Фаюмски портрети: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: {| style="border:1pt solid grey; float:right; width: 355" |- valign="top" | 250px || 100px |- |...
 
Ред 15:
Портретът служел да се покрива лицето на покойника, който преди да бъде погребан е бил подложен на мумифициране. При изработката на мумията, лентите плат са прикрепвали портрета плътно към тялото (понякога с помощта на [[асфалт]]).
 
Основно два различни вида техника са използвани при изработката на откритите фаюмски портрети: [[енкаустика]] (восъчна живопис) и [[темпера]], като изработените с техниката енкаустика портрети обикновено се отличават с по-високо качество и са по-добре запазени. За основа е използвана дървена плоча с форма на овал или подкова от дървен материал: дъб, липа, чинар, кедър, кипарис, смокиня, цитрусови дървета. Размерите на дървените плочи на откритите портрети варират от 35 до 43 сантиметра на височина, от 20 до 24 сантиметра на ширина и от 1 до 10 милиметра на дебелина. Предполага се, че оригиналните им размери са стигали до 50-60 сантиметра в дължина, като са се свивали с времето.
 
Често портретът е рамкиран с позлатен [[гипс]] или [[картонаж]], декориран с рисувани флорални мотиви, стъклена паста или инкрустирани цветни камъни. Почти всички намерени портрети са били отделени от мумиите.
Ред 22:
 
[[File:Fayum-39.jpg|150px|right|thumb|Портрет на Изидора - ок. 100-110 г. Музей [[Вила Гети]], Лос Анжелис]]
 
== Профил на портретуваните ==
Голямата част от портретуваните са на средна възраст, но има портрети и на деца; изобразени са представители на всякакви раси и етноси, населявали Египет в този период — [[римляни]], [[гърци]], [[египтяни]], [[евреи]], [[негри]]. По богатите накити (огърлици и обеци при жените, [[лавров венец|лаврови венци]] при мъжете) се съди, че мумийни портрети са можели да си позволят само представителите на висшата административна, търговска и военна прослойка на Египет, т.е. гръко-римски заселници и богати египтяни. В подкрепа на това заключение от открити папируси става ясно, че разходите по едно мумифициране понякога възлизали на над 600 драхми, което надвишавало средния годишен доход на обикновен селски труженик.