Вето: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м r2.7.1) (Робот Промяна: ar:حق النقض |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
: ''За едноименния италиански град вижте [[Вето (град)]].''
Правото на вето (понятието veto е от латински произход и преведено означава “възразявам”; то дати- ра от времената на Древния Рим, когато народните трибуни са оспорвали чрез него приети от Сената декрети) може да бъде с различна сила: абсолютно (резолутивно), при което с отказа си да утвърди даден закон държавният глава окончателно го отхвърля, и отлагателно (суспендивно), когато държав- ният глава връща на парламента даден закон или част от него за повторно разглеждане. При отлага-телното вето, след обсъждане на президентските мотиви, след подновяване на дискусията върху закона или оспорените части от него и след новото му приемане (независимо от това, дали в първоначалния вариант, дали при частично отчитане на възраженията на президента или при пълно съобразяване с тях) държавният глава вече не може да откаже публикуването.▼
Чл. 101 от Конституцията на Република България регламентира възможността в конституционноопределения за тази цел 15-дневен срок президентът да върне в парламента мотивирано за повторно обсъждане и гласуване приет закон или част от него.Конституцията решава няколко прин- ципни въпроса на упражняването и разглеждането на президентското вето, свързани с правомощията както на президента, така и на Народното събрание.▼
а) Първата алинея на чл. 101 предвижда срока, в който президентът може да упражни това си право- мощие (в рамките на същите 15 дни, в които той осигурява публикуването на приетия от Народното събрание закон в Държавен вестник). Ал. 3 на същия текст „ускорява” срока за публикуване до 7 дни в случаите, когато парламентът е прегласувал закона в първоначалния му вид. ▼
б) Изрично се изисква връщането на закона в Народното събрание за ново обсъждане да бъде мотивирано.▼
в) Още в същата първа алинея се съдържа категоричната разпоредба, че Народното събрание не може да откаже повторното обсъждане.▼
г) Алинея втора на чл. 101 изисква квалифицирано мнозинство (повече от половината от всички народни представители) за повторното приемане на оспорения закон. ▼
'''Вето''' (на [[латински език|латински]] ''Veto'') е регламентирано право на противопоставяне или отлагане на дадено решение. Понятието се използва за първи път в народното събрание на [[Древен Рим]], за означаване на правото на римски [[магистрат]] да се противопостави на разпоредбата или решението на друг магистрат.
Според [[Конституцията на България]] президентът има правомощия за налагане на т.нар. отлагателно вето върху законодателната дейност на Народното събрание (правото да върне на Народното събрание приет закон за ново обсъждане).▼
* ''Абсолютно'' (резолутивно), при което с отказа си да утвърди даден закон държавният глава окончателно го отхвърля
* ''Отлагателно'' (суспендивно), когато държавният глава връща на парламента даден закон или част от него за повторно разглеждане.
▲
▲Чл. 101 от Конституцията на Република България регламентира възможността в конституционноопределения за тази цел 15-дневен срок президентът да върне в парламента мотивирано за повторно обсъждане и гласуване приет закон или част от него. Конституцията решава няколко
▲
▲
▲
▲
▲Според [[Конституция на България|Конституцията на България]] президентът има правомощия за налагане на т.нар. отлагателно вето върху законодателната дейност на Народното събрание (правото да върне на Народното събрание приет закон за ново обсъждане).
В [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]] постоянните членове ([[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]], [[Китай]], [[Русия]], [[Съединени американски щати|САЩ]] и [[Франция]]) имат „право на вето“ - ако някоя от тях не се съгласи и откаже да подпише прокторешение на Съвета, то не се приема.
| |||