Арфа: Разлика между версии

'''Арфата''' е музикален инструмент от групата на струнните инструменти. Тя има струни, които лежат в равнина, разположена [[перпендикулярност|перпендикулярно]] към резонаторната кутия и се превеждат в трептение с пръсти. Всички арфи имат шийка, [[резонатор]] и [[струна|струни]]. Някои арфи имат и предна колона. Съвременната арфа е с [[педал]]и, благодарение на които може да се сменят [[бемол]]ите и [[диез]]ите. Арфата се смята за един от най-старите инструменти, след [[барабан]]ите и [[тромпет]]ите. Тя имасе среща най-общочсто с форма на триъгълник, чийто корпус винаги изглежда като половината на камбана(извор:Христофор Друмев), покрита с дъска. [[Келтска арфа|Ирландските арфи]] имат възможността да сменят натуралните ноти в бемоли и диези чрез кукички. [[Себастиян Ерард]] е направил първата педална арфа, предвидена за кралица [[Мария Антоанета]].

Арфата е един от най-древните представители на групата струнни инструменти.Според –учените изображениянай-старите арфи са от шумеро-халдейски произход,датиращи от 30 века пр.н.е.Такива арфи са открити от Чарлс Ленърд през 1928г. при разкопките на царските гробници в библейският град [[Ур]],близо до Персийския залив.Тези шумерски арфи имат триъгълна форма.Изображения на арфа са открити в гробници и обелиски в Египет от околочетвъртата 2700династия г.датиращи от 26 века пр.н.е.Те обаче,за разлика от шумерските, са с дъговинда форма, която напомня ловен лък.Този вид дъговидна арфа се среща и до днес в някои народи на Африка.Тя била употребявана и от древните гърци и римляни, а на Балканския полуостров е позната от III в. пр.н.е.В Европа арфата става популярна първо в Ирландия и Шотландия, където се възприема триъгълната й форма и е позната с наименованието[[келтска арфа]]. През Средновековието арфата е била любим инструмент на странстващите музиканти ([[трубадури]], [[трувери]],[[минезингер]]и) и необходимосте имала от 7до 9 струни .Била е включена като изучаем инструмент в аристократическото образование,но за кратко време. В средата на XV в. е била изместена от семейството на лютните,понеже ное подиатоничен инструмент. По-късно отновосе заемаправят опити тя да заеме своето подобаващо място в живота на хората, като в Италия създават първия вид хармонична арфа с два и три реда струни.Монтеверди използва такъв вид арфа в операта Орфей(1607г.)През 1660г. тиролските лютиери изработват на арфата механизъм с куки,който чрез действие на ръцете на изпълнителя скъсява струните и повишава височината им с половин тон.Съществен принос за усъвършенстване на арфата прави и немския лютиер Хохбрюкер през 1720г.Той стига до идеята да привежда в действие куките чрез педали,като прилага за тази цел специална система от трансмисии,които преминават през колоната на арфата.От Бавария и Австрия тазии арфа се разпространява и до Франция,където постепенно процъфтява блестяща арфова школа.Дълго време арфата на Хохбрюкер се сметя за най- дората, но имала и редица недостатъци.Чак през 1794г.няколко лютиера се заемат с плана да я подобрят, като идеята е да се заменят куките с вилична механика (въртящи се металически кръгчета с по два шипа)задействана от педали.През 1811 г. френският майстор Себастиан Ерар изработва арфа със седем педала за двойно престрояване. В оперния оркестър е употребена за първи път от Хендел, от класиците се използва само от Глук в оп. “Орфей” и Бетовен – балета “Прометей”. От “Фантастична симфония” на Берлиоз (1830) арфата става постоянен и равноправен член на съвременния оркестър.