Лудово: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м актуализиране на Селище в РГ инфо |
м Grammar: 1; |
||
Ред 27:
В края на 19 век Лудово е чисто българско село. Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в 1900 година Лудово има 168 жители [[българи]].<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_43.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 268.]</ref>
В началото на 20 век цялото население на Лудово е под върховенството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]], но след [[Илинденско въстание|Илинденското въстание]] в началото на 1904 година минава под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/12.html Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1943, стр. 125.]</ref> По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в Лудово има 160 българи екзархисти.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905,
Гръцки статистики от 1905 година не отразяват промяната и показват Лудово като село със 130 жители гърци.<ref>[http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/047.htm Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Kria Nera.]</ref> Според Георги Константинов Бистрицки Лудово преди [[Балканска война|Балканската война]] има 8 български къщи,<ref>Бистрицки. Българско Костурско, Ксанти, 1919, стр.8.</ref> а според [[Георги Христов (революционер)|Георги Христов]] и 1 [[арумъни|куцовлашка]].<ref>Марков, Георги Христов. Хрупищко, Хасково, 2002, стр. 198.</ref>
| |||