Жоржо Момчев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м RomanNr: 2 repl; Grammar: 6; |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Биография инфо
'''Жоржо Кръстев Момчев''' е активен обществен деец от Търново, кмет на града.▼
| име = Георги (Жоржо) Момчев
| портрет = ZhorzhoMomchev.jpg
| описание = български обяественик и политик
| роден-дата = [[1846]]
| роден-място = [[Търново]], днес [[България]]
| починал-дата = [[1903]]
| починал-място = [[Търново]], [[България]]
}}
▲'''Жоржо Кръстев Момчев''' е активен обществен деец от Търново, кмет на града.
Юрдан п. Тодоров прави изследване на въстанията в Търновския край и пише: "А в Търново някои младежи, по съветите на Жоржа Момчев и Христо Караминков - Бунето, на два пъти се опитваха да запалят града, като поставяха огън на Каябаш." Влиятелните му близки и зет му Стефан Карагьозов се активират да ги освободят. Жоржо Момчев напуска родния град. ▼
След Освобождението Жоржо Момчев се завръща в Търново и попада в обкръжението на [[Любен Каравелов]]. Присъединява се към посетителите на хана на Бела Бона. Участието му в политическия живот започва като съмишленик на Стефан Стамболов. Той е един от основателите на [[Славянско благотворително дружество]] през лятото на 1877 г. ▼
Жоржо Момчев се ражда в Търново през 1846 г. Син е на [[Кръстьо Момчоолу]] - богат търговец, епитроп на храма [[Свети Никола (Велико Търново)|Свети Никола]] и основен благодетел на класното училище към него при построяването му през 1846 г. Евгени Момчева, сестра на Жоржо, става съпруга на известния общественик и фабрикант [[Стефан Карагьозов]]. След завършване на класното училище и гимназия в родния си град Момчев продължава своето обучение в [[Париж]].
В Търново открива кафене, известно като "Момчевото", в което се събират най-известните и активни търновци, както и патриотично настроената търновска младеж. През 60-те и 70-те години на XIX век започва процес на революционализиране. В него с готовност се включват богатите търтовски фамилии на Кабакчиев, Стефан Карагьозов, Кръстьо Момчоолу. Тяхната заслуга е в осигуряване на материална помащ за революционния комитет. Жоржо Момчев се оказва в лични връзки с [[Васил Левски]] и става член на революционния комитет в града. Сближава се със [[Стефан Стамболов]]. Когато след залавянето му Левски е отведен за разпознаване в Търново, Жоржо Момчев и Стефан Карагьозов, който бил повикан в Конака като представител на обществеността, обсъждали - по техни думи - акция за освобождаване на Апостола. Летописецът е записал: „на приказка бяхме много, но за работа малко.”{{източник|}}
▲В дните след избухване на [[Априлско въстание]] 1876 г. много търновци са арестувани, един от които е Жоржо Момчев, независимо, че революционният комитет от Търново не се включва в акциите. Юрдан п. Тодоров прави изследване на въстанията в Търновския край и пише: "А в Търново някои младежи, по съветите на Жоржа Момчев и Христо Караминков - Бунето, на два пъти се опитваха да запалят града, като поставяха огън на Каябаш."<ref>Тодоров
</ref> Влиятелните му близки и зет му Стефан Карагьозов се активират да ги освободят. Жоржо Момчев напуска родния град.
▲След Освобождението Жоржо Момчев се завръща в Търново и попада в обкръжението на [[Любен Каравелов]]. Присъединява се към посетителите на хана на Бела Бона. Участието му в политическия живот започва като съмишленик на Стефан Стамболов. Той е един от основателите на [[Славянско благотворително дружество]] през лятото на 1877 г. Жоржо Момчев участва в Първото Велико народно събрание, заедно с епископ Климент Браницки, Петър Оджаков, Петко Славейков. Жоржо Момчев събира общо 290 гласа. Участва като депутат и във Второто обикновено народно събрение от 20 януари 1880 г. в Търново. За известен период от време Жоржо Момчев е кмет на Търново.
<references/>
== Източници ==
* Тодоров,
* Кюркчиев Николай, Бърнев Иван, "Епизоди от изграждането на новата Българска държава - 1879-1896", "Изток-запад", 2007, стр. 57
* "Бележити търновци", В.Т., 1981 г.
|