония. С., 2003, 176 с. (Македонска библиотека, 46) (http://www.kroraina.com/knigi/pp_ht/pp_ht_1.html).
*Цацов, Борис. Архиереите на българската православна църква. С., 2003.
*Българската църква през вековете. Научна сесия по случай 1130 години от учредяването на Българската църква и 130 години от създаването на Българската екзархия. Съст. П. Петков. С., 2003.
*Чурешки, Ст. Православието и комунизмът в България: 1944-1960. С., 2004.
*Петрова, Г. Църква и църковно право в средновековна България. С., 2005.
*Държава и църква — църква и държава в българската история. Сборник по случай 135-годишнината от учредяването на Българската екзархия. Ред. Г. Ганев, Г. Бакалов и Ил. Тодев. С., 2006.
*Димитров, Божидар. Българска християнска цивилизация. С., 2007.
* [http://pstgu.ru/download/1281001759.nikolov.pdf Николов, А. Место и роль Болгарии в средневековой полемике православного Востока против католического Запада (на основе славянских переводных и оригинальных текстов XI-XIV вв.) – В: XVIII Ежегодная богословская конференция Православного Свято-Тихоновского гуманитарного университета. Т. 1. Москва, 2008, 123-127]
*Друмева, Валентина, мон. Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време. Т. 1. Зографски манастир, 2007; Т. 2. 2007; Т. 3. 2008; Т. 4. 2008; Т. 5. 2009; Т. 6. 2009; Т. 7. 2010.
*Методиев, Момчил. Между кръста и компромиса. Православната църква и комунистическият режим в България. С., 2010.
*Павлов, Пл., Хр. Темелски. Българи светци. С., 2010.
 
==Бележки==
<references/>
 
== Вижте също ==
* [[Глава на Българската православна църква]]
* [[Календар на православните църковни празници]]
* [[Българска старостилна православна църква]]
* [[Митрополити на Българската православна църква]]
* [[Българска екзархия]]
* [[Разкол в БПЦ]]
 
== Външни препратки ==
* [http://www.bg-patriarshia.bg/ Официален сайт на Светия синод на Българската православна църква - Българска патриаршия]
* [http://www.pravoslavieto.com/life/bg_ierei/patriarsi_prez_srednovekovieto.htm''„Българските патриарси през Средновековието“''] - статия от Александра Карамихалева
* [http://synpress.bglink.net "Църковен вестник"]
* [http://pravoslavie.bg Сайт за българското православие]
* [http://globalorthodoxy.com ВСЕМИРНОТО ПРАВОСЛАВИЕ. Виртуален проект, който предлага информация от православния свят извън България, а също и представя българското православие на чуждестранния читател]
* [http://www.dveri.bg/ "Двери на православието"] - православен сайт с актуални новини и коментари за живота в БПЦ
* [http://www.pravoslavie.bg/Документи/Устав-на-Българската-православна-църква Устав на Българската православна църква] - до 2008 г.
* [http://blip.tv/file/2963574 Лепта], филм за състоянието на БПЦ
 
{{Епархии на Българската православна църква}}
{{Православие}}
{{Религии в България}}
 
[[Категория:Българска православна църква| ]]
 
[[ar:الكنيسة البلغارية الأرثوذكسية]]
[[ca:Església Ortodoxa Búlgara]]
[[de:Bulgarisch-Orthodoxe Kirche]]
[[en:Bulgarian Orthodox Church]]
[[eo:Bulgara Ortodoksa Eklezio]]
[[es:Iglesia ortodoxa búlgara]]
[[fi:Bulgarian patriarkaatti]]
[[fr:Patriarcat de Bulgarie]]
[[frp:Égllése ortodoxe de Bulgarie]]
[[ga:Eaglais Cheartchreidmheach na Bulgáire]]
[[hr:Bugarska pravoslavna Crkva]]
[[hu:Bolgár Ortodox Egyház]]
[[it:Chiesa ortodossa bulgara]]
[[ja:ブルガリア正教会]]
[[ka:ბულგარეთის მართლმადიდებელი ეკლესია]]
[[ko:불가리아 정교회]]
[[la:Ecclesia Orthodoxa Bulgarica]]
[[mk:Бугарска Православна Црква]]
[[nl:Bulgaars-orthodoxe Kerk]]
[[no:Den bulgarske ortodokse kirke]]
[[os:Болгарийы православон еклези]]
[[pt:Igreja Ortodoxa Búlgara]]
[[ro:Biserica Ortodoxă Bulgară]]
[[ru:Болгарская православная церковь]]
[[sr:Бугарска православна црква]]
[[sv:Bulgarisk-ortodoxa kyrkan]]
[[uk:Болгарська православна церква]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Българска_православна_църква_–_Българска_патриаршия“.