Босненска бановина: Разлика между версии

52 байта добавени ,  преди 13 години
м
редакция без резюме
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 9:
 
== Възникване ==
Мануил I Комнин, който освен василевс е и син на унгарския крал успява да възвърне доминацията от предходните векове (от 395 г. до византийско-българския сблъсък по времето на [[Симеон Велики]]) над сръбските земи. Тази византийска доминация над сръбските земи е краткотрайна, но наложения посредством Неманя негов третивтори син за сръбски престолонаследник - [[Стефан Първовенчани]] (встъпил предвидливо преди това в династичен брак с [[Евдокия Ангелина]]) успява държавно-доктринално да прикачи поне Рашка към семейството на народите на византийския [[василевс]], а не към [[папство]]то. За целта Мануил I Комнин подарил на Стефан Неманя, като негов васал, областта [[Дендра]]. Тази територия ведно със съседната на [[българско землище|българските земи]] [[Стара Рашка]] (търпяла значимо предходно българско и православно влияние), която отдавна била интегрирана към православния свят, станала опорна за византийското имперско, а и православно влияние и в останалите средновековни сръбски земи и в частност в загорската Босна, понеже приморските сръбски области отдавна търпели западно, респективно католическо и [[Република Венеция|венецианско]] влияние.
 
За целите на византийската дипломация на [[Петрова църква]] бил свикан голям събор, насочен срещу богомилската ерес, която намерила най-благодатна почва в изолираните босненски земи. От 1180 г., със смъртта на Мануил I Комнин, сръбските земи отново станали арена на противопоставяне между Византия (респективно наследена от България) и Унгария (която била в лична уния с Хърватия). Най-ожесточения сблъсък бил за доминация именно над босненските сръбски земи, които от 1180 г. се сдобили отново със статут на банство в рамките на средновековното Унгарско кралство. Византия разчитала на [[Неманичи]]те, но след [[обсада на Константинопол (1204)|превземането на Константинопол]] от кръстоносците излязла от геополитическата игра. Въпреки този развой на събитията, Неманичите в Рашка и в частност Стефан Първовенчани, се ориентирали твърдо към православието, въпреки че, папа Хонорий III коронасял Първовенчани през 1217 г. за крал, а Рашка придобила статут на кралство, пък макар и православно по подобие на България от времето на Калоян.
Ред 34:
* [[Босанчица]]
* [[Босненска църква]]
* [[Светидимитровски платеж]]
 
[[Категория:История на Босна и Херцеговина]]
26 986

редакции