Фаюмски портрети: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎Географско разпределение: разпространение сякаш по-добре звучи
Ред 7:
'''Фаюмски портрети''' е съвременното наименование, с което стават известни откритите в края на 19 век под пясъците на [[Либийска пустиня|Либийската пустиня]] в [[Египет]], но особено много край [[Фаюм (оазис)|оазиса Фаюм]], антични [[живопис]]ни погребални [[портрет]]и на хора, прикрепени към [[мумия|мумиите]] им. Датирани към периода І-ІV век сл.н.е., тези портрети представят еволюцията на вековните традиции на [[Изкуство на Древен Египет|древноегипетското изобразително изкуство]] под въздействието на елинистичната живопис от времето на [[Птолемеи]]те и реалистичния римски портрет от епохата на римското владичество над Египет. Характерни белези в мумийните портретите от втората половина на този период (ІІІ-ІV в.) ясно бележат влиянията на ранно-християнското изкуство и на свой ред влияят върху средновековната [[византийска живопис]]. На практика, фаюмските портрети са сред малкото съхранени образци на световното [[кавалетно изкуство]] от това време и единствените по-значими такива — като качество и брой — образци от Египет. Понастоящем са известни около 900 такива портрета, които са притежание на повече от 100 музея по целия свят.
 
== Географско разпределениеразпространение ==
 
Мумийните портрети са откривани на територията на цял Египет, но най-голямата част от тях — в областта Фаюм, и по-специално градовете [[Хавара]] и [[Антиноополис]]. Сухият горещ климат на Египет и фактът, че са били заровени в пясъците на пустинята, обяснява как портретите са оцелели през столетията и са открити в относително добро състояние, запазвайки яркостта на цветовете си. Някои портрети са повредени от просмукалите се в дървената им основа химикали и масла от [[балсамиране]]то, както и от климатични условия, подпочвени води и дървояди.
 
[[File:Fayum-71.jpg|left|thumb|150px|Мумията и портрета на мъж от Фаюм - Новата глиптотека в Карлсберг]]
 
== Техника на изпълнение ==
Портретът служел да се покрива лицето на покойника, който преди да бъде погребан е бил подложен на мумифициране. При изработката на мумията, лентите плат са прикрепвали портрета плътно към тялото (понякога с помощта на [[асфалт]]).