Български език: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
мРедакция без резюме |
||
Ред 47:
Според българския възглед за несъществуване на отделен [[македонски език]], в [[Република Македония]] също се говори вариант на българския език.
Българският език принадлежи към [[Южнославянски езици|южната група]] на [[славянски езици|славянските езици]] на [[индоевропейско езиково семейство|индоевропейското езиково семейство]]. Българският език е и най-ранният писмено документиран [[Славянски езици|славянски език]]. Има четири главни периода в историческото си развитие: дописмен (до [[9 век]]), [[старобългарски език|старобългарски]] (9–[[12 век]]), среднобългарски (12–[[14 век]]) и новобългарски (от [[15 век]]). Началото на старобългарския език се поставя със създаването на азбука ([[глаголица]]) през [[862]] г. от Константин Философ (св. Кирил)[[Константин-Кирил Философ]]. В края на 9. век е създадена друга старобългарска азбука — [[кирилица]]. Предполага се, че кирилицата е създадена от св. [[Климент Охридски]]. Биват написани най-старите глаголически и кирилски старобългарски писмени паметници. България става средище на славянската култура и писменост. Старобългарският език е основа за създаването на [[Руска редакция на старобългарския език|руска]], сръбска, словенска, хърватска [[Редакции на старобългарския език|редакция]] и добива значение на общ книжовен славянски език. Руският фонетичен вариант на среднобългарския език от епохата на Втората българска държава, пренесен в [[Киевска Рус]] от митрополит [[Киприан]], и до днес е език на православните църковни богослужения в много славянски държави и е общ [[Църковнославянски език|църковен език]].
В хода на историческото развитие на българския език и контактите му със съседните неславянски езици на Балканския полуостров настъпват значителни промени в сравнение с останалите славянски езици, които обхващат промени в [[морфология]]та и [[синтаксис]]а, характеризиращи се с почти пълно отпадане на [[падеж (граматика)|падежните]] форми, възникване и употреба на [[определителен член]], запазването на славянските прости [[глагол]]ни времена ([[минало свършено време]] и [[минало несвършено време]]) и развитието на нови, възникването на дублирано пряко и непряко допълнение, изчезване на инфинитива и развитието на четвърто ([[преизказно наклонение|преизказно]]) наклонение (несвидетелски форми) при глаголите и др. Тези промени разграничават като цяло развитието на морфологията и синтаксиса в български език от посоката на развитие на останалите славянски езици.
| |||