Уикипедия

Иван Попхристов: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Файлът „Ivan_Pophristov.jpg“ е изтрит от Общомедия от потребител Masur поради: No source since 7 August 2010.
мРедакция без резюме
Ред 22:
Тодор Бурмов напуска Габрово. Малко след него и Ванката заминава при своя по-голям брат [[Райчо Попхристов]] /също [[революционер]]/ в [[Плоещ]] /[[Румъния]]/, за да продължи образованието си.
 
Неговият брат го изпраща в [[Москва]] като стипендиант на [[Московския славянски факултет]] през 1859 г. Така през 1862 г. завършва гимназия, полага изпити и получава свидетелство, с което може да постъпи в университет.
 
По препоръка на неговия вуйчо [[Иван Грудов]] постъпва като извънреден [[юнкер]] в [[Александровския сиротски кадетски корпус]] и завършва военно училище в Москва през 1864 г. със звание прапорщик.
 
Постъпва на военна служба в [[XVI Драгунски Нижегородски полк]] в Западен [[Кавказ]]. За отлична служба на 17 октомври 1865 г. е произведен в чин [[поручик]] и награден със сребърен Георгиевски кръст.
 
Взема участие в походи и боеве за покоряването на [[Кавказ]]. Награден е със сребърен медал.
 
През 1866 г. се уволнява. Заедно със своя приятел от военното училище Младен Желязков заминават за [[Цариград]]. Там двамата правят постъпки да постъпят на служба в турската войска. Както пише [[д-р Петър Цончев]], като турски офицери те са смятали, че могат да бъдат по-полезни на сънародниците си. Молбите им са отхвърлени. Ванката се завръща в [[Габрово]]. Но не след дълго заминава във Влашко при своя брат.
 
В началото на 18691868 г. става инструктор на записалите се българчета-доброволци в четата на [[Хаджи Димитър]] и [[Стефан Караджа]] по оръжезнание, стрелба и водене на военни действия. Хаджи Димитър открива в лицето на младежа един изключителен патриот, отлично владеещ военното изкуство и веднага му предлага да стане член на неговата чета. Ванката приема, става писар и трето по важност лице в четата след двамата войводи. Написва "Закон" за управление на четата.
 
Освен като четник, той се изявява и като публицист - редовен сътрудник на вестник „[[Народност (вестник)|Народност]]“, орган на [[Таен централен български комитет|Тайния революционен комитет]] в [[Букурещ]]. Вестникът е бил редактиран от вуйчото на Ванката Иван Грудов.
Line 42 ⟶ 40:
 
== Последните дни от живота му ==
* На 044 юли 1868 г. Ванката Попхристов, застанал в средата на четите на войводите Стефан Караджа и Хаджи Димитър, прочита клетвата, която всеки от четниците повтаря на глас дума по дума.
* На 055 юли 1868 г. стъпват на българска земя, готови да дадат живота си за Свободата на Отечеството. Изявява се като тактик и стратег в действието на четите.
* На 099 юли 1868 г. е ранен в крака при боевете край [[Вишовград]], но не напуска бойното поле. Неотлъчно е до Хаджи Димитър в момента на известието, че Стефан Караджа е тежко ранен и заловен.
* На 23 юли 1868 г. Ванката убива един юзбашия, едно заптие и един цивилен турчин и се самоубива при опит да бъде заловен.
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Иван_Попхристов“.