Джеймс Ренел: Разлика между версии

От лятото на 1764 до 1773 с девет помощници извършва систематични топографски дейности в [[Индия|Северна Индия]], като картира долините на [[Ганг]] и [[Джамна]] от 78º и.д. до източните предели на [[Бенгалия]] (94º и.д.) и извършва около 500 маршрутни топографски хода между пунктове с астрономически определени координати. От май до юли 1765 проследява около 500 км от [[Брахмапутра]] от устието ѝ в [[Ганг]] до 92º и.д. От средата на декември 1765 до края на февруари 1766 заедно с [[Уилям Ричардс]] заснема и картира множество леви притоци на [[Ганг]], в т.ч. река [[Маханади]] и десни притоци на [[Брахмапутра]], в т.ч. [[Манас]] и [[Тиста]]. В края на февруари 1766 отрядът му е нападнат от банда разбойници и завързалата се схватка Ренел е сериозно ранен. С големи усилия е докаран в [[Дака]] и спасен. След оздравяването си, от февруари до септември 1767 картира част от [[Асамски планини|Асамските планини]] между 90º и 92º и.д. в завоя на река [[Брахмапутра]].

От 1769 до 1773, отново заедно с [[Уилям Ричардс]] картира най-голямата делта (около 100 хил. км²) в света на [[Ганг]] и [[Брахмапутра]].

През 1776 около граница с [[Бутан]] е тежко ранен и до края на живота си не се възстановява напълно от раните си. През 1777, едва на 35 години, се оттегля от активна служба, получава пожизнена пенсия от £ 600, напуска [[Индия]] и се връща в [[Англия]]. Останалите 53 години от живота си Ренел прекарва в [[Лондон]] като се отдава на писателска и издателска дейност. В резултат на своите деветгодишни измервания в [[Индия]] издава карти и атласи на [[Индия|Северна Индия]] (1783) и [[Бенгалия]] (1779). Изработва карта на [[Египет]] и карта на теченията в [[Атлантически океан|Атлантическия]] и [[Индийския океан]] (1799), с което става баща на съвремената океанография. Издава книга за откриването и изследването на [[Северна Африка]] и множество други произведения с географски и исторически характер.