Николай Северцов: Разлика между версии

През 1857 Руската Академия на науките организира експедиция в района на [[Аралско море]] и долното течение на река [[Сърдаря]] и за нейн ръководител е назначен [[Николай Северцов]]. През август 1857 с голям керван тръгва от [[Оренбург]], изкачва се по река [[Илек]] (ляв приток на [[Урал (река)|Урал]]) и по реките [[Темир]] и [[Емба]] се спуска до [[Каспийско море]]като преди това изследва северната част на планината Мугоджари. В устието на река Емба открива находища на нефт. От там изследва северната част на платото [[Устюрт]], минава на юг от планината [[Мугоджари]], изследва езерото [[Кашкарата]], достига до [[Аралско море]], минава край езерото [[Камъшлибаш]] (176 км²) и в края на септември достига до [[Казалинск]], разположен на [[Сърдаря]]. От изминатите до тук 2500 км, около 1500 са посетени за първи път от географ-натуралист. В началото на ноември тръгва от [[Казалинск]] на юг в пустинята [[Къзълкум]]. Изследва сухата долина на река [[ЖандаряЖанадаря]] (на 44º с.ш.) и източния бряг на [[Аралско море]] и през декември стига в Перовск (сега [[Кзъл Орда]]), където зимува.

В края на април 1858 започва изкачване по река [[Сърдаря]] и изследва хребета [[Каратау]] (420 км, 2176 м), като събира зооложки колекции. Пътешествието му е прекратено неочаквано след като отрядът му е нападнат и пленен от хана на [[Коканд]], а самия Северцов тежко ранен. След енергичната намеса на руското правителство, което изпраща отряд от 300 човека и две оръдия Северцов и хората му са освободени в края на май след едномесечен плен и излекувани. След като окончателно оздравява през септември се завръща в [[Петербург]]. По материалите от експедицията Северцов съставя карта на Арало-Каспийските степи, като подробно описва релефа, климата и растителността на този край, отбелязва процеса на пресъхване на аралско море и първи определя древните граници между [[Каспийско море|Каспийско]] и [[Аралско море]].

През 1864, отказвайки се от защита на доцентура в Киевския университет, по искане на Руското географско дружество придружава руска военна експедиция в Кокандското ханство за извършване на научни изследвания между [[Сърдаря]] и [[Тяншан]] и в централните части на планината, което пътешествия продължава до 1868.

През май 1864 тръгва от [[Алма Ата]] на запад, пресича хребета [[Заилийски Алатау]] (4973 м), продължава на запад покрай северните склонове на [[Киргизки хребет|Киргизкия хребет]] и достига до Аулие Ата (сега [[ДжамбулТалас(град)|Талас]]). След това изследва басейните на реките [[Талас (река)|Талас]] (661 км, губеща се в пустинята Муюнкум)) и [[Чаткал]] (240 км, от системата на Сърдаря) и хребета [[Каратау]]. ОткриваТам открива хребетите [[Каржантау]] (2834 м) и [[Пскемски хребет|Пскемски]] (4299 м) и доказва, че [[Каратау]] принадлежи към системата на [[Тяншан]]. През 1865-1866 отново изследва хребета [[Каратау]] и басейна на река [[Чирчик]]. В резултат на проведените изследвания през 1864-1866 първи установява геоложката връзка на хребетите между реките [[Чу]] и [[Сърдаря]] и доказва, че хребета [[Каратау]] (дължина 420 км) се явява най-северозападния клон на [[Тяншан]].

Следващите шест години Северцов става "кабинетен" учен - анализира–анализира пътните си записки, привежда в порядък колекциите си, систематизира събрания материал и в резултат на всичко това излиза фундаменталния му научен труд ''„Путешествия по Туркестанскому краю и исследование горной страны Тянь-Шаня“ /1873, 2 изд. 1947/'' и редица други като ''"Вертикальное и горизонтальное распределение туркестанских животных''", ''"Аркары (горные бараны)"''. За постигнатите резултати Московския университет удостоява Северцов със степен почетен доктор по зоология.

През лятото на 1874 отново изследва долното течение на [[Амударя]] и [[Аралско море]]. Изучава процеса на пресъхване на този уникален воден басейн, като сравнява новополучените от него измервания с тези на [[Карл БерБаер]] и своите от 1857.

През 1877 Северцов участва въвв Ферганскатакомплексната Фергано-памирска експедиция като изследва орографията на [[Памир]]. Тази дейност така го увлича, че следващата година със собствени средства организира самостоятелна експедиция в [[Памир]].

През юли 1878 тръгва от [[Ош]] на юг към [[Памир]] в състава на топографски отряд възглавяван от астронома [[Август Иванович Скаси]]. Пресича [[Алайски хребет|Алайския]] (5539 м) и [[Заалайски хребет|Заалайския хребети]] и достига до езерото [[Кара Кул]] (на 3914 м). Продължава на юг, преминава през прохода [[Акбайтал]] (4655 м), навлиза в басейна на река [[Мургаб]], преминава през прохода [[Найзаташ]] (4137 м) и по река [[Аличур]] се спуска до езерото [[Яшилкул]] (48 км²), което изследва и открива, че от него изтича река [[Гунт]] (296 км, десен приток на [[Пяндж]]). Покрай десния бряг на [[Гунт]] открива колосалния снегови [[Рушански хребет|Рушанския хребет]] (120 км,) 6080с връх Патхур (6083 м),. а наНа изток от езерото Яшилкул – група безотточни малки езера, в т.ч. езеротоезерата [[Булункул]] и [[Сасиккул]].

Резултатът от тази експедиция е книгата ''„Орографический очерк Памирской горной системы“ /1886, посмъртно издание/''. В нея той първи отделя Памир в самостоятелна планинска система – "орографски център на цяла Азия, колосален планински възел, съединяващ няколко планински системи – [[Тяншан]], [[Хиндукуш]], [[Каракорум]] и планините в Предна Азия.

Нелепа случайност поставя край на живота на изтъкнатия учен. На 26 януари (7 февруари) 1885 пропада под леда на замръзналата река [[Дон]] и умира от апоплектичен удар на 58-годишна възраст.