Текст: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 3:
Гаятри Спивак казва за текста и критическата, и преподавателската практика върху него, обяснявайки [[Жак Дерида]] и неговата книга ''За граматологията'' (на която е преводач на [[английски]]):
 
:"Макар, че ние обикновено казваме, че текстът е автономен и самодостатъчен, не би имало оправдаване за нашите дейности (на анализиращо или интерпретиращо четене на текста), ако не чувствахме, че текстът се е ''нуждаел'' от своята интерпретация."<!--Although we customarily say that the text is autonomous and self-sufficient, there would be no justification for our activities if we did not feel that the text needed interpretation. --><ref>[[Жак Дерида|Jacques Derrida]], Of grammatology, lxxiv, translator's preface, JHU Press, 1998, ISBN 0801858305</ref>
 
Тъй като текстът е писмен, той е свързан с [[писменост]]та и нейното изучаване, макар, че някои текстове се изучават като литературни текстове. Текстът следхожда [[реч]]та, която е основна форма за [[комуникация]], текстът записва речевия дискурс или мисълта, но текстът също така бива четен, той може да бъде и четен на глас. Текстът обикновено дава възможност за по-сложни езикови конструкции от говорната реч и по-лесно проследяване на мисълта на някого. В езикознанието са правени опити, които показват, че дори при четене на ум говорният апарат прави движения, които обаче са минимални и незабележими за другите, но са доловими от апаратура. Това става също и когато човек мисли (виж [[Език (езикознание)#Език и мислене|език и мисъл]]).