Николай Николаевич: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Bulldog4eto (беседа | приноси) Редакция без резюме |
Bulldog4eto (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 10:
| починал-място=[[Алупка]], дн. [[Украйна]]
}}
'''Николай Николаевич''' е член на [[Русия|руското]] императорско семейство. Военен деец, руски [[офицер]], [[генерал-фелдмаршал]]. Участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877-1878)]], главнокомандващ [[Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877-1878)|Действуващата Руска армия на
==Биография==
Николай Николаевич е роден на 8 август 1831 г. в Царское село, Русия. Той е трети син на император [[Николай I (Русия)|Николай I]] и [[Александра Фьодоровна (Шарлота)|Александра Фьодоровна]] (Шарлота Пруска).
===Военен деец и офицер===
Посвещава живота си на военното поприще. При рождението си е записан в Лейбгвардейския Сапьорен батальон. Почетен щеф на Лейбгвардейския Улански полк (1831).▼
Военна служба започва в Лейбгвардейския Конен полк(1831). С военно звание [[генерал-майор]] е инспектор на
Участва в [[Кримска война|Кримската война (1853-1856)]]. За
Командир на Гвардейска Кавалерийска [[дивизия]] (1856), Гвардейски резервен кавалерийски [[корпус]] (1859), Гвардейски отделен корпук (1961), Главнокомандващ на Гвардейските войски и Санкт-Петербургския военен окръг (1867).
[[Картинка:Nikolai-dmitriev-orenburgsky-grand-prince-nikolai-nikolaevich-enters-trnovo-in-1877-1885.jpg |ляво|мини|Главнокомандващия Княз Николай Николаевич влиза в Търново. Художник Николай Дмитриев-Оренбургски]]
Назначен е за главнокомандващ [[Въоръжени сили на Русия в Руско-турската война (1877-1878)|Действуващата Руска армия на Балканския полуостров]]. Издава ''Прокламация до Българския народ'', в която заявява целите на войната. Една от тях е възстановяването на Българската държава. Призовова Българския народ да оказва всестранна подкрепа на Руската армия. Под негово командване се развива настъпателния период на войната и периода на борбата за надмощие (битките при [[Битка при Никопол (1877)|Никопол]], [[Обсада на Плевен|Плевен]] и др.)<ref> Освободителната война 1877-1878. Енциклопедичен справочник, ДИ "П.Берон ", София, 1986, с. 112</ref> С неговото име, неизбежно са свързани както успехите, така и неуспехите във военните действия.
Подписва [[Одринско примирие|Основите на мира между Русия и Османската империя]] на 19/31 януари 1878 г. в Главната квартира на Действуващата Руска армия в гр. [[Одрин]]. Документа заляга в основите на клаузите на [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]].<ref>Енциклопедия „България“, Издателство на БАН, София 1986, том 5, с. 861</ref><ref> Освободителната война 1877-1878. Енциклопедичен справочник, ДИ "П.Берон ", София, 1986, с. 124-125</ref>
===След войната===
На 16 април 1878 г. е повишен в звание званием [[генерал-фелдмаршал]] и е уволнен по болест от длъжноста главнокомандващ Действувашата Руска армия на Балканския полуостров.
Малко след смъртта на любовницата си Николай Николаевич полудява. Той страда и от рак на устата, който се разпространява и в мозъка му. Това му причинява постоянна мания, че всички жени са влюбени в него. През 1890 г. е освидетелстван като психичноболен и е
===Семейство===
На [[6 февруари]] [[1856]] г. Николай Николаевич се жени с неохота за втората си братовчедка, принцеса Александра Фредерика Вилхелмина от Олденбург, чиято баба е [[Екатерина Павловна|дъщеря]] на император [[Павел I (Русия)|Павел I]]. Двамата имат две деца:
Line 28 ⟶ 49:
* Галина Николаевна Николаева (1877 - 1878)
===Награди===
▲Посвещава живота си на военното поприще. При рождението си е записан в Лейбгвардейския Сапьорен батальон. Почетен щеф на Лейбгвардейския Улански полк(1831).
* Орден „Свети Андрей Първозванни“
* Орден „Александър Невски“
* Орден „Свети Георги“ IV, II, I ст.
* Орден „Света Анна“
* Орден „Черен Орел“ (Прусия)
* Орден „Червен орел“ (Прусия)
== Източници ==
▲Военна служба започва в Лейбгвардейския Конен полк(1831). С военно звание генерал-майор е инспектор на Инженерните войски и командир на бригада в I- а Гвардейска Кавалерийска дивизия (1856). Участва в усъвършенстването на кавалерията и инженерните войски.
<references />
{{сорткат|Николаевич, Николай}}▼
▲Участва в [[Кримска война|Кримската война (1853-1856)]]. За Инкерманската битка е награден с Орден „Свети Георги“ IV ст. Ръководи инженерните работами при укрепване на батареите в Севастопол.
▲Малко след смъртта на любовницата си Николай Николаевич полудява. Той страда и от рак на устата, който се разпространява и в мозъка му. Това му причинява постоянна мания, че всички жени са влюбени в него. През 1890 г. е освидетелстван като психичноболен и е пратен в Крим, където е държан под ключ. Великият княз Николай Николаевич умира на [[25 април]] [[1891]] в [[Алупка]], днешна [[Украйна]].
{{Commons|Grand Duke Nicholas Nikolaevich of Russia (1831-1891)}}
▲[[Категория:Участници в Руско-турската война (1877-1878)]]
▲{{сорткат|Николаевич, Николай}}
[[Категория:Романови]]
[[Категория:Руска аристокрация]]
[[Категория:Руски офицери]]
[[Категория:Участници в Руско-турската война (1877-1878)]]
[[be:Мікалай Мікалаевіч Старэйшы]]
Line 65 ⟶ 85:
[[sv:Nikolaj Nikolajevitj (1831-1891)]]
[[tr:Nikolay Nikolayeviç]]
{{Превод от|ru|Николай Николаевич Старший|201103}}
| |||