Разлика между версии на „Васил Драгомиров“

редакция без резюме
В 1905 година се жени в Струмица за сестрата на [[Иван Ингилизов]]. Присъства като делегат на Струмишките окръжни конгреси на ВМОРО през 1904 и 1905 година. През лятото на 1905 година след убийството на войводата [[Иван Тодев]], в него са открити писма на Драгомиров и той е арестуван и лежи няколко месеца в затвора [[Еди куле]] в [[Солун]]. Уволнен е от владиката [[Герасим Струмишки]], който е в конфликт с ВМОРО. В 1905 - 1906 година е учител в Берово и има сблъсъци с дейците на местния комитет на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния комитет]]. Но след сръбски провокации влиза в контакт с местния върховистки войвода [[Любомир Стоенчев]] за съвместни действия срещу сърбоманите в [[Берово]]. Заедно с [[Христо Чернопеев]] успяват да се справят с четата на сръбския капитан Гюро, който е разбит в сражение с войска, след провокация от българска чета.
 
В 1906 година става учител в [[Горна Джумая]], където прекарва три учебни години и участва в работата на местния революционен комитет. В 1909 година е назначен за учител в Струмица със съдействието на училищния инспектор [[Христо Тенчев]]. След три години става учител в [[Радовиш]], където го заварва [[Балканска война|Балканската война]]. След войната работи като бирник и учител в Струмица.
 
В годините 1915 -1918 участва в [[България в Първата световна война|Първата световна война]] с 3 бригада на [[Единадесета пехотна македонска дивизия|11 дивизия]]. Участва заедно с Христо Чернопеев в [[Криволашко сражение (1915)|Криволашкото сражение]]. След края ѝна война е кмет на [[Струмица]]. След като града е предаден на Сърбия по Ньойския договор, става учител в Горна Джумая и е директор на прогимназията до пенсионирането си в 1936 година. По-късно се преселва със семейството си в [[София]].
 
Умира през 1969 година. Автор е на спомени, които са писани на преклонна възраст и за жалост са незавършени.<ref>„Борбите в Македония - Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., ISBN 9549514560</ref>