Светослав Миларов-Сапунов: Разлика между версии

| роден-дата = [[24 април]] [[18501849]]

'''Светослав Николов Миларов-Сапунов''' е [[България|български]] [[писател]], [[историк]] и [[публицист]]. ТойСин на Никола Сапунов, участник в църковната борба, и брат на Илия Миларов, общественик, директор на Народната библиотека в София. Името Миларов е редакторпревод на Сапунов. Светослав учи в [[Загреб]], [[Цариград]] и др. Сътрудник на [[Петко Славейков]] в редакцията на в. [["Македония" (вестник)]]. Прекарва повече от година в затвора в Цариград, революционерите го обявяват за турски шпионин. Бяга от затвора и заминава за Русия. Редактор на вестниците „[[Възраждане (вестник)|Възраждане]]“ (1876), „[[Марица (вестник)|Марица]]“ (1879) и „[[Независимост (вестник)|Независимост]]“ (1880-1881). Чиновник е във външното министерство (1879-1881 и 1883-1884). ОтСвързан 1884с еруската действителенполитика, члензамисля, нано не осъществява покушение срещу [[БългарскаСтефан академияСтамболов]]. По-късно е обвинен несправедливо за друг атентат срещу Стамболов, при който е убит министъра на науките|Българскотофинансите книжовно[[Христо дружествоБелчев]]. Осъден на смърт и обесен.

* {{cite book | year = 1881 | title = Спомени от цариградските тъмници}} (2. изд. 1994)