Васил Драгомиров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 21:
По-късно през 1903 - 1904 учителства в [[Босилово]], където успява да примири екзархийскита и гъркоманската партия и във [[Велюса]] (1904 - 1905), където успява да организира българското училище и да увеличи многократно учениците. В 1904 година е арестуван от властите, но след заплашително писмо от струмишкия войвода [[Иван Тодев]] е освободен. В 1905 година отново е преследван поради клевети на гръцкия владика, че се опитва да направи местните гърци българи, но отново след заплашително писмо от [[Христо Чернопеев]] до владиката е освободен.
В 1905 година се жени в Струмица за сестрата на [[Иван Ингилизов]]. Присъства като делегат на Струмишките окръжни конгреси на ВМОРО през 1904 и 1905 година. През лятото на 1905 година след убийството на войвота [[Иван Тодев]], в него са открити писма на Драгомиров и той е арестуван и лежи няколко месеца в затвора [[Еди куле]] в [[Солун]]. Уволнен е от владиката [[Герасим Струмишки]], който е в конфликт с ВМОРО. В 1905 - 1906 година е учител в Берово и има сблъсъци с дейците на местния комитет на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния комитет]]. Но след сръбски провокации влиза в контакт с местния върховистки войвода [[Любомир Стоенчев]] за съвместни действия срещу сърбоманите в Берово. Заедно с [[Христо Чернопеев]] успяват да се справят с четата на сръбския капитан Гюро, който е разбит в сражение с войска, след провокация от българска чета.
В 1906 година става учител в [[Горна Джумая]], където прекарва три учебни години и участва в работата на местния революционен комитет. В 1909 година е назначен за учител в Струмица със съдействието на училищния инспектор [[Христо Тенчев]]. В годините 1915 -1918 участва в [[Първата световна война]]. След края ѝ е кмет на [[Струмица]]. По-късно се преселва със семейството си в [[София]].
Умира през 1969 година. Автор е на спомени, които са писани на преклонна възраст и за жалост са незавършени.<ref>„Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., ISBN 9549514560</ref>
| |||