Никола Златарски: Разлика между версии

елино-българското]] училище на [[Иван Симеонов (просветен деец)|Иван Симеонов]] към църквата [[СветиПатриаршеска светикатедрала Константин"Рождество иПресветая Елена (Велико Търново)Богородица"|„Св. "Св. Константин и Елена“Богородица"]] в Търново, а отпрез 1843 г. самучи [[Ланкастърски метод|взаимоучителната метода]] при Цвятко Недев в Габрово и става учител в първото българско взаимно[[взаимоучително]] училище в града, към църквата [[Свети Никола (Велико Търново)|„Свети Никола“]], заедно с [[Петър Давидов|Петър (ПеньоПеню) Давидов]] от [[Лясковец]]. След преобразуването на училището в класно през 1856 г. продължава да преподава в него додокъм смъртта1867 сиг. Ученици на Никола Златарски са били [[Пандели Кисимов]], [[Киро Тулешков]] и други фигури от Възраждането. Бил е псалт в църквата „Свети Никола“ от края на 1830-те до 1973 г. и е написалсъставил химнсборник заот Светавечерни Богородицамолитви, напечатани в Букурещ през 1862 г. От 18591858 г. до началото на 70-те години на века е секретар на търновската градска община, а от 1859 г. - и на постоянния съвет при митрополията в период, когато седалището на митрополита е било празно. Има голям личен принос за прогонването на гръцкия владика Неофит през 1858 г. и недопускането на неговия заместник Григорий презслед 1861 г. През периода 1867-1872, когато търновската митрополия е без титуляр, Златарски стои начело на гражданската епитропия, поела в ръцете си гражданските функции на митрополията. По време на [[Първи църковно-народен събор|Първия църковно-народен събор]] в 1871 година е част от дейците на консервативната Търновска група, които се опитват да наложат за екзарх на новоосноваващата се [[Българска екзархия]] [[Иларион Макариополски]], дори и с цената на невключването на македонските и тракийските епархии.<ref>Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 - 1879, София, Издателство на БАН, 1989, стр. 37.</ref>

Води активна кореспонденция с български възрожденски деятели в Цариград и из цялата страна, особено ценни са писмата, разменени през годините1857-8 г. с [[Петко Славейков|Петко Р. Славейков]].<ref>Златарски, В.Н. Материали за историята на Българското Възраждане, Сборник за народни умотворения, наука и книжнина XV (1898), 32 стр. отделна пагинация</ref> През 1862 г. Никола Златарски поръчва на живописеца [[Николай Павлович]] портрети на себе си и на съпругата си Анастасия - най-ранните познати светски портрети от Павлович.

* Радев, Иван. ИсторияХрамът на"Св. Николай" Велико Търново XVIII - XIX век, Велико Търново, 20002003, стр. 133-142