Разлика между версии на „Беломорци“

 
==Население==
След преселението беломорчани свято пазят корена и кръвта си. Женят се предимно за хора от изселническата общност, от селата Светлен, Надарево, Буховци, Момино, Здравец и др. Целта е да се съхранят паметта, традициите и роднинските връзки от коренните земи. Има много случаи на брачни двойки, които са втори братовчеди.
Беломорчани са трудолюбиви хора. Независимо от факта, че землището на селото е около 12 000 декара, заселниците упорито се трудят и го превръщат в цъфтящо стопанство. Основният поминък си остава овцевъдството, а работният добитък - волове, биволици, коне и магарета.
Село Беломорци достига апогея на развитието си през втората третина на миналия век. Наброява около триста къщи с близо 2000 жители, с основно училище, читалище, и работещо стопанство. В училището учат и децата от съседните села - Горна и Долна Хубавка, Бостан, Презвитер Козма и др. Дворовете са пълни с добитък, мегдана - с млади хора и дечурлига, на празници се стичат стотици гости, хората живеят не охолно, но добре. Селскостопанската продукция на беломорчани се търси на пазарите в Търговище и Омуртаг.
Беломорчани варят най-добрата ракия в района. А как пеят! Песните им са повече тъжни - в тях прозира тъга по бащин край. Инак умеят и да се веселят, когато трябва.
През последната третина на миналия век в селото масово прииждат отначало роми, а по-късно и мюсюлмани с турско самосъзнание.
Към началото на 21-ви век основно е заселено с роми.
 
== Личности ==
8

редакции