Разлика между версии на „Васил Драгомиров“

редакция без резюме
Васил учи в българското училище в село Робово, а в 1892 година се записва в новооткритото българско училище в Струмица, в което преподава Петруш Динев от Кукуш, Календаров и Атина от Велес. От 1897 година учи в [[Скопско българско педагогическо училище|Българското педагогическо училище]] в [[Скопие]], което завършва в 1901 година и до 1903 година е учител в струмишкото село [[Попчево]], където е привлечен към ВМОРО. Установява близки контакти с ръководителите на организацията в [[Струмишки революционен окръг]] - [[Христо Чернопеев]], [[Сава Михайлов]], [[Коста Мазнейков]], [[Кръстьо Асенов]], [[Андрей Димков]].
 
По-късно през 1903 - 1904 учителства в [[Босилово]], където успява да примири екзархийскита и гъркоманската партия и във [[Велюса]], където успява да организира българското училище и да увеличи многократно учениците. В 1904 година е арестуван от властите, но след заплашително писмо от струмишкия войвода [[Иван Тодев]] е освободен. В 1905 година се жени за сестрата на [[Иван Ингилизов]]. След Велюсаотново е учителпреследван впоради [[Радовиш]] и [[Благоевград|Горна Джумая]]. Присъства като делегатклевети на Струмишкитегръцкия окръжнивладика, конгресиче насе ВМОРОопитва презда 1904направи иместните 1905гърци година.българи, Презно лятотоотново наслед 1905заплашително годинаписмо е арестуван и лежи няколко месеца в затвораот [[ЕдиХристо кулеЧернопеев]] вдо [[Солун]]владиката е освободен.
 
В 1905 година се жени в Струмица за сестрата на [[Иван Ингилизов]]. След Велюса е учител в [[Радовиш]] и [[Благоевград|Горна Джумая]]. Присъства като делегат на Струмишките окръжни конгреси на ВМОРО през 1904 и 1905 година. През лятото на 1905 година е арестуван и лежи няколко месеца в затвора [[Еди куле]] в [[Солун]].
 
В годините 1915 -1918 участва в [[Първата световна война]]. След края ѝ е кмет на [[Струмица]]. По-късно се преселва със семейството си в [[София]].